Публикации

Така нареченото модерно родителство като че ли е характерно по-скоро с леко нервните си крайности, отколкото с някакви устойчиви тенденции. По отношение на детската самостоятелност в единия отбор са свръхпараноичните и обсесивни родители, които опъват плаща на грижата и забравят, че под него има човешко същество със собствено мнение, вкус и гледна точка. В другия са лежерните типове, които твърдят, че имат доверие на децата си и често ги оставят да се оправят сами.

Лично аз клоня към и симпатизирам категорично на вторите. Опитвам се да поддържам баланс, но често за странични хора изглеждам прекалено уверена в идеята, че детето може да се справи само. Не защото е свръхинтелигентно, надарено или зряло, а просто защото има в ръцете си свободата да опита, да сгреши и да се научи.
Отдавна свикнах да не обръщам внимание на забележки, да се обяснявам, да давам отчет или да проповядам моята философия на други родители. Отговарям, ако ме питат, разказвам, ако се интересуват, но никога не убеждавам в правотата си – поради простия факт, че не съм експерт или гуру по материята „успешен родител“.
Справям се както мога, опитвам, налучквам, често се водя по децата, колкото и нерви и усилия да ми коства това. Бъркам и отчитам грешки, невинаги успявам да не ги повторя, но това е път. Ако знаем предварително какво ни очаква, едва ли би било толкова интересно и вълнуващо.
Напоследък срещам все повече родители, които се опитват да предпазят децата си буквално от всичко, дори от тъгата, сълзите, временния неуспех, грешките, паданията, лекетата и най-общо казано  от ожулените (в пряк и преносен смисъл) колене  – един цял раздел и символ на детството, за който винаги си спомняме с любов, умиление и  носталгия. И който  е неизбежен, въпреки всичките ни усилия да го спестим на децата си.
То не може без мен.
Чувала съм се какви ли не изявления от този тип. Не може да заспива/да се храни/да излиза/да е спокойно/да ходи в тоалетна БЕЗ МЕН. Някакво егоцентрично самоиздигане на пиедестал, което по-скоро издава неувереност, отколкото самочувствие и осъзнаване.  Тясна зависимост между детето и (обикновено) майката, което може да продължи десетки години и в крайна сметка не прави услуга никому. За съжаление си даваме сметка, когато вече е твърде късно.
Ще се загуби.
Повечето родители смятат по подразбиране, че детето не може да се ориентира добре, трудно запомня посоки, локации и места. Докато един хубав ден в извънредна ситуация (забравен телефон, отложена тренировка или изтощена батерия) на същото това дете не му се наложи да се прибере само и о, изненада, намира дома си! Ама как успя? Трудно ли беше? Притесни ли се? Най-вероятно не, защото този маршрут е минаван стотици пъти, а и детето междувременно е пораснало. Често децата са по-умни и съобразителни, отколкото си мислим ние. Просто не забелязваме знаците.
Ще му се случи нещо лошо.
Разбира се, в мрачната фантазия на всяка майка се случват апокалиптични картини, филми на ужасите, престъпления и редица нещастни случаи. Не че ги няма в реалния живот, но за съжаление не е възможно е да опазим децата си ОТ ВСИЧКО. Да, можем да ограничим опасностите до минимум, да ги заключим в изолатор, да не се срещат с хора, да живеят в резерват или да се движат с 24-часова охрана, но едва ли това са разумни решения. По-добре да се опитаме да научим детето да се справя в извънредни ситуации и да реагира адекватно, отколкото да създаваме неориентирани и зависими млади хора.
Няма да се оправи.
В директна връзка с горното. Ако детето е привикнало да намира само решения, вероятността да се справи с нов тип ситуация е доста по-голяма. Да, всички обичаме да даваме подробни инструкции, указания, карти с маршрут, описания на пейзажа и енциклопедични разяснения, но понякога по-ефикасно е да оставим детето да се справи само, без нашата намеса, разбира се, в случай, че това не застрашава живота му.
Ще се изцапа.
Децата се цапат, факт. И винаги съм се чудела от какво са породени забележките по детските площадки.
Да останат дрехите нови? Защо тогава ги обличаме?
Да изглежда детето спретнато? За да се чувства самото то добре или по-скоро „да не си кажат нещо хората“?
Да не перем. Някой смята ли, че това е реално достижимо? Моля, да ми се обади, благодаря.
Дрехите са скъпи. За кого това е важно? Със сигурност не за детето.
И още куп реторични въпроси, които нахлуват при поредната забележка „Не те ли е срам, виж на какво си се направил!“.
Едно от най-ценните неща на детството са импулсът и липсата на задръжки и предразсъдъци. А ние с лека ръка искаме да ги лишим от това и да ги превърнем в малки досадни възрастни, с бели колосани яки и педантично лъснати обувки.
Ще настине.
Това явно е причината повечето деца да се движат цяла зима със ски екипи. Дори на плюсови температури. Дори когато им е топло и протестират отчаяно. Дори когато им е  досадно да ги обличат с 20 ката дрехи, а навън е пролет. Дори когато плачат и дърпат дрехите си в истерия. Те не могат да преценят, СТУДЕНО Е!
Ще се нарани.
