Публикации

Към хотел Рила в Боровец имам отдавнашен сантимент. Шегувахме се вкъщи, че съм го посещавала във всякакви формати – с приятелки или гаджета в свободните ми години, с колеги на различни семинари и тиймбилдинги, с бизнес партньори по време на официални срещи, с Тито и децата на кратки семейни ваканции, с приятелки и техните деца, сега с майка ми и момичетата.

Отзовахме се с радост на поканата на хотела да прекараме летен уикенд по женски в изцяло обновената им база. Любимо място все пак, пък и с чисто нов дизайн.

Хоп, в петък на обяд се озовахме пред хотела, три поколения в четиричленен състав, по познатия от едно време начин – автогара Юг-Самоков, Самоков-Боровец. Започвам в произволен ред с впечатленията, без да ги степенувам по важност:

Лоби и общи части: Ако си спомняте предишния вид на хотела, вече няма и следа от соц стилистиката и геометричните орнаменти с остри ръбове. Изцяло обновен интериор в изчистен алпийски стил, който прави по изключително елегантен и ненатрапчив начин асоциация с мястото – специално създадени мокети със стилизирани народни мотиви (страхотни!), ненатрапчива цветова гама (кафяво, сиво, бежово), красиви детайли в стаите и коридорите (номерацията на стаите, указателните табелки, осветлението), липса на бъклици и дрянове, които сме свикнали да виждаме по планинските курорти, браво за което.

Малко публични интериори обръщат внимание на автентично изкуство извън масовката и ширпотребата, и това е повече от похвално. Изработени за пространствата на хотела са картини, скулптури, стенописи и графити  – шишарката от гранит пред входа и алуминиевите рога над камината в лобито от Стоян Дечев, футуристичните стенописи на Надежда Олег Ляхова (светило в театралната сценография) пред конферентна зала „Рила“, местните животински видове в коридорите, също претворени от нея, архивни фотографии от историята на курорта,подбрани с вкус и мисъл от Никола Михов в колажи за централните приземни коридори. Този тип елементи, на които рядко се държи в България (и изобщо се мисли по тях), са истинско удоволствие и доказателство, че не всичко е изгубено – все още добрият вкус не е отишъл по дяволите.

Интериор на стаите: Почти всички стаи са обновени и поддържат централната цветова гама. Няма да срещнете прасковени стени, алелуя! Основно графит и избелен фурнир, с акценти в охра и жълто. Спокойствие функционалност и комфорт. Страхотно попадение е мини-барът, вграден в гардероба, както и сушилните за ръкавици и шапки над парното. Мощни сешоари и еко послания в банята – дребни на пръв поглед неща, но важни. Тънките одеялца за следобеден сън или намятане през хладни вечери на балкона са чудесен детайл, който използвахме с кеф.

Обслужването: Рядко ми се случва да нямам забележка, знаете. Доста критична съм и не спестявам препоръки, ако имам резонно основание за тях. Държа се мило и любезно и ми се струва нормално така да се държат и с мен. Не си придавам излишни важности и съм по-скоро срамежлив клиент. Ако обаче ме предизвикат, цялото ми Лъвско недоволство може да избухне по бурен и шумен начин. В случая нямам нито една забележка. НИТО ЕДНА! От рецепцията (изключително милата жена, чието име за съжаление не разбрах), през персонала в кухнята и ресторанта, момичетата в детския клуб и спа центъра, adventure офиса, камериерките и охраната – всички бяха изключително мили, непресторено отзивчиви и най-важното –  адекватни. Рядко се случва напоследък, затова оценявам по достойнство. Не знам дали е заслуга на мениджмънта, самите хора, въздуха или мястото, но на това казвам аз добре свършена работа – да се чувстваш комфортно като гост, не неловко или нелепо.

Активностите: За съжаление не успяхме да отидем в средата на седмицата, когато се организира барбекю вечер (сряда), уроци по готварство (четвъртък) и плуване за деца. Но и петък-неделя заниманията са предостатъчни. На разположение на гостите на хотела е спа центърът, също изцяло ремонтиран, с висококласна френска козметика и напълно ново оборудване (перфектна организация, въпреки многото гости през въпросния уикенд), басейнът (безупречно чист, с любима гледка към пистата) и фитнес центърът (не го използвах, знаете, айрол). За по-малките (3-12) е детският клуб – безплатен до 3 часа на ден, работи от 15-22 ч.  Малък, но истински, не просто стая с 5 играчки, където момичетата се занимават с желание и търпение с децата, рисуват, скачат, създават приятелства. Много удобно преди вечеря, например, когато малките са нетърпеливи и често супер ангажиращи – оставяте ги за час и ги взимате леко уморени, щастливи и гладни. На открито има площадка, където децата играят на въздух, под контрол, докато вие се занимавате с нещо друго – има люлки, къщички, пясъчник, пързалки, огромна поляна, топки, т.н. Въженият град пък е любим на Мартина, този път мина и двете нива, плюс последното екстремно, което е наистина трудно и ѝ даде адреналин и удовлетворение за дни напред. Толкова целеустремена, активна и концентрирана не бях я виждала скоро – истинско щастие! Батутът пред самия хотел е винаги любимо занимание, даже и аз бих го ползвала, ако имаше опции за големи. Планински велисипеди под наем, пешеходни турове, конна езда, каякинг, скално катерене и какво ли още не – за всеки вкус и темперамент по нещо.

Храната: Като цяло не сме почитатели на All inclusive формата, но за няколко дни семейно от време на време не е лошо – не мислиш къде ще хапвате, рутината дава спокойствие и помага на почивката, а за децата е истинско забавление да избират и сервират сами храната си. И тук мога да кажа, че от хотела са се постарали – организация, разнообразие, външен вид и вкус на храната, всичко е точно. Пак с моите любими детайли – има различни видове семки за салатата, както и чудесен малинов и лимонова дресинг. Въпреки провеждащите се по същото време семинари, не усетихме суматоха или хаос в ресторанта, всичко беше спокойно и комфортно. Не бяхме виждали как Матеа изяжда голямо количество задушени гъби с мащерка на закуска, е, и на това станахме свидетели. Разнообразие на салати, гарнитури и десерти, често напълно пренебрегвани в All inclusive менютата. Риба сред основните на всяко хранене е чудесно решение. Препоръка: повече видове супа би било супер.

