Публикации

Пастата във всичките си форми и вкусове е една от любимите ми храни. Толкова варианти и комбинации съществуват, че човек може да импровизира до безкрай. В случая използвах спагети с люти чушки, червени на цвят и леко пикантни. С мини калмарчета, чесън, дивисил, бяло вино и пресни домати. Чистенето на калмарите (премахва се главата, вътрешностите им и хрущяла в горната част) не е от най-забавните занимания, но пък след това вкусът на ястието ви кара да забравите неприятното преживяване:-) Калмарите не се варят предварително, защото стават жилави, топлинната им обработка трябва да е кратка.

Какво ви трябва:
– няколко броя калмари, 1-2 големи домата или 10-ина чери, 3-4 скилидки чесън, дивисил, бяло вино, зехтин, сол, черен пипер

Начин на приготвяне:
Сварявате за не повече от 7-8 минути спагетите в подсолена вода. Загрявате зехтина и прибавяте нарязания чесън. След като се зачерви и овкуси зехтина, вадите част от него и пробавяте нарязаните на шайби калмари. Загасявате с половин чаша вино и оставяте да къкри няколко минути. Добавяте нарязаните на парчета домати, дивисила, солта и черния пипер. Оставяте за още няколко минути. Преди да свалите от огъня, прибавяте още 1 скилидка чесън за вкус и аромат. Смесвате спагетите с калмарите и консумирате веднага:-)

Елементарни и бързи. Парчета сьомга, лук и сурови чушки. На дървени въглища за по-добър аромат. На рибата й трябват няколко минути, колкото да промени цвета си, а отвътре да остане сочна. Подправките в случая са само сол и черен пипер.

Тази рубрика по принцип е за десерти, но в този период с чиста съвест може да ги замените за лек прохладен коктейл. В случая – малиново дайкири. Просто неустоимо, и на цвят, и на аромат, и на вкус!

Продукти:
50 мл. бял ром, 20 мл. сок от лайм, 10-15 малини (или повече), 1 лъжичка кафява захар, лед

След повече от месец и половина обикаляне, почивки, мероприятия, гостувания и пътувания и многобройни консуматорски експерименти с тай, китайски, мексикански, японски, родопски, fish&chips и всякакъв друг привкус, реших да сготвя нещо и аз. За разнообразие. Ако може лесно, бързо и тематично. Пилешки такос са изключително подходящи за случая. Е, не са от най-бързите ястия, но идеално се съчетават с Corona или Маргарита, което е в плюс 🙂
Продукти за 4-5 бр. такос
За плънката:
450 гр. пилешко филе, 1 домат, няколко листа маруля, лимонов сок, 1 гл. лук, 2-3 скилидки чесън, люто зелено чушле 1 с.л царевично брашно, 1/2 чаша вода, 1 ч.л. доматено пюре, 1 ч.л. чили сос, олио, сол
За питките:
1 ч.ч вода, 2 ч.ч брашно(предпочетох пшеничното пред царевичното въпреки оригиналната рецепта), 2-3 щипки сол
За гарниране (по желание):
настърган кашкавал, сос от кисело мляко, майонеза и чесън
Настъргва се лукът и се смесва със счукания чесън, лимонов сок, лъжицата цар. брашно и 1/2 чаша студена вода. Пилешкото се запържва до златисто, прибавят се чили сосът, доматеното пюре, нарязаното на дребно люто чушле и лучено-чесновата смес. Задушава се докато водата се изпари. Така приготвеното пилешко след изстиване се смесва с марулята, нарязана на тънки ивички и домата на кубчета.
Питките се приготвят като се смеси в купа брашното, водата и щипките сол. замесва се тесто, което се оставя да отлежи 15 минути. Разделя се на малки топки, които се разточват и пекат на силно загрят котлон в тиган БЕЗ МАЗНИНА.
Питките се пълнят с плънката, прибавя се настъргания кашкавал и млечно-пикантния сос.
Поливат се със студена бира, Маргарита, дайкири или бяло вино. Поотделно де, не заедно:-))

 

