Публикации

Ако сте родители на момиче(та), със сигурност сте чували репликите “Е, лесно ви е на вас, момичетата не са толкова палави, по-лесни за са възпитание и контрол”.

Всеки път врътвам очи в знак на отегчение, но наистина, при вида на две хрисими, спретнати, усмихнати, и на пръв поглед послушни същества, може би и аз бих реагирала по същия начин. Не обаче и щом ги поопозная малко.

Популярният щатски педиатър д-р Харви Карп беше казал в една от книгите си: “За темперамента е свойствено да се предава от родител на дете. Затова срамежливите родители често имат свити деца, а емоционалните – малки люти чушчици!” Е, честити ни малки люти чушчици – два броя! Затова никога не бързам да определям децата по пола и характера, темпераментът и запасите от енергия си казват тежката дума.

Преди да се родят и двете си мислех, че ще е страхотно да имам момичета ала Пипи – смели (понякога до безразсъдство), силни, с характер, бликащо въображение и собствено мнение, както и своя  абсурдна детска версия за всяко нещо. Колко вълнуващо, нали! Е, невинаги знаем точно какво си пожелаваме, пък то вземе, че се сбъдне и се чудим какво да го правим. Сега имаме две Пипи на различна възраст – вечно във вихър; вечно контузени, ожулени, одраскани и насинени; вечно философстващи, че те са прави, а не ти; вечно спорещи и подлагащи всичко на дискусия; вечно измислящи нови и нови щуротии. Всеки родител определя детето си като “личност с характер”, но когато се намеси и темпераментът, положението става страшно.

Наивно смятах, че децата от едни и същи родители що-годе си приличат, и каквото се е случвало с момиче номер 1, можем да очакваме и от момиче номер 2. Е, лъгала съм се жестоко. Ето защо:

Мартина: Мартина от съвсем малка е динамично дете, което умее и да се концентрира, да се занимава само̀. Никога не е имала нужда от “анимация” и внимание – измисля си игри, влиза в роли, самодостатъчна си е през повечето време, но пък и лесно създава контакти. Играе, скача, тича и се катери наравно с мъжете/момчетата, вкъщи със смях си припомняме случката, в която двете момчета на моя приятелка дойдоха след двучасово вилнеене в парка и с изплезени езици си признаха: “Не издържаме повече, Мартина ни изтощи!!!”

Спортен тип е, жилава и гъвкава, харесва занимания навън, в училище повечето ѝ приятели са момчета. Но е и отговорна, старателна с уроците, съвсем спокойно може да стои в стаята си цял ден, да чопли нещо на бюрото, да разиграва сценки с миниатюрни играчки или да чете книга.  Нежен воин, така я определям аз, и точно тази синергия между двата типажа харесвам много. Родителите не е лошо да сме наясно защо харесваме децата си, защо ги обичаме е ясно.

Белите на Мартина: Като съвсем малка никога не е чупила, късала или унищожавала играчки, предмети и мебели. Беше внимателно и грижовно към вещите си дете, което не проявяваше интерес и към домашния инвентар. Повече от чудесно! Не се е налагало да прибирам, вдигам нависоко или премахвам разни неща, които биха могли да пострадат от разрушителни детски ръчички. В магазини, паркове и чужди домове можех да я оставя без надзор и без притеснение, че ще срине всичко за минути.

И досега е така – пази книгите, играчките и дрехите си, което ѝ се получава някак естествено, докато примерно прави спринтове с момчетата в двора или се въргаля по хълма в парка. Не проявява агресия, деликатна е към другите, освен ако някой не я предизвика директно и се налага да отговори. Умее да преценява как да се държи, пред хора не се цупи за щяло и нещяло, сравнително сговорчива е, освен ако не е във фаза – обикновено недоспала и/или крайно уморена.

Истинските ѝ бели се броят на пръсти, като под “беля” разбирам някакво умишлено злодеяние, което се планира коварно и се прави нарочно. Изцапана дреха, счупена чаша или надраскана стена дори не ги квалифицирам като провинения. При нея са се случвали инциденти от невнимание, от желание да помогне, да прояви инициатива или да свърши нещо сама, без да ни занимава. За сметка на това сега си наваксва с твърдоглавост, упорство и инат, които е трудно човек да пребори, но това май е тема на друг разговор.

Изкълченият крак: Беше на около 3 и по онова време я снимах постоянно, буквално навсякъде (етапи, знаете). Реших, че е добра идея да скачаме от едни скали на плажа (голямата Пипи в действие), а баща ѝ да ни снима. Е, след няколко опита Мартина скочи накриво, поне така изглеждаше. Разрева се, ние се скарахме, разбира се. Драма голяма. Неутешима, хлипа, не може да стъпи на въпросния крак. Бяхме готови да я водим в спешното отделение в най-близкия град, но преценихме, че не е нужно. Три дни Мартина се движеше на конче или на ръце, а ние като едни шерпи, слуги и придворни удовлетворявахме всичките ѝ желания – от въртележки, през сладоледи, близалки, дребни играчки и какво ли още не. Докато на третия ден не се заигра на плажа и не стъпи виртуозно върху кофичка за пясък с … контузения крак, без да каже гък. Три дни заблуда и възползване от ситуацията. До ден днешен си разказваме тази случка и цъкаме как сме могли да се хванем толкова левашки.