Цялостното преживяване: Три поколения жени от нашето семейство оцениха прекарването като СУПЕР. Децата са почитатели отпреди на хотела и винаги го посещават с викове на радост, вече сред феновете е и майка ми. Матеа съвсем се обърка с местата и отсече „Нека най-добре наричаме Боровец Гърция“. Ъъъъ, ок, но все пак си е Боровец. Имаше плуване, катерене, скачане, първи професионален масаж за момичетата (влиза в основния пакет), смях до късно, апетитни закуски, бавни вечери, наздравици по женски и шушукане по коридорите – всичко, което ни прави щастливи.

За кого е подходящ хотелът в новия си облик: За семейства с деца във всяка възраст. За баби и дядовци с внучета. Едно от малкото места в България, където децата се чувстват пълноправни гости, а не просто малки досадници, които трябва да бъдат занимавани с нещо. За двойки (децата не са навсякъде и присъствието им не дотяга, важен баланс и за родителите). За групи приятели – пак бих дошла и без децата. За всички, които искат да си починат на чист въздух, близо до София и в приятна обстановка. Боровец е великолепен през лятото – без ски, тълпи, студ и опашки.

А малко по-надолу по улицата можете да се сдобиете с домашни, току-що набрани малини за закуска ♥

*Публикацията е в партньорство с Хотел Рила Боровец.

Този път за разнообразие оставихме Мартина да реши къде да е следващата ни семейна ваканция: „Да е остров, да не съм била там, да има вкусна храна и море“ отсече тя и забоде поглед в детската карта, за да търси подходящо място.

Отхвърлихме няколко варианта – едни на тренд вълната в момента, други неособено интересни или пък неподходящи. И списъкът се сведе до едно име – Сицилия. Все бяхме пропускали тази опция и решихме дружно, че е време. Знаете, че travel guide-ове избягвам да пиша, но когато човек пътува с деца, хубаво е да систематизира основна полезна информация. И не, няма да споменавам кой ресторант предлага най-хубавата Маргарита или къде обстановката е най-инстаграмска, оставям това на други, за които снимките са по-важни от самото преживяване.

Самолет или кола?

Категорично самолет, колкото и да обичате да пътувате с кола, разстоянието е доста, фериботи, магистрали, чакане, спиране, с деца по-добре не. Wizz Air летят директно всяка сряда, а летището е едно и за редовните, и за нискобюджетните полети – Fontanarossa. Полетът е късен, можеше да си свършиш спокойно работата (до последния момент, както обикновено при нас), да приготвиш търпеливо багажа, децата евентуално да дремнат следобед. Нещото, което ненавиждам са супер ранните полети, но виж вечер – ехей!

Седмица или повече?

Седмица е напълно достатъчна, но аз трудно издържам където и да било по-дълго от това. Няма да можете да разгледате всичко, не е и нужно, за това време успяхме да посетим без напрежение 9-10 градчета/села. Ако искате да обиколите всичко, тогава 2 седмици, островът не е малък.

С деца или без?

Не виждам причини да оставите децата, освен ако не са в някакъв мега палав или кисел период, както в нашия случай. Но пък и ние не сме постоянно във ведро настроение и добро състояние на духа, така че това е положението. А и най-важното е да сме заедно. В Сицилия, за разлика от други части на Италия, е спокойно, поне извън пиковия сезон. Нормални пътища, удобен обществен транспорт, ниски цени, много плажове, чудесни опции за нощувка за всеки вкус.

Организирана екскурзия или самостоятелно пътуване?

Абсолютно категорично – второто. Много повече свобода и време за това, което ви харесва. В група не можете да се водите по режима и настроението на децата, което със сигурност ще напрегне обстановката и вас. Всякаква информация вече е на разположение онлайн, при малко повече желание всичко можете да планирате сами или с помощ от приятел.

Хотел или квартира?

От доста години за нас като семейство – категорично квартира. При идеята да се бутаме четиримата в стая, дори в две или студио, винаги предпочитаме за сходна цена да наемем Airbnb квартира. Пространство, удобство, комфорт, всички условия и принадлежности, все едно сте у дома, а и живеете като местни. В Сицилия избрахме тристаен мезонет с две огромни тераси и две бани, напълно оборудвана кухня, супер чист, гледка към залива и ВСИЧКО нужно – може би първата квартира, в която не ни е липсвало абсолютно нищо (имахме дори шезлонги за плажа, чадър, хилки за плажен тенис!). Страхотно любезен домакин Габриеле, който се грижеше дори за това да не се вдига шум около нас в часовете за почивка, въпреки че се прибирахме чак вечер. Две самостоятелни спални за момичетата, отделна за нас, обезопасяване на вътрешните стълби, книги, детски филмчета и играчки.

Ако пък предпочитате хотел, имаше много опции наоколо на бюджетни цени или по-разточителни според желанията и възможностите.

Град или село?

Нещо като принцип ни е да нощуваме в малко населено място извън туристическите тълпи. Наистина с деца е безсмислено да се буташ на топ локациите – освен шумно и хаотично, е и по-скъпо и пълно с изкушения тип „искам това, искам онова, искам всичко!“. Този път за щаб избрахме малкото селце Letojanni – близо до летището в Катания (важно, когато си с деца, особено при късен полет), извън туристическия хаос (в Таормина, например), близо до основните забележителности (Етна, Таормина, Изола Белла, Кастелмола, т.н.). Много приятно и спокойно селце с огромен празен плаж, по-ниски цени и удобна отправна точка за дневни екскурзии.

Какво да видим?