Колебаех се между тези две рецепти. Едната, ориз с пиле (arroz con pollo), характерна за Испания, Латинска Америка и Карибския басейн. Другата pollo marsala (пиле марсала), със специфичното италианско вино, на което продължавам да търся кулинарни приложения.
Та реших да ги обединя и се получи пиле с ориз и марсала – ароматно, цветно и много вкусно! Рецептите имат хиляди варианти на технология и продукти, в зависимост от региона. Оттук-оттам сглобих това:
Продукти: 1 разфасовано пиле, глава лук, червена чушка, зелена чушка, 2 скилидки чесън, ориз според предпочитанието (150-180 гр.), 500 мл. пилешки бульон (желателно е да не е готов, а домашен, аз направих от ненужните части на пилето и пънчетата на гъбите), 150-200 гр. нарязани домати от консерва, магданоз, 200 гр. гъби, шафран, сол, черен пипер, зехтин+олио, 1 ч.чаша Марсала
Пилето се запечатва в мазнината до зачервяване и се отстранява. В същата мазнина се задушават:лука, чушките и чесъна. Загасява се с Марсалата Добавят се ориза и бульона, след това доматите, гъбите, магданоза и шафрана. Оставя се да покъкри 10-ина минути. Връща се пилето и се пече на умерена фурна 30-40 минути под капак, като се добавя мазнина (аз винаги комбинирам 2 вида, в случая зехтин и олио). Накрая се запича на по-висока температура за 3-5 минути без капак. Сервира се поръсено със свежи зелени подправки.
Гаспачото е типично испанско лятно ястие от Андалусия. Студена супа от зеленчуци, която идеално пасва на горещините. Лесна за приготвяне и много вкусна алтернатива на типичния таратор. Може да се сервира като напитка, в чаша с лед, или като предястие. Освен заради свежият вкус, е подходяща в летните дни и заради нискокалоричните си продукти.
Най-доброто гаспачо в България съм опитвала в едно от известните плажни заведения в Лозенец – изключително добре приготвено и поднесено. Домашното все пак печели по точки. Доматите ми не бяха от най-добрите и не се получи хубавия наситен червен цвят, но имате цяло лято, за да го постигнете 🙂
Продукти:

•Вчерашен хляб: 100 гр.
•Зрели домати – 800 гр.

•Зелени чушлета – 2 бр.
•1 скилидка чесън
•1 краставица
•2 суп. лъжици зехтин екстра върджин
•Оцет -1 с.л
•Вода
•Сол на вкус

•Хлябът се накисва докато поеме водата.
• Обелват се доматите и краставицата, отстраняват се семките, режат се на парчета и се поставят в пасатора
•Прибавят се чушлетата, чесъна, хляба, солта, оцета и зехтина
•Разбива се до хомогенна структура. Прибавя се водата до получаване на нужната гъстота (между течна и кремообразна)
•Оставя се да се охлади в хладилник поне 4 часа.

При сервиране може да се добави лъжица заквасена сметана за плътност.

Източник рецепта: http://www.tusrecetasdecocina.com

Специално си поръчах бутилка Марсала от Италия, тъй като тук или трудно се намира, или е неоправдано скъпа. Типично Сицилианско вино, с произход от едноименния пристанищен град. На вкус и аромат подобно на Порто и Мадейра, в няколко разновидности в зависимост от интензивността, цвета и възрастта. В съвременна Италия го поднасят в два варианта: изстудено като добавка към силни сирена от сорта на горгонзола, пармиджано или рокфор и на стайна температура като десертно вино.
Другото му широко приложение е в кулинарията за добавка към различни ястия. Най често ризото, зеленчуци, пилешко месо и десерти като забайоне и тирамису.

Та, след като имах налична Марсалата и няколко италиански кулинарни издания, се заех с избора на рецепта – нещо лесно, свежо и вкусно. Спрях се на Torta di fragole con crema al Marsala от списание Cucina, априлския брой. Получи се фантастична комбинация от ефирността на забайоне (яйчен крем), аромата на Марсала и свежестта на пресните ягоди. Силно препоръчвам! В случай, че не откриете Марсала, използвайте всяко друго ароматно десертно вино. Вместо в тавичка, изпекох блатовете във форми за мъфини и се получиха прекрасни индивидуални тортички:-)

Продукти за блатовете:
150 гр. захар, 4 жълтъка, 1 щипка сол , кората на лимон, 4 белтъка, няколко капки лимонов сок, 120 гр. пресято брашно