Въпросният скок

Ръждясалият нож: Пак в тази възраст, 3-4 години. По онова време имах ежеседмична кулинарна рубрика и за тази кауза влачех вкъщи всякакви съдове, прибори и покривчици, някои модерни, някои винтидж, но някои откровено вехти. По невнимание бях оставила един ръждясал нож на кухненския плот, а Мартина точно в този момент беше решила да отваря пликче със стикери. Само чухме едно плахо “Мамо…” и я заварихме трепереща, с ръка, обляна в кръв и нож на пода – филмите на ужасите пасти да ядат. За щастие, последствия нямаше, всичко завърши с уплах, поука и малък белег на пръста.

Ръждясалият пирон: Въпреки че е енергична и динамична, Мартина е доста разумна за възрастта си, особено в компания на по-малки деца. Вживява се като техен ментор, мини-родител и модел за подражание – грижи се, занимава ги, предпазва ги и ги учи. Преди няколко месеца, на почивка с приятелско семейство около един чуден язовир. Малки самостоятелни къщички и огромна поляна, защитена с ниска дървена ограда. Оставили сме четирите деца (3, 3, 5 и 8) на свобода, да играят и тичат на воля. Докато не чуваме пронизителен писък и три уплашени чифта очи, които пристигат да ни съобщят, че Мартина е скочила върху дъска с ръждясал пирон. ОМГ! Пиронът беше пробил джапанката, слава Богу, не и крака. Спешно отделение, промивка, сълзи, страх, усмивки накрая и леко накуцване за седмица. Прескочила оградата, за да донесе топката на малките. Пипи с пирон в крака. Оттогава внимава какви ограничения преминава и следи терена за остри метални предмети.

Матеа: Матеа от съвсем малка е дребен злодей с дълга руса коса и невинно пърхащи мигли. Дете, създадено да прави бели НАРОЧНО и после да се извинява с кокершпаньолски поглед. Дете, което чупи, руши, разглобява, драска, заличава, изтръгва, раздира и мачка без никакъв свян и притеснение, с усмивка и песен на уста – просто да види ефекта върху материята и вашата реакция. Експериментатор и въжеиграч върху тънки опънати нерви. Белите ѝ през тези четири, току-що навършени години, са толкова много, че дори не мога да се спра на няколко  – всички до една са коварно планирани и извършвани с виртуозен непукизъм. Могат да се сравнят само с тези на куче под една година – ако не искате да рискувате, просто трябва да го затворите в безопасно помещение или да го вържете.

Спортните дисциплини са много.

Умишлено чупене на: чаши, чинии, статуетки, шишета, лампи, мебели, уреди, играчки.

Опит за чупене на: музейни експонати, ресторантски инвентар, такси инвентар, самолетен инвентар, витрини, прозорци, врати, телевизори, парфюми, бебешка количка, телефони, компютри (редовно събирах копчета от клавиатурата), таблети, дистанционни.

Пълно унищожаване на: гримове, козметика, играчки, домашен текстил (последователно с яркочервено червило и няколко цвята лакове), пердета, учебни принадлежности, други.

Драскане, пардон, рисуване върху: стени (о, какво клише), дрехи, телевизор, под, чаршафи, възглавници, кухненски престилки, мебели, чисто новия ви кожен офис стол с ПЕРМАНЕНТЕН МАРКЕР, нови книги, играчки, учебници и тетрадки на сестра си, кучета, т.н.

Изхвърляния през балкон на: възглавници, играчки, дребни предмети, дистанционни, часовници, боклуци, цигари, пепелници, саксии, пантофи, дрехи, бельо, хавлиени кърпи и каквото друго има вкъщи.

Изхвърляне през борда на лодка: биберон, шише за вода, бански, джапанки, капачки, за малко и ключове.

Мога да изреждам с часове, щетите са неизброими, но винаги прежалими. Защото този поглед и руси дълги кичури не ти дават възможност да си строг, лош и отмъстителен. Защото детето расте, опознава, научава и … лази по границите на търпението. Защото в крайна сметка това се помни и разказва през годините. Защото дете без бели е като сладолед без фунийка – не съвсем логично и малко скучно.

У дома се опитваме да сме гъвкави, толерантни, разбиращи и демократични, но ставаме внезапно лоши и строги в случай, че се нарушава редът и спокойствието на околните. Никой не е длъжен да търпи енергийни изблици на обществени места, както и прекалена родителска либералност в неуместни ситуации. Стараем се да поставяме лимити, но без да ограничаваме брутално свободата и движението, защото няма нищо по-тъжно от дете, което постоянни чува “не” зад гърба си и е предпазвано от всичко по пътя.

Не харесвам хич думата “малчуган”, но някак естествено приляга на всички приказни герои в малко тяло и с нрав на разбойници, независимо от пола и възрастта. За нас остава да бдим, да поставяме граници и да осигуряваме допълнителна грижа, за да защитим все пак безопасността и живота на тези малки екстремисти, които тестват възможностите на околния свят, както и нашите. А подготвяйки се за по-големите и сериозни бели, които предстоят, може просто да си припомним нашите собствени. Лакомство или беля? 🙂


*Статията е по инициатива на Nestle Baby и част от тяхната кампания #малчуганхулиган. Очаквайте съвсем скоро онлайн игра, следете страницата им и не пропускайте да участвате. А още за допълнителната грижа, от която се нуждае вашият малчуган, вижте тук=>

 

 

– Е, какво толкова, мамо, можем и сами да почистим, елементарно е. – каза Мартина, без да подозира, че се забърква в реална ситуация.

– Хайде бе, сериозно ли? Да пробваме?