От много време, особено, когато сме с децата, не си поставяме велики туристически цели – да обиколим всичко, да влезем навсякъде, да се скапем от умора, но да отметнем всички забележителности. За да е приятно и поносимо за всички, трябва да се водим по ритъма на децата. Момичетата вече не спят следобед (Матеа само в детската градина и на село употребява следобеден сън), свикнали са на дълги преходи и стабилно ходене. Е, малко трудно стават сутрин и лягат късно, но напасваме нещата. Посетихме Letojanni, Taormina, Castelmola, Isola Bella, Catania, Siracusa, Savoca, Forza D`agro, Noto, Giardini Naxos. От Етна се отказахме – заради облачното на моменти време не беше ясно дали изобщо ще видим нещо отгоре и решихме да не губим цял ден в това. Не остана време за Palermo, Cefalu, Scala dei Turchi, Modica, Isole Eolie, но както винаги навскъде казва Тито: „Еми, Мария, няма как да видим всичко!“ И е напълно прав.

С кола или градски транспорт?

Придвижването на място винаги е важно, още повече щом сте с децата. Ние наехме кола (от туристическия ни агент тук, не ни се рискуваше на място, а и чакането там е повече). За Италия, особено южните части, е важно да имате пълно покритие заради кражбите и честите инциденти, на паркинг включително. Плащате повече, но пък сте сигурни, че след това от кредитната ви карта няма да дърпат неочаквани суми. Детските столчета за кола навсякъде са задължителни, това също добавя към крайната сума. От квартирата до центъра на селото и плажа ни беше 10 минути пеша, но колата ни беше необходима за дневните разходки до различни градчета, за нас да висим на плажа всеки ден не е опция. Има удобни автобусчета тип hop on hop off, 13 евро на ден (20 за 2 дни) за възрастни, за деца под 5 безплатни, 5-12 години – на половин цена. Точен градски транспорт, който прави всички необходими връзки. Ако ползвате автомобил, паркинги има навсякъде срещу 2 евро на час и 10 евро на ден. В Сицилия е задължително да оставяте колата на сигурно място, за да няма после неприятни изненади.

Плажове или разходки?

За нас винаги от всичко. Разходките редуваме със спокойни часове на плажа и занимания по интереси – едни ловят риба, други събират камъчета, трети гледат в една точка (се моа). Не сме от типа летуващи, които стоят на едно място, така че колкото повече динамика, толкова по-добре.

Храната?

В страната на тестото нещата са ясни, връщате се поне с кило отгоре. Вкусна, разбира се, извън туристическите места (ако повечето маси са заети от чужденци, бягаме надалеч). Приятни малки ресторантчета, хапваш и примираш. Навсякъде има чудесни опции, дори и да не сте по пастата и пицата. Децата обичат всичко, така че нямаме проблем със специфични вкусове и претенции. Топ фаворитите им там бяха spaghetti alle vongole и semifreddo al pistachhio. Цени – съвсем нормални. Вина – много приятни. Не съм по сладоледа, май дори и на децата им дойде в повече.

Забавленията?

Дори и когато сме с момичетата не ходим по някакви специални детски места (освен площадки). Супер забавна им беше къщичката на Isola Bella, лифтът към Taormina, влакчето в Сиракуза, плажовете с камъни (повечето там), hop on hop off откритите автобусчета и общо-взето всичко видяно през тази седмица. Попаднахме без да искаме на празника Infiorata di Noto (пана от живи цветя и семена върху дълга улична стълба, много красиво!), изложбата Picasso e Notto (страхотна, до 30 октомври в града) и жестоко готиното селце Savoca, където, оказа се, е снимана сцена от „Кръстникът“. Най-любимо ми е да се натъкваме на интересни неща, без да сме ги планирали предварително. Не ползваме приложения, гидове и дебели книги, водим се по обстановката и настроенията. Децата в повечето случаи нямат специални изисквания към мястото, но знаят добре дали им е харесало или не. А щом сме заедно и не напрягаме програмата, най-вероятно отговорът да е утвърдителен. Сицилия получи твърдо Д-А-А-А-А-А-А-А!

 

*Публикацията е в партньорство с Wizz Air.

„Айде бе, какво толкова, да се пътува с деца е песен!“ – това можехте да чуете от мен доскоро, отправен към хората, които все пропускаха да вземат децата си на път.

Малки били, нищо нямало да си спомнят – този аргумент се оборва лесно. Неконтролируеми били, не можели да бъдат усмирявани – и за това спорех до преди месец, въпрос на подход и търпение е. Е, след предпоследната ваканция съм малко по-слабо категорична и съвсем не така уверена. Защо? Нека разкажа. Комфортен полет с Wizz Air – директен, без прекачвания, чакане, стрес и проблеми. Бързо чекиране, priority boаrding, удобни места. Уж големи вече деца, свикнали на път и промяна. Всичко е точно.

Единственият проблем? Хиперенергията, която се е акумулирала в двете момичета на 9 и 4. Първото – доста спокойно и възпитано в отсъствие на сестра си. Второто – злодей във формат на русо-розова фея, която оставя пожар след себе си. За седмица буквално стопиха лагерите ни и изчерпаха всичките ни опции за действие. С момичета било лесно, казвате? Да, да, добре, въртя очи.