Има родители, които стоят неотлъчно до детето си, независимо от възрастта и уменията му – на площадката, в парка, на рождения ден, в детския клуб. Готови са да се пързалят, да скачат в басейни с топки, да се изстрелват с батут, да се въртят до припадък в лунапарка, всичко с една заветна цел – да не се нарани детето. Те са винаги нащрек, дори правят забележки на останалите деца и техните родители. Все си мисля, че има забавления за деца, и те са именно забавления, защото не включват големи. Но вероятно съм в грешка – безопасността преди всичко, дори когато реална опасност не съществува.
Трябва му моята помощ.
Никога не съм си поставяла някакви висши родителски цели, но двете най-важни неща винаги са били децата ми да станат качествени и добри хора, колкото и клиширано да звучи това, както и да умеят да се справят сами. Нямам нуждата да се чувствам нонстоп полезна, да оказвам помощ, дори когато те нямат нужда от нея, да съм емоционална и физическа патерица на всяка тяхна крачка, за да се усещам ценна и стойностна. Все си мисля, че за това има други начини. Освен че по някакъв начин им съдействам в това да пораснат по естествен начин (или поне ми се иска),  съхранявам и себе си , защото освен ролята на майка, жената има и някой и друг образ под ръка. Не е лошо да си го припомняме от време на време.
Още е малък.
Казва майката на 40-годишния си син, докато му купува чорапи и гащи. Шега, но с доза истина, със сигурност сте ставали свидетели на подобни взаимоотношения. За голяма част от родителите детето винаги е малко. За каквото и да става дума. Винаги може да бъде предпазено, обгрижено, улеснено, натирено под похлупака. И на 20 „детето“ се оказва навън, в големия враждебен свят, в който хората си пържат яйца, приготвят здравословна закуска, пускат пералнята, сменят крушка и хвърлят боклука САМИ!
Това не е за деца.
Трудно ми е да се сетя за тема, която не може да бъде обсъдена с децата по подходящ начин. И в повечето случаи не е нужно това да е някакъв специален подход или схема по картинка, достатъчно е да бъде откровен, естествен и честен разговор, без да обвиваме фактите в ненужна мистерия, да си смигваме заговорнически  и да шепнем по ъглите. Децата често разбират повече, отколкото ни се иска.
Не е свикнал сам.
Разбира се, но все някога има начало. Колкото по-рано се научи, толкова по-лесно и за двете страни. А и няма по-гордо, доволно и щастливо дете от успешно справилото се с нещо за първи път.
Бързаме.
Всички изпадаме в ситуации, когато адски много бързаме и няма време да чакаме обуване на лява обувка около 15 минути. За малкия човек отсреща обаче точно това обуване на лява обувка е ключово важно – точно в този момент. Освен че бързането е непонятна категория за повечето деца, те искат да се уверят, че са самостоятелни единици, че могат, справят се, овладяват нови умения. Да ви се докажат като личности, дори да са на две.
За миг си представете, че сте на ръба да направите нещо, за което сте били убедени, че няма да ви се получи. Аха-аха с кански усилия и неподозирана упоритост да стигнете до победоносния завършек, и някой досаден възрастен грубо ви кресва в ухото: „Айде, давай да го довърша, че страшно закъсняваме ЗАРАДИ ТЕБ!!!“ Кофти.
Аз го правя по-добре.
Да, поне с 20-30 години разлика сте, със сигурност връзвате по-добре обувки, мажете филия по-правилно и оправяте стаята по-бързо. Но родителството не е съперничество и борба за надмощие, не е сравняване на сили и перчене с  умения. Всички можем да посочим примери на семейства, които поддържат този дух на нездраво съревнование с години и често то е причина за сериозни скандали и непоправими разриви.
Има време, по-нататък.
На 40? Ок, нека почакаме.
Не може да преценява добре.
Нашата родителска преценка е обременена от хиляди обстоятелства и условности, и макар по-трезва и сериозна, може да остане далеч от вкусовете и възможностите на детето. Кой е правилният спорт, дали балетът е добър избор, нужни ли са толкова извънкласни дейности и специални занимания, кои приятелства са удачни, как да прекарваме свободното време заедно – често детето е последното, което има думата, дори само като мнение и споделени впечатления. Ние винаги знаем най-добре. Дали това е точно така – не е много ясно.
Сега времето е друго.
Любимото ми обяснение на свръхпротективните родители. „Ние го правехме сами, но тогава времената бяха други. Сега е по-опасно/по-рисковано/по-страшно/по-апокалиптично.“
Може би, но сега имаме един куп средства за проследяване, начини за връзка и улеснения в комуникацията.  Не е ясно дали времената са други или просто ние сме станали параноично притеснителни и  крайно черногледи.
Лично за себе си признавам, че невинаги мога да се похваля с безкрайно търпение, но все повече овладявам темперамента си, в името на възможността на децата за самостоятелност. Да насочвам, вместо да давам готови решения; да предоставям избор, вместо да взимам еднолични становища; да не бъда сянка-бодигард, а събеседник и съмишленик; да разговарям и обсъждам, вместо да налагам; да ги окуражавам и да поощрявам всяка самостоятелна стъпка, дори да е неуверена и нестабилна.
С риск да изглеждам небрежна, прекалено либерална и нехайна, а децата ми недостатъчно защитени от орловото крило – това е моят начин. Не знам дали е правилен или грешен, но така се чувстваме добре. А понякога това е най-вярното мерило. Не по принцип – за нас.
*статията е част от кампанията Кажи Да на самостоятелността #кажиДа на Данонино