Двете се споглеждат набързо:

– Ми хайде!

Съвсем не на шега им предоставих всички необходими атрибути за основно почистване – iRobot Roomba 896, гюдерия (ау, какво е това ужасно нещо?!), препарат за стъкла и четка за прах. Спестих стирката, прането, миенето на чинии и сортирането на дрехи, нека не прекаляваме с ентусиазма на децата.

Минути за размисъл, опит за организация, кратко скарване и лек хаос. Сестри Петкови в действие.

Подът е лесен – iRobot Roomba 896 e член на семейството и се справя абсолютно сам, с натискане на едно копче. А и говори, намира си пътя, не пада по стълби, качва се върху килими, спира за почивка, настройва се от мобилен телефон и отива до батерията СЪВСЕМ САМ!

 

Дори заобикаля купичките за храна на Ерик и други места, до които го програмираме да не ходи. Умен човек … пардон, робот.

Освен пода, трябва да подредим, да избършем прах, да почистим огледалата… друго?

 

Да се забавляваме, естествено. Това го умеем най-добре, дори по време на чистене.

Ерик малко пречи, защото постоянно иска да си играем, но някак ще го включим в работата. Само дето не сме сигурни точно как.

Оказа се, че чистенето хич не е лесна работа и човек бързо се изморява. Би било хубаво да има робот, който мие прозорци, прибира дрехи от пода и играчки по местата им, също да глади и да пише домашни. Упс, поувлякохме се. 

Все пак с добри помощници всичко се получава много по-лесно и бързо.

Остана ни време дори да полеем цветята – на това му се казва добра организация.

След кратко запознанство и малко лаене, Ерик се сприятели с iRobot. Крайно време е да му измислим истинско име, защото и той е част от семейството. Включва се сам, дори да ни няма вкъщи, събира трохи, косми, прах и боклуци, влиза даже под мебелите, единствено трябва да изпразваме контейнера от време на време. Не се изморява, не лае, не раздава заповеди и не прави забележки – идеалният домашен помощник. 

 

Свършихме добра работа, някои повече, други по-малко, но ще се направим, че не сме забелязали.

 

Разбрахме, че няма нищо страшно да се включваме в домашните задължения и освен за детската стая, да помагаме и в останалите задачи.

Защото е забавно. И защото заедно можем всичко.

*Публикацията е осъществена с любезното съдействие и неотменната домашна помощ на iRobot България

Ако изобщо има смисъл от социалните мрежи и тяхната ежедневна употреба, може би това е по-отчетливото съхраняване на спомените и моментите, които си струва да пазим – за себе си и най-близките, не за нета и аудиторията.

Стотиците кадри обаче ежедневно потъват в архивите на профилите ни – доза споделяне, която не можем да вземем в ръце, да закачим на стената, да приберем в албум, да пипнем, да подарим. Хартията коренно променя усещането, дава чувство за сигурност, изпълва сетивата и притъпява виртуалността, в която плуваме по навик, и която на моменти се оказва доста хлъзгава.

Момичетата се забавляваха много с новия мултифункционален принтер HP DeskJet Ink Advantage 3785, който е съвсем лесен за ползване, приятен на вид и удобно компактен. Фотохартията е самозалепваща се (HP Social Media Snapshot) , което улеснява подредбата на снимките по стени, мебели, тетрадки и албуми – хитра работа. Освен изображения от социалните мрежи, принтерът действа и с обикновени документи, сканира и копира, т.е. пасва и на формат домашен офис. С помощта на приложението HP Social Media Shapshot директно изпращате любимите си кадри на хартия чрез wi-fi – достижения на техниката в името на класическите спомени.

Избираш, отпечатваш с един бутон, залепваш където си поискаш. Децата бяха способни да го правят цял ден, ако хартията не беше свършила. При това не се скараха нито веднъж. Спомените имат магическа сила.

*Публикацията е със съдействието на HP България, а принтерът ни беше предоставен за тест. Повече информация за продукта=>

HP LaMartinia 3

 

 

 

 

HP LaMartinia 8

 

 

 

В началото на пролетта получих любезна покана от RENAULT да тествам новия модел електромобил ZOE.

Идеята:

„С 1 зареждане и за 1 денонощие Renault ZOE изминава 400 километра, разказaни в 11 лични истории. Добри градски герои тръгват със ZOE в посока, която сами са избрали. Всеки има няколко часа, за да си върне най-ценното: своето собствено време. Защото сега ZOE дава повече път, а ти стигаш далеч в мечтите си. На 31 май зареждаме батерията само веднъж и показваме 11 маршрута за бягства и срещи, побрани в 400 километра.“

Избрах полет с парапланер, но заради силния вятър се наложи да го заменим с мотоделтапланер. Пак беше чудесно, малка част от полета можете да видите във видеото.  А повече за проекта и кои бяха останалите участници тук=>

Снимки и видео: Renault България

LaMartinia и Renault ZOE

LaMartinia и Renault ZOE LaMartinia и Renault ZOE

 

„Трябва да ви чекираме преди 17 ч., системата няма да позволи по-късно.“ – предупреждава ни любезно Венета от JetOps.

Малко преди края на работния ден яхваме скутера, за да избегнем понеделнишките задръствания, и в пет без пет се заковаваме на входа на летище Лесново – чакат ни за приятна разходка над софийските околности, в безброй нюанси зелено дори в юлската жега. Спретнат чист салон и накацали отпред малки бели самолетчета, досущ като чайки, събрали се да обсъдят нещо важно.