Ето някои от новите навици на на нашите деца по време на ваканция:

  • Караници във всеки възможен момент – на летището, в колата, преди лягане, след ставане, на плажа, в банята, в ресторанта, на терасата, в автобуса, докато си мият зъбите. За всичко, което им хрумне – на кого камъчетата са по-заоблени, чия паста е по-люта, кой е видял първи вълната вляво, къде се крие по-красивото листо на храста. Буквално за всичко и постоянно! В един момент на всички им става все едно и започват да се смеят истерично и леко налудничаво.
  • Винаги „не“ – независимо дали е за измиване на ръце, качване на стълби, обяд или возене с кола, такива елементарни прости ЧОВЕШКИ неща. Категорично и ясно НЕ, другите да се оправят.
  • Тоалетна там, където я няма – на върха на замъка, на плажа, по средата на галерията, в автобуса, когато току-що сте напуснали ресторанта или бензиностанцията. Ако наблизо има тоалетна, просто няма смисъл да я употребявате, не е интересно.
  • Сестра ти – от осанна до разпни я – от прегръдки и целувки до „по-добре да нямах сестра“, всичко в тази палава игра е позволено.
  • Трябва да имаш всичко, което сестра ти иска – независимо дали е паста с миди, портокалова сода, камък от плажа, лимон от дървото, скуиши, желе, стрес топка, нови джапанки – всичко трябва да е по две, дори да не ти е в списъка с желания.
  • Безсилието на вълшебната торбичка  – действала, казват, в критични ситуации, когато нищо друго не помага. Признавам, набързо приготвена в последния момент, беше брутално разкрита с думите: „Е какво ѝ е вълшебното на тая торбичка, събрала си някакви играчки от стаята…“ Пълен провал, вълшебен при това. Още ме бъзикат по темата.
  • Ако всички искат на едно място, ти искаш на друго – независимо дали е плаж, сладкарница, ресторант, детска площадка, замък, град или село, трябва да бъдеш опозиция. До степен, в която всички се отказват от първоначалната си идея и просто им е все едно къде ще отидат, само и само да няма скандал.
  • Мрънкане постоянно и за всичко – това е нещо съвсем нормално и се случва на всеки. Когато децата са повече от едно обаче, достига неподозирани висоти – надцакват се кой ще мрънка повече просто заради надпреварата. После и вие започвате да мрънкате от тяхното мрънкане и става една…
  • 800 въпроса в минута – до момента, в който някой не избърше пот от челото и не признае „Не мога повече да отговарям, нека поеме друг“. Защо говорят на друг език, как така не знаят български, защо тази жена носи червена пола, как така автобусът е син, а не зелен, защо чакаме тук, а не там. Въпроси до откат, някои от тях изобщо не очакват логичен отговор, просто са изстрелвани, за да се намираме на приказка.
  • Унищожение – тук участва само Матеа, тя е известна с тези си умения – чупиш всяко нещо, което е възможно да бъде счупено, разливаш всяка течност на масата, късаш всичко, което може да бъде откъснато. Уж случайно, но всъщност нарочно. Просто ей така.
  • Катерене – по ръбове на пропасти, дула на оръдия, средновековни стени на замъци. Теглиш укрепителни въжета, за да провериш дали сградата ще падне, искаш да лазиш по парапети и да ходиш върху покриви – тук няма нужда от коментар. Спокойно бе, мамо!
  • Крясъци – крещиш винаги, където това е неуместно и неприлично – все пак на български, нали…Ако не ти се крещи, плачеш за разнообразие.
  • Вече не ми се яде ТОВА – поръчваш си нещо, което след като ти сервират, вече не ти се яде.

И още:

  • Употребяваш думата „искам“ най-малко 30 пъти в минута.
  • Изморен си за разходка, но не и за белѝ и катерене между етажите по 537 пъти на вечер.
  • Изхвърляш си нарочно топчето през терасата. 3 пъти! После всички го търсят в храстите.
  • На всяко нещо казваш „Оффф…“ или въртиш очи в знак на досада.
  • Мяташ се неудържимо, танцуваш, скачаш или просто се въртиш в кръг из летища, спирки, автогари, ресторанти, кафенета – навсякъде, където това е, да кажем… неприемливо и след като някой те е помолил да стоиш поне за 3 минути мирен.

И преди да отсечете „Ама ние затова не пътуваме с децата!“, дайте да споменем и другото:

  • Вечерите на терасата, когато се заливате от смях на някоя глупава шега или смешна дума.
  • Следобедите на плажа, когато сте заедно и всеки прави това, което му харесва, без да пречи на останалите.
  • Изписаните с камъчета думи „ОБИЧАМЕ ВИ!“ в знак на извинение, че са се провинили.
  • Писъците „Мамоооо, ама това е много якооооооо!“
  • Щастието, когато откриете нещо неочаквано и прекрасно, независимо дали е гледка отвисоко, малък площад или скрито съкровище в нечий джоб.
  • Радостта да се справиш сам с порцията, или да намериш сам тоалетната, или да попиташ на странен език къде е изходът. И другите да ти казват „Браво!“, сякаш си направил геройство,
  • Огромното щастие да седнете някъде гладни, жадни и уморени, но с любопитни очи и нестихващ ентусиазъм за още и още.
  • Удоволствието да преживявате всичко заедно. И хубавото. И лошото. И нервното. И спокойното. Всичко!
  • Да слагате спомени в семейния архив, които може би ще бъдат бързо забравени, но ще изскачат в паметта тъкмо навреме – когато някой има нужда от тях♥

Следва: Сицилия с деца – някои практически бележки=>

*Снимките са от Letojanni, Taormina и Isola Bella

*Публикацията е в партньорство с Wizz Air.

Всички знаем колко се обичат сестрите, но и сме наясно, че между тях постоянно протича високо напрежение – 5 минути любов, 5 минути караница, това е общо-взето ритъмът им заедно.

От най-добри приятелки се превръщат в яростни врагове, за да потънат в прегръдки и комплименти неусетно след минути. И така нон-стоп. Затова им дължим от време на време почивка една от друга – да усетят липсата си, да осъзнаят, че са всъщност най-добри приятелки, а и ние да си отдъхнем от постоянната роля на арбитри.

Тази година Матеа си даде сметка за отсъствието на сестра си още на първия ден от зеленото ѝ училище и започна да подпитва през 5 минути: „Къде е кака? ЛиСпва ми…“. След това внезапно си припомняше, че се карат често и сменяше набързо темата. Сестри, какво да ги правиш…

Този път решихме да организираме на Мартина дребни изненади – малка промяна в стаята, нови книги за детската библиотека, картичка с посвещение, надписи с тебешир из целия балкон „Како, обичам те!“, летни попълнения за момичешкия гардероб, букет цветя на бюрото ѝ. Дали успяхме да зарадваме „кака“? Всичко е документирано във фотоисторията. А междувременно, дори в намален състав, се забавлявахме подобаващо, защото го владеем най-добре. Компания ни правиха моделите от последната колекция на Хайди Клум и Lidl #LETSLOVESUMMER.