Днес споделям един по-различен тест, а именно на напитки. Когато от Fritz-kola се свързаха с мен свъсих вежди с леко недоверие – фриц, кола, кола, фриц, я пак? Разглеждайки сайта им обаче установих, че това е един доста интересен бранд, чиито бутилки съм мяркала, не помня къде, но със сигурност не тук.

Напитките се внасят отскоро на българския пазар и вероятно за голяма част от хората са непознати, и като име, и като вкус. Защо пък не, си казах, още повече не съм почитател на класическата кока-кола, ще ми бъде интересно да тествам нейна алтернатива. Повече кофеин, по-малко захар и лек лимон, прочетох в описанието на основния им продукт, звучи обещаващо, да видим как са се справили на практика.
Интересно за философията на марката:
          Фирмата е стартъп, дело на двама приятели от Хамбург, решили да направят по-добра алтернатива на познати безалкохолни напитки. Всичко започва през 2002, та до днес.
          Всички продукти са веган, т.е. не е използван желатин от животински произход при производството.
          Етикетите, лепилата, опаковките и рекламните материали са максимално щадящи околната среда, не са използвани неподлежащи на рециклиране материали.
          В производството участват активно хора в неравностойно положение и хора с увреждания. Нещо, което е крайно време да стане практика и при нас.
          Произвеждат се във внимателно подбрани фабрики с акцент върху качеството на водата. Амбалажът се извозва обратно в Хамбург и се обработва за следваща употреба.
          Брандът си сътрудничи често с млади алтернативни артисти, които работят по различни дизайнерски проекти.

Впечатленията ми:
          Брандингът – първото нещо, което човек вижда и съвсем не без значение. Запомнящо се лого (поради липса на средства за дизайнер, го измислят сами, това на капачките са те), обрани цветове, тъмни етикети, семпли шрифтове, контрастна гама – справили са се наистина добре. Всеки детайл е изпипан, а това в повечето случаи значи много (поне за мен – един истински детайл фрийк).
          Опаковките са само от стъкло. Не е тайна, че това е най-хигиеничният и качествен амбалаж – не задържа миризма и не придава вкус. В случая няма грозни пластмасови бутилки, кенчета и галони.
          Съставките, ароматите и цветовете са натурални. Истински плодов сок, истински семена от кола, истинска ванилия, истински кофеин. Плодовете се отглеждат единствено в Германия, така поне твърдят производителите. Три вида от напитките се сертифицирани по  DE-ÖKO-001.
          Опитват се всичко да бъде рециклирано. Дори пластмасовите каси се използват като табуретки и за построяване на различни конструкции по диджей партита и музикални фестивали. Голяма част от амбалажа се извозва обратно до Хамбург.
          Акцент има върху семейния, личния елемент, което винаги е плюс. Едва ли можете да посочите конкретен образ зад производителите-гиганти, затова всичките им реклами са ориентирани в тази посока – да компенсират липсата на лично отношение.
          В България напитките се дистрибутират в приятни, модерни и качествени места и заведения, за и при готини хора. Което също не е без значение.
          Известно е, че не съм някакъв био еко органик екстремист, но фактът, че е помислено за опазването на околната среда е похвално, а и в този сегмент на производството това е истинска рядкост.
          Маркетингът също е закачлив и интересен. Няма да видите тривиални герои и образи. Всичко е с доза хумор и самоирония, което е чудесно.
      По-скоро не:
          Някои от вкусовете (пъпеш и ревен) ми се сториха твърде блудкави, но това така или иначе е субективна преценка. Ревенът за мен е прекалено кисел, но и като цяло не харесвам особено този зеленчук.
          Мишмаш колата и портокаловата напитка откровено не ми допадат, има нещо специфично във вкуса, което ми казва, че това не са моите напитки.
          Ако сте пристрастени към по-популярните марки, вероятно тези  ще ви се сторят недостатъчно подсладени.
 По-скоро да:
          Категоричен фаворит ми е колата с кафе. Много приятен натурален аромат и вкус на ванилия и карамел, ободряваща, не много сладка и супер свежа.
          Допада ми, че количеството захар на всички видове Fritz е умерено, няма я онази натрапчива и чак нагарчаща сладост при другите познати марки. Според мен е въпрос на навик, но тъй като много рядко употребявам подобни напитки не мога да го твърдя със сигурност. Липсата на голямо количество захар кара всички вкусовете да изпъкват, което също е голям плюс.
          Във Fritz го няма синтетичният елемент, който обикновено се усеща в напитките от този вид. Натурални, деликатни вкусове, които няма да притъпят рецепторите ви за часове напред. Чудесни са за приготвяне на различни видове коктейли, изпробвахме ги в различни комбинации.
          По-слабо газирани са, поне на мен така ми се струва.
          Доверявам се на информацията, която от марката дават. Цялата им философия и представяне внушават сигурност, отношението е приятелско и непретенциозно – от логото, до тона, с който е описано всичко в сайта. Децата ми консумират безалкохолни напитки рядко и контролирано, но с любопитство тестваха плодовите варианти на Fritz . Разбира се, дадоха мнение „Най-много ми харесва червената и другата червена.“
*Напитките ми бяха предоставени за тест от Fritz-kola България. 