Проблеми с височините нямам, не се наложи да преодолявам себе си или да излизам от зоната си на комфорт, всичко що е нависоко одобрявам и приветствам. През половината полет кара Тито, което разбрах едва на кацане, но бях толкова заета да следя откъде минаваме, че изобщо не забелязах. Снимките отгоре определено са по-интересни от Мария под/пред/над/зад/в самолета, така че освен една моя за протокола, в аеро лайфстайл фотосесия няма да ме видите и този път, уви.

Изключително приятно прекаран половин час, благодарение на който си даваме сметка каква красота ни заобикаля съвсем близо до града. Не че не знаем, но е нужно да си го припомняме от време на време. Самолет едва ли ще се науча да управлявам, но скутерът е съвсем постижима цел. Кой знае.

*Публикацията е със съдействието на организаторите на тези приятни живописни разходки JetOps/SofiaTours

JetOps LaMartinia JetOps LaMartinia

Венета от JetOps любезно ще ви посрещне и ще ви разкаже всичко за предстоящия полет

Казвала съм и преди, че не съм от хората които се прехласват и щипят бузите на всяко дете.

Както и с възрастните, при мен е въпрос на симпатия, не всяко дете ми е интересно, мило и сладко, признавам. Харесвам емоционални, смели, изразителни, енергични деца, които не се крият зад полата на майка си, не се страхуват да общуват с нови хора и лесно се приспособяват към всяка обстановка. Деца с въображение, харизма и duende, не непременно ухилени до ушите, с дълбоки очи, които говорят дори и при най-сериозното изражение. Деца, които се държат естествено, не се цупят постоянно и винаги са любопитни за нови неща. Е, имах удоволствието да прекарам близо 2 часа с точно такива двегодишни – прекрасните Мина, Сами, Петър и Драго, на общата възраст от около 8.

Ако в края на юли сте минавали през парка зад музея „Земята и хората“ със сигурност сте видели шареното пикник одеяло с голяма група малки и големи, кучета, мечки и какво ли още не около него. Е, ние бяхме.

Фотоисторията е за Parentland със съдейстието на Nestle Baby по повод новите плодови закуски в пауч формат Nestlé® Gerber®

Стайлинг, реквизит и фотография: се моа
Гардероб: личен архив на децата

Благодаря на главните участници и на родителите за съдействието, бяхте страхотни!

По-долу са някои от любимите ми кадри, част от които не успяхме да сместим в публикацията. Основната фотоистория можете да видите в Parentland.bg=>

 

 

 

 

Понякога човек се носи по течението и пропуска основни неща, които го карат да се чувства добре.

Забравена някъде чаша, спешна задача, малка чанта, в която няма място, мантрата „след малко“ или просто чист мързел да станеш от бюрото и да налееш поредната доза… вода. Наясно съм колко е важна, как помага и защо не можем без нея, но често я пренебрегвам, признавам си.

През годините станах един полуексперт по бутилки за вода – метални, стъклени, нечупливи, с „облекло“, индикатори за количеството, шарени, заоблени, с дръжки, хитри капачки и какви ли още не. Спокойно мога да открия мини музей в някой ъгъл вкъщи. Обикновено ги ползвам известно време, откривам недостатък и ги зарязвам в шкафа. Едни придават на водата неприятен вкус, други се чистят трудно, трети са неудобни за носене или придобиват бързо неугледен вид.

Затова с радост приех предизвикателството на EQUA за едноседмична ударна хидратация с новите им бутилки. Две за мен (всяка по 550 мл.) и по една за децата (400 мл.) – за да имам съмишленици и компания. Какво се случи? Кратка рекапитулация по дни:

Ден 1: Ентусиазмът е голям. Бутилките са много красиви, изпипани до най-малкия детайл. Важно ми е, знаете. Децата се радват на своите – в ярки цветове, със забавни авторски илюстрации. Изпивам 4х550 мл. – абсолютен рекорд, обикновено стигам до максимум от литър и половина.

Ден 2: Ентусиазмът продължава. Бутилките (моите) са от стъкло, не придават никакъв аромат на водата, детските са от биоразградим тритан (без BPA) и претърпяват успешно няколко изпускания без никакви поражения. Гърлото им е широко и удобно за почистване, леки са. Имат дръжка за китка, което улеснява носенето, навсякъде са с нас. Резултатът за мен е 5х550 мл. Май никога не съм поемала по-голямо количество вода за ден.

Ден 3: Разнообразявам   с лимон, обикновено така овкусявам водата си – приятно и свежо. Децата искат все от моята, „защото е лимонена и по-вкусна“, сдобиват се и те с по няколко резена. Стъклените бутилки са с много удобна форма за захвата на дланта. Капачката пасва перфектно, протичане при добро затваряне няма. Резултат – 4х550 мл.

Ден 4: Почти навсякъде из района, където сме, има крайпътни чешми с планинска вода, така че дори не се налага да купуваме минерална. Нося бутилката навсякъде с мен, на единия модел има дори силиконов пръстен, който можете да сложите на ръката си, за да ви напомня да пиете. Въпреки че е дъждовно и съвсем не топло, изпивам 3х550 мл. Слаб резултат, но пак е нещо.

Ден 5: Правим си плодова вода с праскови и лимон. Освен красива визуално, е и супер свежа и енергизираща. Много е ароматно и с краставица+мента, ябълка, диня дори. Децата не пропускат да носят бутилките със себе си – по време на преход, в ресторанта, на басейна, в колата, на детската площадка. Учудващо постоянство. Отново 4х550 мл.