Лятото едва сега започва, това му е най-хубавото на юни ♥

 

 

*Подготвихме фотоисторията със съдействието на Lidl Bulgaria и новата колекция на Heidi Klum #LetsLoveSummer, която ще бъде по магазините от 18 юни.

Сполучливи марки детски обувки у нас се появяват толкова рядко, че предложението на Abébe моите момичета да тестват техните произведения, беше посрещнато с моментално одобрение.

Замисляни и мечтани отдавна, но появили се съвсем наскоро, Abébe са от малките уютни семейни фирми, които правят всичко с мерак, прецизност и огромна любов, това личи още от сайта им, дори да не сте виждали обувките. А на живо те са прекрасни! Разказвам подробно в ревюто, с неоценимата помощ на двете тестващи агентки – Матеа и Мартина, чиито впечатления всъщност са най-важни.

Матеа избра модела Red Bubble (предлагат се от 19-29 номер)

Беше категорична за модела, още щом го видя на екран. В безкрайно красив летен нюанс на червеното, със сива подметка и връзки и грижливо изпипани детайли. Дете не можеш да впечатлиш насила, щом отвори кутията отрони само едно „уау“.

По указанията в сайта поръчахме един номер по-голям от нейния, с тенденция да ги носи по-дълго и крачето да се разполага свободно. Пасват и сега, но биха били идеални след няколко месеца.

Още с обуването обаче Матеа отказа да ги свали с довода „Ммм, много са ми удоВни!“ и хукна из квартала гордо-гордо. Впечатли се много от лесния начин на закопчаване/връзване, който е освен атрактивен, и удобен за по-малките деца, а и за родителите.

Цветът е красив, кожата изключително мека и подплатена отзад, където крачето се опира и обикновено стават проблемите. Еластична подметка на балончета (!), прекрасен класически модел без излишни декорации, пеперудки, пчелички и цветенца.

Най-накрая създател на обувки, който не подценява децата. Моделът се предлага и в синьо и жълто, също много красив, подходящ и за момичета, отдавна сме се отказали да делим цветовете на мъжки и женски.

Мартина избра School A. (предлагат се от 19-39 номер)

Малко скептична в началото, заради ретро внушението и бялата подметка.

Нейния чифт също поръчахме с перспектива за след няколко месеца. И двете са се метнали на мен – с бързорастящи дълги стъпала, аз нося номер 40.

Както поглеждаше модела с леко недоверие, при обуване се хареса, изобщо забрави, че носи нови обувки и се втурна да се катери, люлее и премята на катерушките, все едно е с добре утъпканите си любими маратонки.

 

Най-сигурният знак, че на едно дете обувката му е удобна е, когато не я забелязва, особено новата. Вероятно ви е познато мрънкането, ако има проблем. Е, тук тестът беше издържан още на третата минута. Добра работа, Abébe!

Какво не харесахме:

  • За съжаление моделите Red и Blue Bubble се произвеждат до номер 29, биха били чудесни и за по-големи деца, а и за възрастни.
  • Бихме си пожелали повече модели, но марката едва стартира, увериха ни, че съвсем скоро предвиждат нова зимна колекция, очакваме с нетърпение детски кожени ботуши, които не приличат на лапи на диво животно или на коледна елха.
  • Хитрите закопчалки може би биха били по-красиви в метален вариант.

 Какво харесахме:

  • класическите изчистени модели, важно е да възпитаваме вкус и у най-малките;
  • наситените цветове без щампи;
  • качествената кожа (от Италия);
  • прецизната изработка (в Португалия);
  • детайлите;
  • добре изградения сайт със семпъл дизайн и директни послания;
  • изпипали са всичко – от името, концепцията, през логото и шрифта, до съвсем дребните детайли по моделите;
  • допадна ми цялата философия на марката, създателите са в преговори за производство на един следващ етап на обувки от иновативна материя, която ще е затворен цикъл – от добиването на суровината чрез естествени продукти (дърво, памук), до биоразградимост на крайния продукт (без подметката);
  • малката, но обхващаща всички възрасти колекция;
  • хора, които уважават децата и не подценяват вкуса и естетическите им възприятия.

Можете да се срещнете на живо с Abébe този уикенд на SoBAZAAR Green Edition или да поръчате директно от сайта на марката.

*Публикацията е в партньорство с марката. Моделите School A. и Red Bubble ни бяха предоставени от Abébe.

Този месец Матеа се появява във великденския онлайн каталог на Lidl. От мен – плана, снимките и думите, от нея – дизайна на яйцата и усмивките.

Празниците в нашето семейство през последните няколко години минават без напрежение, куп задължителни неща, обичайната лудница и хаос. Стараем се единствено в две неща – да бъдем заедно и да се забавляваме.

Ама това че не сме боядисали по някакъв нечуван приказен начин яйцата, или че не сме извадили елхата още ноември, или че нямаме 186 традиционни ястия на трапезата, или че холът ни не прилича на картинка от Pinterest – няма проблем. Споко, както казват децата, всичко е под контрол. Стремим се да не се изнервяме взаимно, нито да се влияем от това кой къде отишъл или как се приготвял със седмици – ние сме си ние, няма нужда да се сравняваме и да се състезаваме с другите. Разходки, почивка и време, пълноценно прекарано в компания на най-близките – това избираме, вместо да се изтощим от подготовка и да изплезим език от прзнични задачи.