Единодушно бяхме решили Мартина да получи мобилен телефон за връзка са нас не по-рано от трети клас (в момента е втори). Училището е на 2 минути от вкъщи, малко е, всички се познават, кварталът е спокоен, гимнастиката е в същата сграда и имаме връзка с преподавателките и треньорките.

Струваше ни се, че не ѝ е необходим, тя не проявява особен интерес, а и никога не сме одобрявали невръстни деца, награбили телефони/таблети или каквото там са им дали родителите.
Преди няколко месеца обаче, една несъстояла се тренировка по художествена гимнастика принуди малкия, все още седемгодишен човек, да се прибере сам – уплашен, полуразреван и не съвсем сигурен дали е предприел правилното действие. „Минах по същия маршрут, мамо“ Вече споменах, че всичко се намира на 200 метра от нас, нямаме гигантски разстояния и пътуване с часове, но фактът, че може да се случи нещо, а тя да няма връзка с нас, ни накара автоматично да набавим мобилен телефон и да ѝ го връчим за спешни случаи и непредвидени ситуации.
Правя изричната уговорка, че не съм контрол фрийк, имам доверие на детето си, не кърша пръсти по цял ден в притеснения и съм относително либерална във възпитанието. Мартина ходи свободно до магазина от седемгодишна (тук и на село), не я проверявам по 100 пъти и не ѝ звъня без причина. Доста самостоятелна е и смея да твърдя, че се оправя добре сама и в непозната ситуация. Но родителското гласче, което винаги прошепва едно АКО, действа и при мен.
Ако тогава знаехме за съществуването на часовниците от типа на Myki, може би бихме предпочели тях пред телефона. След 2 месеца тестване ще се опитам накратко да обясня какви са предимствата и недостатъците му.

Плюсове:
          Детето може да набира най-важните номера (до 5 броя ) с един бутон, т.е. няма опасност да звъни на когото му скимне, в Щатите или Китай например, както и на съмнителни номера.
          Можете да ограничите номерата, която да му звънят. По този начин избягвате опасността с номера да се свързват случайни непознати, измамници, рекламни досадници, други.
          Лек и удобен за носене е. Каишката е силиконова – мека, цветна и пасваща добре на детска ръка. Стои си там през деня, няма нужда от калъфи, мисъл „Къде го сложих?“ и винаги се чува добре.
          Разбирате местоположението на детето – дали се е отклонило от обичайния маршрут.
          Има SOS бутон – ако детето е в опасност натиска директно него за свръзка с вас.
          Има аларма за сутрешно събуждане и крачкомер.
          Може да приема текстови съобщения.
          Можете да извикате обаждане от Myki – когато  детето не отговаря на позвъняване или искате да проверите какво става.
          Часовникът няма свободно достъпна интернет връзка, както повечето телефони, няма игри и излишни приложения, които трябва да ограничавате.
          Сигнализира, в случай, че няма батерия или е свален.
          Можете да зададете безопасен периметър, при излизане от който часовникът сигнализира.
          Приложението работи и с Android, и с iOs.
–    Часовникът е разработка на българска фирма.
      Батерията издържа 2 до 3 дни.