 Instagram дневник

Ден 6: Бутилката определено прави впечатление и на непознати. Влиза в голяма чанта, тежи повече заради стъклото, но това все пак е най-надеждният материал за съхранение на каквото и да било. Изпускам я отвисоко върху дървен под (кой ли, ако не аз) – непокътната. 3х550 мл.

Ден 7: Вече съм леко пристрастена и идеята да нося със себе си обикновена пластмасова бутилка вода ми се струва „бляк“. Удобство е да ползваш две бутилки – винаги имаш една чиста подръка. Истинско визуално удоволствие са всички модели на EQUA, създателите й са помислили  и за най-малкия детайл, не само естестически, но и функционално. 4х550 мл.

Почивката приключи, надявам се ентусиазмът да продължи и в делничен ритъм. Ще докладвам.

Освен на хидратация, поиграхме и на асоциация – основни думи, които правят семейните летни спомени трайни и значими за нас.  Главен помощник в подбора и оформлението на фотоисторията беше Мартина, а някои от снимките са нейни ♥

*Публикацията е със съдействието на EQUA и ексклузивния ѝ представител за България –  био магазин ЗДРАВОСЛОВЕНкъдето бутилките EQUA са в компанията на био храни, натурална козметика, рецепти и още куп полезни неща.

 

 

Парти на двора Морков LaMartinia

Между майските бури и внезапни поройни дъждове се събрахме в един централен софийски двор за пролетно момичешко парти.

Криси, Марти, Мими и Мартина се забавляваха от сърце, събрахме погледите на съкооператорите и се опитахме да почистим неочаквано многобройните конфети сред килима от бръшлян. Децата хапнаха доволно, криха се, премятаха се, въргаляха се из целия двор, накрая поиграха и футбол. 

Фотоисторията е съвместно с Morkov.bg – първият био магазин за деца, в който можете да намерите алтернативи на дежурния по подобни мероприятия junk. 

И ние бяхме там, и ние похапнахме, и ние се посмяхме, и ние метохме милиони листчета със сетни сили. Беше много яко, както казват децата.

Модели: Криси, Марти, Мартина и Мими

Локация: София, двора на Изи

Гардероб: личен архив

Здравословни продукти за деца от Morkov.bg

Студио за тайландски масажи ThaimOut
След дълги години работа на компютър, несериозно отношение към спорта и влечение към долчевитата в свободното време, не мога да се похваля с кой знае каква пластичност, по-скоро обратното. Мерки определено трябва да взема – йога, по-често отделяне от бюрото, физзарядки, фитнес и всякакви други подходящи дейности.

Един от приятните варианти за разчупване са и масажите, които много обичам, но нямам навик да посещавам редовно. Преди години във всяка месторабота имах по един много любезен колега, който с радост се отзоваваше в обедната почивка и тържествено ме размачкваше – продължително и с желание. Но тези времена отминаха, сега по-скоро експлоатирам любимите хора около мен, включително и децата, за кратки разтривания/газения/мачкания, кой каквото може да даде на схванатите ми от позата врат, гръб и рамене.
Точно в такъв период на “Е, не, от утре вече тръгвам на масажи” и “Ееее, Мария, пак ли, нали преди малко те масажирах цели 30 секунди?!” дойде и предложението да тествам услугите на студиото за тайландски масажи THAIMOUT. Признавам, че ме спечелиха дървените триглави чукчета, които видях върху ваучера – предположих, че само изглеждат като уреди за мъчение и ще въздействат чудотворно на проблемните ми точки.

В Тайланд не съм била, тайландски масаж също не бях опитвала, защо не, отивам. Вербувах Невена да ми съдейства като модел, за да снимам част от процеса и детайли от мястото, все пак да не е гол разказ, благодаря й за което.

Впечатление 1: Удобна централна локация. За мен на 15 минути пеша, но има и удобен транспорт (метро, автобуси). Съвсем скоро за клиентите ще има на разположение паркомясто – още един плюс. Добре направен сайт, ясен, подреден, възможност за онлайн резервация на час.

Впечатление 2:  Много приветливи и любезни момичета на рецепция. Това е хубаво, но само усмивка не стига. Изключително добре подготвени по темата, могат да отговорят на всеки въпрос (обичам да питам), разказват увлекателно и интересно, без заучени глупости и декламации. Обясняват за всеки масаж, дали се комбинират различните видове, какво предпочитат редовните клиенти, какви са процедурите, продуктите, инструментите и всякакви други подробности. Сервират прекрасен тайландски чай за добре дошли, компания, отпускане и small talk  преди масажа.

 
Впечатление 3: Уютно, задушевно и дискретно място. Последното много важно, за да успее човек наистина да се отпусне. Приглушена светлина, тъмни цветове, тематични детайли, без кич и преекспониране. В подобни студиа обикновено е адски горещо (поне на мен), тук температурата беше съвсем приятна, а въздухът свеж.
Впечатление 4: Много чисто! Важно и задължително за едно студио за масаж, независимо от какъв тип е.
Впечатление 5: Масажистки от Тайланд – Мем и Нат. Момичетата от рецепция ни разказаха за тях, харесва ли им тук, адаптирали ли са се към българските порядки, кое им липсва и какво не им харесва, как се справят с храната, времето и езика. Изключително мили и тактични, абсолютни професионалистки – малки и крехки създания с неподозирана сила в ръцете.
Впечатление 6: Масажът е според вашия конкретен проблем, желание и нужда. Аз проявих желание за комбиниран. Реших, че имам нужда от нещо по-силово и разглобяващо, така че арома масажът отпадна като идея. Всеки има различна идея какво иска – някои клиенти просто отпускане, други разтърсване, трети енергизиране. Има достатъчно видове и комбинации за всеки вкус. Предвидено е и помещение за масаж на двойки, ако изобщо успеете да си напаснете програмите, разбира се.