Така ще направим и този Великден:

  • Решили сме яйцата да бъдат чисто бели, нарисувани с цветни флумастери от децата (а и от нас!). Хем ще се забавляваме, хем няма да цапаме цялата къща, хем ще вложим творчески елемент.
  • Козунаците ще бъдат от магазина или любима пекарна. Никой от нас не би се заврял доброволно в кухнята да меси с часове. А и със сигурност няма да ни се получи най-пухкавото тесто на света.
  • Украсата ще ограничим до дребни предмети и свежи сезонни цветя от пазара. Ще ги подредим във вази или ще направим красиви венци – за глава, маса, врата или стена. Могат да бъдат и от подръчни материали с произход парка или градината – напъпили клони, сухи клечки или интересни храсти с причудливи листа.

…..

Продължението на публикацията е тук=>

Малко преди празниците бях на гости на децата от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ в София, за да ми разкажат що е то дигитален живот, какви електронни устройства ползват, как се справят с новата система в стола (с електронни карти, еха!), липсва ли им нещо в училище и как биха подобрили обедното меню.

Мария, Катерина, Мартина, Мария, Данаил и Теодора влязоха плахо в директорския кабинет, мислейки, че ще ги изпитваме или ще проверяваме знанията им предпразнично, но бързо разбраха, че просто ще се забавляваме и отговориха спокойно и с удоволствие на кратките въпроси. Бяха разкошни – непринудени и забавни, подариха ни даже и по един портокал 🙂

Училището е наистина страхотно – мисли се за всеки детайл, хората там работят с желание и отдаденост, изключително чисто, подредено и уютно, а децата идват всяка сутрин с огромно желание и любопитство. Поздравления за всички замесени, така би трябвало да е навсякъде.

Най-новото в училището е електронната система в стола, която с размах е спестила на родителите чакане на дълги опашки в студ и дъжд за хартиените купони за храна, а пък децата са доволни и страшно горди, че обядват с електронна карта, досущ като големите. Повече за системата и проекта можете да научите в разговора за Parentland, който проведохме с Ваня Манова, мениджър на Mastercard, чиято е инициативата и Диян Стаматов, директор на 119 СУ. Новаторската и модерна система превръща българското училище в наистина съвременно място, а най-хубавото е, че има потенциал тази платформа да бъде въведена съвсем скоро и в други училища.

И все пак, не е лошо управата на училището да помисли за един голям батут в двора, часове по междучасие и повече спагети и кебапчета в менюто 🙂

Вижте видеото тук:

=> Впечатления след месец: децата с удоволствие ги приемат всеки ден, вкусовете са приятни, някои от тях вече любими. Дори ако забравя, има: „Мамо, а витамините кога?“, с тупкане на пръсти по масата. Стана им ежедневен навик, а и изненадата какво животно ще им се падне е ключова. Най-хубавото е, че засега вирусите ни подминават, а животинският парад продължава с пълна сила. В групата продукти са интересни и Имунобустерът, както и Витамин D3, който е ключов за растежа на костите и през мрачните студени месеци се набавя трудно по естествен начин. Определено витамините на Natures plus станаха неотменна част от обичайните ритуали, дори кучето Ерик прояви интерес и небрежно изяде няколко таблетки Витамин C. Парад на животните, нали… 🙂

Една от неизменните родителски есенно-зимни дилеми с елемент на анализ и безкрайно ровене из родителски форуми и гугъл, гласи горе-долу следното: Какво да даваме на децата? Да даваме ли изобщо нещо? Това витамини ли да са, или билки/чайове/мед/друго? Ако са витамини, какви точно да бъдат? Хранят ли се децата достатъчно рационално и разнообразно? Имат ли нужда от допълнителни хранителни добавки и от какви точно?

Вероятно и вие като мен сте минали през почти всички теории, течения, движения и моди по темата „детски имунитет“. Някои категорично съм отхвърляла, за други съм си казвала „Защо пък не?“, трети съм прилагала у дома с убеденост или поне надежда, че помагат. И тъй като всяко дете се развива индивидуално, има различни вкусове и предпочитания, както и нужди, тези неща при нас са били на принципа проба-грешка. Не сме попадали на педиатър, на когото да имаме безрезервно и пълно доверие, а и се стараем да не залитаме в прекалени фиксации, така че събираме информация и отзиви и действаме по усет и интуиция. Не сме медицински лица, но все пак това са нашите собствени деца и именно ние ги познаваме най-добре.

През годините сме опитвали доста неща (освен балансираното хранене, спорт, движение и въздух, разбира се): витамини от различни марки, рибено масло, мед, клеева тинктура, прополис, профилактични добавки, чайове, отвари, бабини рецепти, народна медицина, вече не помня всичко. Старали сме се да е съобразено с детето и да има положителни отзиви, за съжаление не всичко при всеки действа идентично – ако на някой е помогнало, далеч не е сигурно, че и във вашия случай ще има ефект.

Тази година обаче лятото ни свърши късно, улисани в задачи и работа, а и малко поуморени от the next big thing в укрепването на детския имунитет, не бяхме давали абсолютно нищо, освен по лъжичка мед от време на време. Затова предложението да тестваме витамините за деца на Natures Plus се оказа подходящо, и въпреки че декември е малко късно да се започнес този тип добавки, решихме да пробваме – дали наистина действат, как се приемат от децата, възможно ли е да им създадем навик, който да спазват ежеднвено сами. Днес разказваме за продуктите, които избрахме, а след месец ще добавим информация какъв е резултатът.

Бранд: Natures Plus – американска марка витамини и хранителни добавки, собственост на Natural Organics, Inc.  Компания с над 45 години опит и история. Пионер и лидер в областта.

Сертификати: За да не ги изреждам, подробен списък на сертификатите и лицензите можете да видите тук и тук

Продукти: Брандът има няколко търговски линии – за деца, възрастни, билкови продукти, протеинови шейкове, продукти за конкретни проблеми.

Състав: Не бих дала на децата си нещо, което не е ясно описано и обяснено, затова старателно се запознах с продуктите преди да приема предложението за тест. Представителите на марката твърдят, че всички продукти са с натурален състав и не съдържат: глутен, аспартам, алергени, изкуствени оцветители и консерванти. Преди време сме поръчвали от същата марка и сходни от Щатите, вече се предлагат и тук.