Минуси:
          Понякога локацията идва с леко забавяне, предполагам това ще бъде коригирано, продуктът е сравнително нов.
          GPS устройство е и не засича на закрити помещения, т.е. ако искате да разберете дали детето е в стола или в класната стая, това няма как да стане.
          Понякога пречи при обличане на дрехи с по-тесни ръкави, но това се отработва бързо.
          Има сигнали за сваляне на часовника, които невинаги са реални, не мога да кажа на какво се дължи.
          Цветовите комбинации са само три (засега).
          Когато говорите с детето си, ви чуват всички, така че ограничете се без лигавщини и нелепи умалителни – все пак това са млади хора с достойнство.
          Драска се стъклото, може би трябва да се помисли за някакви протектори.
          Винаги идва въпросът с облъчването и недотам здравословното влияние на подобни устройства, но това е дълга тема, която освен ако не бях учен или не живеех в пещера в Родопите, не бих дръзнала да анализирам.
Като възраст е посочена 4-10 години, но според мен е подходящ за началните класове. Тогава децата са по-организирани и дисциплинирани в употребата на подобни вещи, а и на практика цял ден са без вас. В детската градина едва ли е нужно да проследявате детето си, освен, разбира се, ако не сте фанатичен контрол фрийк.
Часовникът е много удобен за различни училищни екскурзии, пътувания по състезания, лагери и други активности извън София. Вместо досадно да звъните и да питате „Къде сте?“, „Стигнахте ли?“, „Тръгвате ли?“, само отваряте приложението и виждате как милото аватарче се движи по пътя.
Децата се радват много, научават се светкавично да го ползват, за тях е лесен за боравене  –  в това не вярвам да имате съмнения, дигиталното поколение е във вихъра си, за добро или зло.
*Часовникът ни бе предоставен за тест от Мтел. Ревюто отразява личното ми и безпристрастно мнение за продукта.
Някои го предпочитат с пяна

Втора част от партньорството ни със SaecoIncanto е … тара-да-да… видео! ПЪРВОТО МИ ВИДЕО изобщо някога!

До преди месец не знаех къде е копчето за клипове на фотоапарата. Това обяснява и леко нескопосаното заснемане, изработка, монтиране и оформление, но вече споменах, че ми е първо, нека бъдем снизходителни. Снимането, освен доста трудно и времеемко, се оказа и страшно интересно, така че започвам да правя късометражни, пълнометражни, документални, концептуални и всякакви филми. Шегувам се, разбира се, засега интересите ми се простират до към минута, минута и нещо.

За машината стана въпрос вече колко е лесна и удобна за употреба, всички около мен са влюбени в нея. Сега нагледно можете да видите – дори напитките с мляко са въпрос само на един бутон. Във видеото има и три предложения за разточително капучино –  стават доста вкусни, изпробвахме ги.

За музикален фон бях приготвила една чудесна версия на Tu vuo, но за съжаление строгите лицензионни условия на YouTube ми попречиха да я използвам и ще трябва да се примиря с тази приятна, но доста по-безлична мелодия.

В по-добро качество можете да видите видеото ТУК

*Публикацията е подготвена в партньорство със SAECO/PHILIPS

Мартина и най-добрата ѝ приятелка Хика влязоха в ролята на баристи и с удоволствие показаха, че е детска работа да правиш кафе с помощта на Saeco Incanto. Дори когато си на осем. 

По време на фотосесията падна голям смях – включване, изключване,  бъркане, натискане на копчета, сипване, разсипване и, разбира се, хапване на мъфини и бисквити.

За протокола: кафета не бяха изпити от децата, а само от майките.  Около 28 за деня.
„Мамо, да ти направя ли още едно кафе, че е много забавно.“

Фотоисторията е осъществена с любезното съдействие на Philips/Saeco.

Обличането на един малък човек обикновено е приятна и креативна задача, но понякога може да се превърне в досадно, трудоемко, скъпо и с повишена трудност занимание.

Освен да ги „опаковаш“ адекватно според случая и метеорологичните условия, чрез дрехите създаваш у децата естетически критерии и вкус, начин за изразяване на собствената идентичност,  настроение и принадлежност.

Обикновено с първото си дете се стараеш като по учебник – селектираш цветове, марки и кройки, избираш с часове точно определен тип дрехи, съчетаваш с внимание към детайла и голям мерак. Отчасти го правиш за себе си, вживявайки се в ролята си на стилист или все едно обличаш новата си кукла.

На шест месеца детето ти носи тренч, на година се облича само в черно и бяло за повече стил, на година и половина маратонките му струват повече от твоите, а на две вече има концепция за собствения си гардероб. Освен с невръстен презадоволен моден диктатор, се сдобиваш и с куп ненужни дрехи, някои от тях никога не влизат в употреба, защото не си улучил размер, сезон или функционалност.

С порастването и появата на още деца започваш да гледаш по-философски и глобално на живота, включително и на темата с дрехите. И установяваш, че неща, за които преди си казвал „в никакъв случай“, стават приемливи, дори предпочитани.

Едно от тях – магазините за втора употреба. Особено в началото на нов сезон или преди старта на учебната година, нуждата от закупуване на детски дрехи рязко скача, а по тези места се крият безброй съкровища, които само чакат да бъдат открити.

Не бързай да бърчиш нос от погнуса, ще се опитам да те убедя, че малко употребяваните (или направо новите) дрехи от кошовете освен разумен и модерен избор на здравомислещия родител, са и немалка спестена сума, която може да вложиш в приятна ваканция или някоя съвсем полезна нова придобивка.