Продукти за крема Забайоне: 6 жълтъка, 60 гр.захар, 2 с.л.Марсала, шушулка ванилия

Разбийте 4-те жълтъка със захарта, щипката сол и кората на лимона много добре. Отделно разбийте белтъците с няколко капки лимонв сок. Прибавете ги бавно и постепенно към жълтъчната смес. После добавете брашното на малки части. Изпечете за около 30 мин. в 20 см. форма (за по-лесна консумация в малки форми за мъфини) в загрята предварително на 180 С фурна.
Разбийте 6-те жълтъка и захарта и ги оставете на водна баня в предварително загрята вода и на бавен огън. Бъркайте внимателно до сгъстяване. Постепенно прибавете Марсалата и ванилията.
Този крем може да бъде заменен с друг по ваш вкус, не забравяйте обаче десертното вино!

Разрежете блатовете на 3 части и редувайте блат, крем, ягоди. Ментата е както винаги перфектна декорация.


Предупреждавам гнусливите и кулинарно консервативни да не четат! 😉
Винаги съм била склонна към кулинарни „извращения“ и експерименти, но определено охлювите никога не са ми били любим продукт. Оказва се, обаче, че правилната рецепта и партньорската солидарност правят чудеса:-) Та, взех, че проядох пълзящи. Хич не лоши, леко особен вкус, в никакъв случай неприемливи и авангардни.
За престрашилите се:
Продукти: ориз (арборио или дългозърнест); пилешки бульон; сварени и изчистени охлюви; бяло вино; пресен и стар лук; черен пипер; масло; бяло вино, сол, зехтин.
Охлювите се сваряват в пилешки бульон до готовност. В зехтина се задушава нарязания на ситно лук до омекване, угасява се с виното и се прибавят сварените охлюви и ориза. Постепенно се добавя бульона и маслото, овкусява се със сол и черен пипер. Оставя се да къкри на бавен огън и след омекване на ориза, се запича на фурна. Количеството на продуктите е на око и според вкуса.
Съчетава се перфектно с пармиджано реджано и свежи зелени подправки. Чаша изстудено бяло вино е повече от задължителна!

Приятно пълзене!:-))

Въпреки, че преди време се бях заканила да направя някакъв сложен, трудоемък сладкиш или торта, установих, че определено това не е моята страст. Блатове, кремове, украси, сглобяване, печене, измазване – категорично отказвам. Засега 🙂 Нямам търпението и времето да изпипвам 3 дни, без дори да съм опитала вкуса, да боядисвам, оцветявам, режа, намествам и чакам дълго за крайния резултат.
Само мога да се възхищавам на всички момичета от блог-рола ми, а и не само там, чиято стихия е сладкарството! Правите наистина произведения на изкуството – вдъхновяващи, елегантни и изящни! Аз на този етап ще се придържам към по-семплите неща, пък кой знае, един ден мога да получа внезапен порив.
Та за тази седмица избрах един изключително лесен и вкусен сладкиш, който на потребителите на Бг-мама е добре известен. Скептична бях към съставките и това, че наистина изглежда елементарен за приготвяне. Но той взе, че се получи! Мек, сочен и плътен шоколадов вкус. Може да се гарнира с ванилов сос или сметанов сладолед и прясна мента.

Рецептата тук

Вчера имахме хубав празник и скъпи гости и трябваше да избера нещо ново и специално за основно. Спрях се на предложението на Надя за свинско филе с босилек, прошуто и домати. Рецептата в блога й. Леко я видоизмених, като вместо отгоре, поставих прошутото и босилека вътре в разреза. Може би следващия път ще го приготвя на друг режим на фурната, защото стана леко сухо, но в печенето на големи порции меса нямам особен опит. Може да се полее и с подходящ сос, за да е по-сочно.

Гарнирах го с три различни вида зеленчукови пюрета:

– пресни картофи с мащерка, риган, бял пипер, масло и мляко
– грах (задължително замразен, стерилизираният променя вкуса) с прясна мента, див чесън и сметана
– моркови с мляко, масло и мааалко мед

Бялата скучна чиния придоби внезапен живописен колорит и богат разнообразен вкус. Изборът на вино оставям на вашето въображение!:-)