 

Идея: идеята все пак не е добавките да заместят всичко полезно и докато детето се храни само с хляб, пица, паста, пържени и пакетирани храни, тези витамини като с вълшебна пръчка да компенсират празните калории и кухите продукти. Витамините са допълващи през месеците, в които няма толкова пресни храни, слънцето е малко, времето навън ограничено, а начинът на живот е по-мързелив. На мнение съм, че ако детето се храни разнообразно и разумно, ако няма специфични проблеми и недостиг, ако се движи достатъчно и е през повечето време навън, в топлите месеци от годината нужда от добавки няма, но това всеки решава сам за себе си и своето семейството.

Продукти: избрахме Animal Parade GOLD и Animal Parade Витамин С. Първият продукт освен витамини и минерали, съдържа и три вида пробиотици, което отменя допълнителния прием на такива; лутеин (ценен за зрението при честата употреба на електронни устройства) и основни мастни киселини. Новото при Витамин С са цитрусовите биофлавоноиди и формата – лесни за прием хрускащи се таблетки във формата на животни ( при двата продукта). Спряхме се на тях като най-универсални, но в каталога на марката се предлагат и други продукти с конкретен фокус.

Количество: в тези, които тестваме Animal Parade GOLD (един от бестселърите на марката) таблетките са 60 на брой, в Animal Parade Витамин C  са 90 – достатъчно съответно за 2 и 3 месеца.

Опаковка и презентация: опаковката за този тип продукти е важна, за да съхранява добре и да е лесна за употреба. В случая е стандартна, с херметическо запечатване, атрактивен шарен вид (детските) и описание на основните параметри. Съдържанието и произходът са подробно указани на български с четлив е подреден етикет, което определено е плюс.

За вас може би не е важно добавките да са във форма на сърчице, звездичка или вълшебен пръстен, но за децата тези неща са важни и определено помагат за привличане на внимание и изграждане на навици. Е, тук проблемът е решен, защото витамините са под формата на животинки, с различен вкус, цвят и аромат, което прави приемът им просто песен. Дори има борба кой ще раздаде и избере, подсещат ме, ако случайно забравя. Най-харесван вкус е този на портокалов сок, най-малко харесват гроздето, но в опаковката мултивитамини  вкусовете са три, така че децата имат избор. Всичко се схрусква без възражение.

 

Резултатите: дали ги приемат редовно и с желание, как им се отразяват, има ли сблъсъци с вируси – ще споделим след месец.

Откъде може да се сдобиете с тях: От сайта на ксклузивния дистрибутор за България Naturesplus.bg Сайтът е добре направен, лесен за навигиране, с подробни описания и подредено меню. Можете да зададете въпрос, да получите съвет или да проведете консултация, както и да закупите директно продуктите (с безплатна доставка и бонус детска книжка).

*Публикацията е в партньорство с Natures Plus България.

 

 

Германия от горе до долу

Германия е популярна европейска дестинация, но ми се струва, че е често пренебрегвана в полза на дежурните Италия, Испания, Франция или модните напоследък Ирландия, Португалия и Швеция.

Немските територии обаче хич не са за пренебрегване – сравнително близо са, цените за самолетни билети, нощувки и храна са приемливи,  а пейзажът е доста разнообразен. Но може би това, което най-много харесвам в Германия е изключителната толерантност към всичко и всички, наши приятели французи се шегуваха, че ако компанията ни вдигне същата патърдия в някое френско бистро, безцеремонно биха ни изгонили на мига. Е, в Германия това трудно ще стане, освен ако наистина не прекалите.

От Туристическия борд на Германия ме помолиха да разгледам списъка с топ 100 места за посещение и да се спра на тези, които биха ми били интересни. Ето моя избор:

Берлин – абсолютният фаворит

Реших да подбера места, които не съм посещавала, но просто няма как този списък да мине без Берлин – абсолютен мой фаворит, не само в Германия, но и в Европа. Подреден, чист, лесен за обхождане град, перфектен за семейства с деца и/или домашни любимци. Толерантен и приветлив за ЛГБТИ общността, за специфични субкултури, за хора с двигателни проблеми. Добра храна, международна кухня, ниски цени (не на последно място сред предимствата – Берлин е може би най-бюджетната за посещение западноевропейска столица). Богат избор от места за нощувки, постоянни културни събития, фестивали, улични базари, концерти и какво ли още не. С Bulgaria Air летите до там за около 90 евро. Идеално място за дълъг семеен уикенд. Култура, история, музика, забавления – каквото предпочитате. Едно от най-впечатляващите места за децата е Берлинската стена – малките главици трудно възприемат, че бетон е разделял града десетилетия. Ако в четвъртък ме питате къде искам да отида за следващите 2-3 дни, ще избутам автоматично Лондон, Рим, Париж, Венеция, Барселона или Прага назад и ще кажа със сигурност “Берлин!”.

Rothenburg ob der Tauber – пътуване във времето

Още когато Ирина ми гостува в блога с една типична местна рецепта за сладки и снимки от мястото, съм набелязала това приказно градче, но все пътят ми не минава  от там. Абсолютно запазено от Средновековието, улици с калдъръм и вълшебни фасади като от книга с изящни илюстрации. Със сигурност е магично по Коледа, но навярно е също толкова красиво и напролет. Децата биха се радвали на островърхите къщи и кокетните малки улички като в куклена къща.

Phantasialand – атракционните паркове винаги са опция

Атракционните паркове може да са истинско приключение с елементи на нервна криза за родителите, но за децата са уау емоция. Този е на 20 км от Кьолн, подходящ за всякаква възраст, отворен е и през зимата (с изключение на 24 декември и 1 януари). След Дисниленд мисля мога да преживея всеки увеселителен парк без психически сътресения. В семейството ни никой няма проблем с височини, висене с главата надолу и въртене в кръг, така че записвам и него в тефтера.