Най-често срещаните предразсъдъци по темата

#1 – Добре е детето да носи нещо ново, специално купено за него

Въпросното дете едва ли прави разлика между нова и малко ползвана вещ. За него дрехите са си дрехи, независимо откъде са купени. Или са му удобни, любими и предпочитани, или просто не иска да ги облече поради някакви свои причини, които със сигурност не включват произхода.
„Да е новичко“ е мантра в нашите глави и често се дължи на оскъдния избор през соц миналото ни. Съвсем възможно е детето ти да откаже да носи чисто новото си палтенце Burberry, което с такова старание си избрал и купил специално за него, но да се влюби в невзрачното на пръв поглед яке с качулка, което ти е струвало около лев. Просто защото му е по-удобно или … защото така е решило.

#2 – Носено е от някой друг

 

Често срещан аргумент. Чужди енергии, аури, заряд, вибрации – в крайна сметка дрехата е само вещ. Дали приборите в ресторанта са били ползвани от някой друг преди вас? А чаршафите и хавлиените кърпи в хотела? Или водата в басейна и шезлонга на плажа? Най-вероятно да.
По тази логика не би било редно да ползваш нищо,  докосвано от чужда енергия. Утопично, затормозяващо и трудно постижимо, освен ако не живееш в изолатор или на самотен остров. Опитай да възприемеш дрехата единствено като предмет, който е създаден, за да ти служи, а не обратното.

#3 – Обработват се с агресивни химикали

 

Дезинфекцирането едва ли е най-голямата беда за човечеството. Химическото чистене, на което се доверяваш от години, се прави също с химически препарати, с чиито списък вероятно не разполагаш в личния тефтер. А обработката на чисто новите дрехи, произведени от големите концерни, е тема, обвита в мистерия.
Онзи специфичен и неприятен аромат изчезва неусетно след накисване и изпиране с добър перилен препарат – доказано е.

#4 – Изглеждат износени 
….

Продължението и втората част на статията можете да видите в блога на Klear

Като човек, който е финансово недисциплиниран и не умее да планира добре, поканата от Klear да стана един от техните автори дойде изненадващо и леко озадачаващо. Аз и финанси? Боже, моля ви! Не съм неразумен прахосник, но действам хаотично с парите си за лични разходи. Не спестявам успешно, не разпределям правилно и нямам навика да прогнозирам. Но пък съм наясно от какво мога да се лиша, за да си позволя нещо далеч по-ценно като преживяване и дългосрочна стойност. Ето защо темата ми се стори крайно интересна, предизвикателна и мотивираща, нещо като моя лична фитнес програма за финанси.

Klear са група млади и приятни хора, които разбират от работата си и са тук, за да създадат нещо хубаво и полезно – нов тип взаимоотношения във финансовите услуги. Най-общо услугите им включват две неща:

„- Peer-to-peer lending платформа, която ще предлага алтернативни решения за хората, търсещи средства, и тези със спестявания.
– Безплатни материали и инструменти, позволяващи на хората да подобрят финансовата си грамотност и да взимат разумни решения, свързани с парите им.“

Звучи добре, всичко е обяснено ясно и максимално прозрачно. В блога можете да намерите споделени лични истории за финанси, съвети и практически насоки – на разбираем език и от собствен опит.

В инструментите им пък може да откриете интригуващи и полезни неща като Klear Budget (безплатно уеб приложение, достатъчно е само да се регистрирате с имейла си), който ще ви помогне да планирате и да следите успешно състоянието на парите си. Смятам лично да го тествам съвсем скоро.

Първата ми статия за Klear е на тема: митовете и крайъгълните камъни около собствения малък бизнес. Споделеното е от личен опит, без претенции за експертиза. Нямам за цел да ви откажа да работите за себе си, а единствено да ви предупредя за някои ключови моменти.

Следете какво се случва с Klear, струва си.
Мечтата за малък собствен магазин/ресторант/книжарница/галерия/кафене е често срещана и обикновена обвита в розов идеализъм. 

Нерядко е предизвикана от миловидни захаросани сцени от филми или книги, разкази на очевидци или приключенски размисли от бюрото в офиса.

Желанието да работиш за себе си и да създадеш малко „местенце“ по твой вкус избуява постепенно, докато не прерасне в твърдо решение за действие.

В реалния свят обаче, нещата съвсем не са безоблачни и е добре да сме поне отчасти подготвени.
Напълно е възможно този текст да те откаже от плановете ти за малък кокетен бизнес с дантелени завески и пейка отпред, предупреждавам.
Но пък веднъж загнездила се идеята за него в главата ти, няма нищо по-хубаво от това да я осъществиш. Дори и да не успееш да я превърнеш  в семеен бизнес за поколения напред или сделката на живота си, ще спечелиш множество активи, които не се измерват в цифри, а в спомени, уроци и приятелства.
Съветите нямат претенция за изчерпателност и анализаторска прецизност, но пък са базирани на реален личен опит, а понякога това е по-ценно от сухата теория на специалистите. Целят единствено да те предупредят за някои крайъгълни камъни и да избистрят леко картината преди старта.