Впечатление 7: Избрах комбиниран между ток-сен (с чукчетата) и традиционен тайландски. И не сбърках. В края на часа имах чувството, че съм разглобена на съставните си части и ще се прибера в насипен вид. Тотално разбиване на всяко мускулче и възълче, размачкване, разтягане, активиране на определени точки и пълно пренасяне в друго измерение. Тези жени имат невероятна сила и премерени движения, уцелват точния ъгъл и натиск, знаят кога да спрат и как да продължат. Дори такова дърво като мен излезе с настроение на гимнастичка 🙂 През цялото време ви питат “Добре ли си?”, “Има ли болка?”, “Как си?”. Чукчетата се оказаха магически. Първоначалното усещане е като кънтене на кухо в гръдния кош, със сигурност не би било приятно на всеки, но така благотворно въздейства на мускулите, че и кънтенето става мелодия. Мем отдели внимание на всяка проблемна част (при мен гърба, врата и раменете). За традиционния тайландски обличате перефктно изпрани и изгладени памучни дрехи, които са свободни и удобни.






Впечатление 8: Излязох чисто нова, съвсем сериозно. Въпреки че момичетата ме предупредиха, че реален ефект се усеща след ден, ми идваше направо да полетя до вкъщи. Тотално отпускане, раздвижване и тонизиране на мускулите, от каквото имах нужда. Кожата ви диша по-добре, каската на стреса и задачите буквално ви е свалена от главата. Не знам какви точки ми се активираха и кои чакри се отвориха, но тези масажни техники правят чудеса, въпреки че може да изглеждат като инструменти за инквизиция. Древните традиции и школи си знаят работата.


Впечатление 9: В този тип интеракции, които включват допир, ръце, кожа, веднага усещате дали това е вашият човек/масажист/козметик/фризьор/маникюрист/друго. Имала съм неприятни преживявания с грубовати непохватни масажи, прекалено силови и нескопосани. Или пък прекалено леки, от които не усещаш нищо и ти идва да си тръгнеш директно от масата. Или чисто и просто енергия, която не ви пасва. Мем определено е мой човек – страшно дискретна, точна и интуитивна.

Минус: единственият минус в цялото преживяване е, че Мем говори малко английски и никакъв български, но тя отскоро е тук и съм сигурна, че бързо ще навакса. Не че комуникацията е невъзможна, оправяхме се с базови думи, но исках да я питам разни неща за Тайланд, истории, лични впечатления, а нямаше как. По-скоро пожелателно, отколкото минус.

Заключение: Не знам дали ще успея да си създам навик да ходя редовно на масаж, защото и за това се изисква дисциплина и организация, но определено е чудесно да има място, където винаги можеш да се почувстваш приятно, комфортно, сигурно и уютно, в добри ръце (буквално). Място, което не преиграва в претенциите си (много важно, поне за мен), не прави компромис с качеството и не пести усилия и старания. Дано запазят тази енергия.

 


*Ревюто изразава личното ми и безпристрастно мнение. Публикацията е осъществена съвместно със студио за масажи ThaimOut.

 

 

Какво ще вечеряме днес?

Още от периода, когато водех ежеседмична кулинарна рубрика във вестник и разполагах с достатъчно време да приготвям, аранжирам и снимам храна,  та и досега, един от най-често задаваните ми въпроси е „С какво се храните вкъщи?“. И май за седем години не съм писала нищо обобщено и конкретно по темата.

Преди да сте си представили колосани ленени салфетки, фотогенично и педантично подредена маса, ежедневна прясна топла закуска и строго балансиран режим, изобилстващ от суперхрани и нечувани екзотики, ще декларирам най-(без)отговорно – С ВСИЧКО. И четиримата имаме, слава богу, широкоспектърен вкус, който се простира от кресон, гуава, индийско и суши, до субпродукти, мушмули, картофена салата с много лук и шкембе чорба с много чесън.
Като че ли най-устойчивият принцип вкъщи е: не прекаляваме с нищо, но и не си слагаме забрани. Разбира се, в недалечното минало и аз съм имала грандиозни планове за семеен здравословен режим със стройни правила, но реалността се оказва, както обикновено, съвсем друга. Общите положения все пак съществуват и май успяваме да ги поддържаме.

Опитай нещо ново– изключително важно според мен, старая се да го внушавам и на децата си, до този момент успешно. Със сигурност познавате поне един възрастен или дете, които консумират около 3 вида храни, с едни и същи съставки, подправки, вид и начин на приготвяне. И нищо на този свят не може да го накара да опита нови комбинации. Хора, които избират с години еднаква храна от което и да е меню, мръщят се на непознати имена, носят си от вкъщи, страхуват се да експериментират и нямат никакво любопитство да излязат поне за момент от сферата на познатото.  Именно любопитството, така присъщо на децата, може да бъде използвано в тази посока. Да опознаеш мястото чрез храната му, да извлечеш максимално от новите преживявания чрез вкусове и аромати. Да намериш нови приложения на стандартни продукти или да пробваш абсурдна на пръв поглед комбинация – този приключенски дух по отношение на храната е страшно важен, не само в конкретната връзка, а и за това как възприемаш света и околните. Да търсиш познати фаст фууд вериги на места, които изобилстват от автентична, локална и безкрайно атрактивна храна е може би най-скучният начин да пътуваш. Да нямаш ни най-малка потребност да усетиш емоции чрез храната, дори и да не са точно твоите,  винаги ми е било чудно и странно, и съм твърде убедена, че е модел, който се прехвърля в семейството от най-ранна възраст.