Мозел – лозя и замъци

Долината Мозел е най-древният лозарски район на Германия, пълно е със замъци, в които може да пренощувате. Прекрасни зелени пейзажи и пасторална идилия с чаша вино – какво по-приятно от това. Можете да наемете велосипеди или да се качите на круизно корабче, за да разгледате местността по вода.

Остров Рюген – балтийски плажове и живописна природа

Остров? В Германия? Ами да, Рюген е най-големият немски остров и може да се похвали с всички необходими условия за лежерна почивка – пясъчни плажове, национални паркове, красиви варовикови скали по крайбрежието. Бил е датска територия и част от Померания. Имате избор да хванете ферибота до Дания или Швеция, да се разходите до полуостров Ясмунд или някой от местните резервати и замъци. Красота!

Старата част на Дюселдорф – архитектурни бижута и изкуство

Не съм била в Дюселдорф, което смятам за сериозен пропуск. От разказите на Бени за атмосферата на града ми попадна във виртуалния тефтер на туриста и сега този списък ме подсети за него. Замъци, кули, културни събития, фестивали, музеи, паркове и пазари, не на последно място – заведения. Почитатели сме на добрите места за по бира и мезе, а този град очевидно има какво да предложи. Бени, очаквай ни! 🙂

В списъка можете да разгледате още много любопитни места, сайтът, освен официален на Туристическия борд на Германия, т.е достоверен и надежден, е и много удобен за ползване и селекция на предпочитанията, има основна информация за локациите, възможните активности и препратки към официалните сайтове. Германия обещава много, не махвайте с лека ръка и не прибързвайте с Рим или Париж, там всичко вече е ясно.

*Публикацията е в партньорство с Туристическия борд на Германия.

 

*да се разбира като гънки от намачкване на тъкани, не мозъчни

Започвам този материал без увод, с едно единствено изречение: „Казвам се Мария и не обичам да гладя.“

Гладенето винаги е било, е и ще бъде една от най-омразните, досадни и монотонни домакински дейности, за които мога да се сетя.

През първите месеци след раждането на Мартина опъвах в транс всяко изпрано чорапче, боди и шапчица – упражнение, което никога повече не бих повторила, но тогава го смятах за задължителна и неотменна част от живота с новородено. ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЗИНФЕКЦИРА! Няма нужда да казвам, че с Матеа пропуснах спокойно тази дейност.

Минавала съм и в другата крайност – цели периоди, в които не гладех изобщо. Просто един ден ми писна, отказах, всеки се оправяше както може, издърпвайки каквото му трябва от купа изпрани дрехи. Привърженик съм обаче на спретнатия външен вид, а деца с фанелки на хармоника не беше най-удачен вариант, затова поднових мантра сесиите с ютията.

Всеки път, щом гладенето ми се стори трудоемко и изяждащо ценно време, поглеждам към двете ретро ютии в хола. Преди няколко века, за да изгладиш един брой риза, е било необходимо да:

  • нацепиш дърва;
  • занесеш дървата до печката;
  • заредиш печката;
  • запалиш печката;
  • да подготвиш въглени/въглища;
  • да поставиш въглените в търбуха на ютията;
  • да изчакаш да загреят чугуна;
  • евентуално да изгладиш…

Направо е възхитително, че живеем в 21 век и гладенето се случва за минути. Обръщам дъската срещу прозореца, надувам музиката и някак успявам да стопя камарата пране с вдъхновени еднотипни движения с дясната ръка.

Щом от Philips ми предложиха да тествам новата ютия с парогенератор (сигурно вече сте срещали информация за нея), първият ми въпрос беше „А глади ли сама?“, „Ами…почти“, беше отговорът. Давайте я тогава! Ето строгите ми заключения:

Плюсове: 

  • Не залепва нищо! По погрешка изгладих детска фанелка с гумиран надпис – без щети и за фанелката, и за ютията.
  • Не се долива постоянно вода. Генераторът помества 1.8 л., което е достатъчно за 2 часа гладене. Повече не бих си и причинила.
  • Не търкаш по сто пъти върху упорити гънки. Всичко става огледално от първо минаване. Без майтап. Технически параметри: налягане на парата до 7,5 бара и парен удар до 400 гр. Не разбирам какво означава, но определено е добре.

  • Няма нужда от настройка за различните видове тъкани. Може би един от най-големите плюсове на тази ютия – гладиш подред коприна, вълна, синтетика, не регулираш, не сменяш програми. Супер!
  • Самата ютия е лека и заострена, което улеснява при гладене на детайли, яки, ръкави.
  • Глади вертикално. Не купувам някакви супер специални ултра скъпи дрехи, които изискват невероятно детайлна поддръжка, именно защото смятам, че е излишна грижа и отнемащо време действие, но за ризи, пайети, рокли (на децата, аз имам 2-3 общо) вертикалното гладене е много удобно.
  • Не е шумна. Имам стар модел на Philips, също с парогенератор, който обаче е много шумен, събуждаше Мартина докато беше бебе. Тази е деликатна и почти безшумна.
  • Има светлинни и звукови индикатори за всички функции.
  • Не изгаря. Знаете, докато сгънеш или разкопчаеш нещо, звънне телефон или просто се разсеете за малко – няма страшно, щети не причинява.

Минуси:

  • Не глади сама. Еми…това е положението.
  • Обемна е, трябва да се постави на пода или шкаф, върху дъската не е удачен вариант. Но такива са този тип ютии, за сметка на това са доста по-мощни от останалите и пестят време.
  • Цената е безспорно висока. Конкретният модел е Philips PerfectCare Elite GC9642/60 и е на цена около 700 лв., което си е сериозна сума за уред. Има обаче и по-бюджетни варианти от същата серия. А и качеството, улесненията и множеството функции имат своята цена, какво да се прави.

„Това е мерцедесът на ютиите, не знам как ще се върнем към нашата…“ – каза Тито (който глади доста успешно и сам) и с тъга прибра обратно тест ютията в кашона.

*Публикацията е в партньорство с Philips България.