Мит 1: Малкият бизнес е подходящ за всеки активен и предприемчив човек

 

Малкият бизнес, поради факта, че е малък, изисква почти постоянно твоето присъствие, енергия и време.
Ако си свободолюбива натура, която обича да пътува, да излиза често, да взима спонтанни решения за ваканции и забавления, то малкото магазинче и ресторантче категорично не са опция.
Дори да имаш служители и да не си пряко зает с ежедневната текуща работа, постоянно ще ти се иска да контролираш изпълнението на задачите, което от дистанция е, ако не невъзможно, то поне адски трудно, особено в началото. „Изключването“ ще ти се получава все по-трудно, а без теб нещата винаги леко ще се объркват.
Свикни да планираш ваканция само веднъж годишно, в най-ниския за конкретния бизнес сезон и да се откажеш от редовните бягства през уикендите и дългите излежавания на дивана. Преди да се впуснеш в авантюрата помисли добре дали можеш да го преглътнеш. Поне за 1-2 години, ако не и повече.

Мит 2: Ще започна да печеля веднага

… 

Цялата статия можете да прочетете тук: Собствен бизнес: 13 заблуждаващи мита

 
На едно място се осмелихме да съберем: 10-ина броя големи, 3 броя малки, 3 броя кучета и един брой съвсем истински таралеж (благодаря на момичетата, които го доведоха!:-) Освен безкраен хаос, беше и безкрайно забавление. Лео и Зои са страхотни деца, които са чаровни и фотогенични, това е видно, но и не промрънкаха нито веднъж! Покрай Фридрих всички решихме, че един ден ще си вземем таралеж за домашен любимец – толкова мило, спокойно и сладко същество скоро не бях срещала. Мопсът Фреди пък просто през цялото време търсеше солети.
Благодаря на всички, които издържаха на лудницата и се включиха в снимките. Искахме да се получи точно такъв семпъл, изчистен и непринуден разказ.
Главни виновници за фотоисторията бяха приятелите ни от Бочко (таралеж, сещате се), играчките и аксесоарите осигуриха Genesis, а дрехите за децата са от Kids Blok

irobot roomba LaMartinia

Честно да си призная, преди да ми предложат да тествам iRobot Roomba 980, като ползващ добрата стара метла и ръчната прахосмукачка,  имах само бегла представа за принципа на действие на тези машиниОт хората, които чистят с отегчение и досада съм и бях любопитна да опитам.

Леко скептично извадихме това чудо на техниката от кашона и го пуснахме да шета. Четейки информация из нета за прахосмукачките роботи разбрах, че хората често им дават латиноамерикански имена като Хуанита, Есмералда и Долорес, т.е. екзотичната  домашна помощница. За да излезем от латино сериалите, нарекохме нашия Робокоп.  Оказва се, че освен за почистване, има компактни машини за миене на подове, което също не е лоша идея за твърди настилки. Чудя се как би реагирала на тази някоя домакиня от Средновековието, вероятно почти като мен – с одобрително кимане и потриване на ръце.