Не обичам едикаквоси – вкусовете се променят във времето и в това няма нищо необичайно. Но да твърдиш, че не харесваш нещо, което дори не си пробвал, е най-малкото нелогично. Именно заради това опитването е безкрайно важно – за да изградиш критерий и вкус, ти трябва база данни. И тук далеч не става въпрос за непременно екзотични или скъпи продукти – зелените неща, които растат на поляната също могат да бъдат отправна точка. Вкъщи вече не се налага да подканям – при вида на нова и различна храна или продукт реакцията е: Икам побвам!
Здравословно ли е здравословното – не съм от хората, които си мерят пехато, изчисляват омега мастните киселини във всяка чиния и броят калории по време на готвене. Не че тялото ми няма нужда, или го смятам за маловажно, просто вторачването в здравословността на здравословното ме натоварва, изморява и ме лишава от удоволствието, което по чисто егоистично-хедонистичен начин ме прави щастлива и спокойна.  Имала съм нееднократни пориви да въвеждам строг семеен хранителен режим, който освен доста колеблив, се оказва и нетраен, поне при нас. От утре без захар/месо/бял хляб/джънк/мляко или нещо друго, което е актуално в момента, се чува от време на време, но толкова бързо утихва, че вече никой не му обръща внимание. Сравнително рядко консумираме пържено и колбаси, сладко и безалкохолни напитки, използваме умерени количества мазнина, стараем се хлябът да е качествен, не купуваме маргарин и имитиращи продукти, суровите зеленчуци и плодове са в големи количества – това като цяло е нашата посока. Няма да ме видите да меся хляб от лимец, да квася киселото мляко, да произвеждам пробиотици в буркани или да обявявам война на захарта. Поне засега.
Домашната храна – знаем, че вече всичко е домашно, щастливо, прекрасно и на мама/баба. Тази тенденция дори очевидно ширпотребните храни да се титулуват„домашни“ все още е в апогея си, чудно ми е кога ще затихне. Разбира се, че приготвеното с известни, подбрани и качествени продукти е за предпочитане. Разбира се, че е по-вкусно, или поне носи такава амбиция. Разбира се, че е по-полезно. Но когато е на всяка цена и отнема половината от съзнателното ни време, което можем да прекараме в забавление, учене, пътуване, спортуване, разходка, четене или просто почивка, идва въпросът дали наистина си струва. Майки, които стават в 4, готвят преди работа и носят индивидуална храна в детската ясла/училище/градина, никога не сядат в ресторант, защото не се знае ТАМ КАКВО СЛАГАТ, ходят на почивка с газов котлон и половината домашна посуда – със сигурност се сещате поне за един такъв персонаж в обкръжението си.  Въпрос на избор, преценка, и приоритети – не осъждам никого, но и врътвам очи в знак на досада, когато се опитват да ми вменяват вина или да ми правят директни забележки.
Да хапнем навън?– сравнително често се храним навън, с деца или без. Подбираме местата не по степента им на луксозност или интериора, а по това дали отговарят на идеята си. От кварталната кръчма не очакваме нищо повече от добре приготвени кюфтета на скара, а в индийския ресторант не търсим шопска салата. Хранейки се навън няма как да взимаме лабораторна проба от кухнята или да разпитваме по 40 минути с какво точно се приготвя. Доверяваме се на вкуса и усета си, ако не ни хареса, не се връщаме пак, ако сме на кантар, даваме втори шанс. Съобразяваме се кои места са подходящи за деца и кои не, важен момент, който често се пренебрегва. Не обичаме да проявявам педантични претенции, но когато нещо е кофти, го споделяме с персонала съвсем любезно и добронамерено. Хубаво е, че поне в София се появяват постоянно нови и разнообразни места. Е, не всички са дотам сполучливи, но има голям избор, това не може да се отрече.
Навиците – навиците са страшна сила и да променим нещо в тях изисква огромни усилия, в повечето случаи се провалят с трясък. Всеки от нас обича конкретни неща, други недолюбва, но като цяло си пасваме. Не сме претенциозни, но обикновено знаем какво (не) искаме. Рядко забраняваме, както и не се стремим да наложим собствените си вкусове на останалите членове от семейството. Е, упорито продължавам да настоявам с тиквената супа с джинджифил, но не ми се получава.
Обичаме храната и я свързваме с преживявания, периоди, емоции, спомени, места. Наслаждаваме ѝ се, в повечето случаи без чувство за вина или неудовлетвореност.
Ритуалите
Нещото, което неотменно присъства на масата ни абсолютно задължително е салатата. Така съм свикнала от малка, и тази традиция се прехвърли неусетно и в моето семейство. Децата обичат всякакъв вид салата – кореноплодни, зелени във всякакви вариации, добре познатите класики,  със семки, кълнове, различни дресинги и комбинации, пробвали сме почти всичко де що хрупа. Харесват и неща, които децата обикновено ненавиждат – спанак, лапад, киселец, коприва, зелен боб. Зелена супа? Разбира се! Повечето хора се учудват, че стоят в трепетно очакване на сурова гъба, парче зеле или резен цвекло, все едно са шоколадов сладолед, но е факт. Абсолютен фаворит са едро нарязани няколко вида зеленчуци (според сезона) с  купичка кисело мляко с чесън, копър, сол, черен пипер и съвсем малко майонеза  – топиш и ядеш до припадък, понякога може да замести и вечерята.
Риба поне веднъж в седмицата. Всички много обичаме риба и морски продукти от всякакъв вид и когато има пресни, се възползваме. Във всякакви варианти, но най-вече на скара.
Плодове – почти винаги вкъщи има по няколко вида. Не се налагаме да подканяме, децата сами подсещат и си искат. Просто нарязани, на плодова салата, шейк, смути или вместо десерт. Лично аз не съм от най-големите консуматори и любители, но се сещам от време на време, пък и даже ми харесва.
Яйца – във всичките им разновидности, рецепти и начини на приготвяне. И четиримата можем да ядем яйца до откат. Освен по Великден, разбира се, тогава дори на нас ни писват.
Джънк – вериги за бързо хранене ползваме може би веднъж месечно. Не го изчисляваме, просто така се получава. Не сме заклеймили джънка като смъртен грях, но определено не ни харесва чак толкова, че да прекаляваме. От време на време приготвяме домашни бургери, като децата сами сглобяват своите – една от най-забавните и омазващи дейности. Пържени картофи – рядко, най-често приготвени вкъщи.Чипс и снаксове – много рядко.
Сладко – по вкуса ни, от определени видове и производители. Не забраняваме на децата, но се стараем да ги ограничаваме и подбираме. Е, невинаги ни се получава, но работим в тази посока. Сами да намират мярката е мисля най-доброто, на което можем да ги научим.
Пица и паста – веднъж седмично горе-долу, понякога поръчваме, но и често приготвяме вкъщи. Всички сме почитатели, но определено не е първото нещо, което ще изкрещим като любимо.
Месо – по-често, отколкото ми се иска. Нямам намерение да ставаме вегетарианци, но много харесваме постни ястия и не е лошо да намалим месото, най-малкото защото повечето е с недоказан произход и обработка. Често обаче се оказва най-бързият и лесен вариант за вечеря.
Закуската – задължителна за трима от семейството, четвъртият още се опъва, но скоро ще го пречупим. Независимо дали е приготвена на момента или е нещо дребно и символично;  дали е супер здравословна с всички необходими елементи или просто едни класически палачинки с шоколад – закуската ни е много важна и се стараем да не я пропускаме, където и да се намираме.
Чистата храна
Разбира се, че произходът на храната е важен, но за съжаление невинаги можем да сме сигурни в него, дори да е сертифицирана, селектирана и доста над бюджетната като цена. Подборът изисква време, планиране и усилия, които признавам, невинаги имаме възможност да отделим. Отдавнашна идея е да имаме план за седмицата и пазаруването да се основава на него, но засега не успяваме – все на някой ще му се прияде нещо извън менюто, все нещо непредвидено ще изскочи и някак всичко остава в сферата на пожеланията. Възхищавам се на хора, които умеят да планират, бюджетират и систематизират, при нас все още това е мираж.
Чудесно е, ако е местно производство, сезонна, супер свежа и току-що откъсната, но и да не е винаги такава, не припадаме от ужас.
Елементи на задължителност
Не съм цербер, който контролира количества изядено, вкъщи аз съм по-либералната – оставям възможност за избор от типа „На който каквото му се яде“. Тук много ни улеснява фактът, че и двете никога не са били злояди, напротив – малки чревоугодници са.
Държа единствено да сме всички заедно на масата. Случва се да вечеряме плодова салата със сладолед или филия с нещо отгоре. Не тропам заплашително с черпака по тенджерата, поради простия факт, че невинаги има тенджера. Не готвя всеки ден, но и никой вкъщи не го изисква. Импровизираме с наличното или  приготвяме набързо нещо – важното е да няма напрежение, стрес и паника, храната някак не си пасва добре с тях.
Забрани за децата – Твърдо стоя зад позицията, че пълната забрана и истерично поведение създават проблеми и разстройства в по-късна възраст, а не ми се иска да им причинявам такива. Както храната е удоволствие за нас, възрастните, би трябвало да е така и за децата. Познавам родители, които се крият от децата си, когато ядат нещо непозволено; такива, които готвят без прашинка сол и глутен (без медицински доказана нужда); такива, които не позволяват абсолютно нищо сладко (освен фурми и мед) до много късна възраст; или други, които лишават децата си от детски партита заради тортата и сокчетата. Дори не мога да си представя какво е да си подложен на такъв спартански режим и смятам, че липсата на възможност за избор е най-малкото несправедлива.
Това в общи линии е нашият начин – правилен или не, рационален или напротив, актуален или демоде,  със сигурност не универсален и задължителен. Не обожествяваме храната, но и не я пренебрегваме. Не я превръщаме в задължение, нито пък в самоцел. Експериментираме и опитваме, променяме и разнообразяваме, наслаждаваме се. Извличаме максимума и избираме нашите фаворити, независимо дали е запечена филия с кашкавал или омлет с настърган трюфел – важното е да бъде с удоволствие и внимание към хората, които са създали и приготвили храната, и тези, с които я споделяме.
 *статията е част от кампанията Кажи Да на самостоятелността на Данонино #кажиДа