Впечатленията ми:
1.       Принцип на работа:  премахвате от пода всички детски играчки, остатъци от бисквити, дрехи за пране и единични чорапи. Натискате едно голямо копче със зелен надпис Clean и се оттегляте.
Резултат: Справя се чудесно, засича оптично боклуци, трохи, мъх, отпадъци. Роботът има камера и сензори, с които се ориентира в пространството.Четката излиза извън самия робот и обира плътно до мебелите и стените.
Забележка: На някои места имаше пропуски в ъглите, може би заради разположението на мебелите. Заради сензора за стълби твърдят, че не почиства черни повърхности. Тествах върху черно-бял килим, резултатът е този:
2.       Модел: Моделът, който пробвах е  Roomba 980, най-новият. Дизайнът му е много елегантен, не дразни окото и не заема място. Можете да го наемете безплатно за тест у дома.
Предимства: има по-издръжлива батерия от предишните модели, работи с по-голяма мощност, има функция antitangle против заплитане (тествахме случайно с една забравена връзка за обувка – работи), по-голям контейнер, по-ниско ниво на шум и куп други полезни иновации. Притежава и функцията carpet boost – мощността се увеличава автоматично при разпознаване на килим.
Резултат: не мога да я сравня с други модели, тъй като не съм ползвала. Когато открие зона с по-голямо замърсяване, увеличава интензитета си. Шумът ѝ не дразни. Площта на почистване е 185 кв.м., за нашия апартамент от 100 кв.м. е напълно достатъчно.
Попадения: има допълнителни аксесоари, които могат да ограничат достъпа му (до купичките на домашния ви любимец например) и други места, през които не искате да минава. Размерът  е компактен и  позволява да се пъха под столове, легла и дивани, което е чудесна опция за лесно почистване. Има адаптивна броня, която омекотява допира с мебелите. Има  и сензор срещу падане по стълби. Минава свободно през плавни преходи/прагове между стаите, качва се и слиза от килими без проблем. Чисти бързо. Има програма spot, която почиства концентрирано зона от 1 м. (тествахме с разпиляно на пода брашно – работи). Индикира при напълване на контейнера, почистването му е лесно и бързо. Индикира при изтощена батерия и сам, забележете САМОСТОЯТЕЛНО отива на зарядното на заден ход, презарежда и се връща да почисти на същото място, където е спрял – космическа работа!
Забележка: Не успях да установя с каква регулярност се налага почистване на контейнера, зависи от степента на замърсяване и колко често се ползва уреда.
Впечатления: След двуседмичен тест мога да кажа, че iRobot Roomba 980 освен умна и забавна машинка, върши добра работа. Докато готвите, почивате или сте на компютъра в приключване на някаква много важна, разбира се, задача. Няколко пъти ми идваше да му предложа: Спри малко, ела да изпием по едно кафе! Явява се почти като нов член на семейството, нещо като Закс от детското филмче.  Цената не е никак ниска, но ако прецените, че можете да направите тази инвестиция и това би ви спестило ценно време, моделът е добър избор. Безкрайно приятна функция е приложението за телефон, с което можете да активирате робота от която и да е точка на света, за да почисти преди да се приберете. Би бил много подходящ и за семейства с домашни любимци, които пускат козина навсякъде, както и за по-големи помещения и къщи (заради сензора за стълби).
Освен всичките му функции и хитрини, за себе си открих още една – работи чудесно и като бавачка. При пускането му и двете деца застиват на едно място и го наблюдават почти хипнотозирани   – т.нар. функция babysitter.
*Уредът ми беше предоставен за временно ползване от iRobot България.
CafeMania LaMartinia

С Ирена се срещнахме в най-дъждовния ден на януари – сив, мокър и кален до ушите. Трябваше ми цветно място за баланс, Кафе Мания се оказа точно такова. Намира се в Бизнес център „Хемус“  и приятно наблюдава жужащото кръстовище, на фона на тиха музика. Живея в района и такъв тип заведение определено липсваше, тези в CCS не ги броя, получавам уртикария от огромни, топли, светли и шумни пространства, наречени мол.

В Kafe Mania се предлагат предимно кафе капсули от различи водещи марки (Julius Meinl, Cafe Richard, Nespresso, др), както и кафето на Дъбов (в отделни специални машини), чайове (също на капсули), кафе машини, аксесоари, сервизи, дегустационни чаши (стъклени, със столче♥) и какво ли още не.

Момичетата на бара могат да ви разкажат кой сорт с какво се отличава, да ви опишат вкуса и технологията и, разбира се, да ви го приготвят по всички правила. За мен лично беше новост, че оригиналните капсули се правят от алуминий и след употребата си по предназначение могат да се превърнат в бижута или различни аксесоари, заради подлежащия на оформяне материал и красивите цветове (изглеждат досущ като кутия с бонбони).

Капсулите всъщност са чист, бърз и точно дозиран начин да получите хубаво и качествено кафе, без да изпадате в безкрайно дълги и сложни ритуали. Аз съм от онези лаици, които консумират, но не разбират особено от материята; за хора, които са по-наясно, мястото би било още по-интригуващо.

Ирена ми разказа, че работят от няколко месеца и тепърва им предстоят дегустации и различни тематични събития, локацията и пространството  правят мястото много подходящо.

Кафе Мания има и онлайн магазин, където всичко е обяснено подробно и ясно – аромати, вкусове, произход, рецепти, съвместимост с различните машини, предназначение. Ако пък нещо  ви интересува допълнително, винаги има любезни мили хора, които ще се отзоват.
Тъй като в България кафенета и барове в чист вид (само напитки) трудно прокарват философията си, в Кафе Мания ще се предлагат и различни видове малки снаксове и закуски.
Докато опитвахме различни сортове кафе и разглеждахме красиви чаши Ирена отговори на няколко кратки въпроса:
Кафето в една дума: удоволствие
Цветът на кафето: натурален
Би заместила кафето само с: не се сещам
Колко пъти на ден: веднъж, вкусно приготвено и споделено с любим човек
Идеалната чаша за кафе: двустенна стъклена, за да му се наслаждавам и визуално
Къде си пила най-хубавото кафе: у дома
Кафе сам или в компания: в компания, разбира се
Как го приготвяш у дома: вкъщи имам Chemex, който използвам през уикенда с най-голямо удоволствие, иначе през седмица с Nespresso кафемашина
Какво ще открият хората тук: висока класа аромат, свобода да дегустираш и 100% удоволствие

*Материалът е осъществен със съдействието на Кафе Мания