Публикации

Тази седмица се движа със сериозно закъснение при публикациите, но активната пролет става все по-активна и времето се изплъзва между пръстите.

Вчера реших да приготвя някакъв нов сладкиш, като се бях зарекла да не е френска рецепта. Но ето че от страниците на книжката ме повика „Приготви ме-е-е-е!“ един баски сладкиш. Повика ме на френски. И въпреки че френският не е между езиците, които владея, го разбрах и нямах друг избор, освен да го материализирам. На чист български:-))

Приготвя се от двете страни на река Бидасоа, която тече през Северна Испания към Южна Франция, така че спокойно можем да го примем за френско-испанска рецепта. Има вариации с многолистно тесто и малко по-различен крем, но принципът е един и същ – два пласта тънко тесто по средата с крем. Формата ми беше 25 см. При по-малка форма ще имате по-плътен слой крем, което ще направя следващия път. За по-голяма форма, удвоете дозата. Получи се лек сладкиш с хрупкаво тесто и мека вътрешна текстура. Изключително ароматен и пристрастяващ!

 

Източник на рецептата: „Кухнята на народите“

Продукти за крема: 250 мл. пр.мляко, 3 жълтъка, 90 гр.захар, 30 гр.пресято брашно, 1 с.л. ром, 1/2 ч.л ванилова захар

 

Продукти за тестото: 200 гр.брашно, 1 яйце, 150 гр.захар, 140 гр. масло, 1 ч.л. мая, 1 ч.л. отлежал ром, 1/2 ч.л. ванилова захар
Тъй като ми се стори много захарта, намалих количествата. Въпрос на вкус.

 

За тестото разбивате яйцето със захарта, добавяте разтопеното и изстудено масло, сипвате брашното, маята и бъркате до получаването на меко тесто. Оставяте 1 ч. в хладилника да стегне.
За крема разбивате 3-те жълтъка със захарта и ваниловата захар. Добавяте брашното и бъркате до хомогенна смес. Слагате млякото да заври и постепенно го добавяте към сместа. Бъркате на бавен огън до получавене на гъст крем. (на мен не ми се получи достатъчно гъст и добавих малко желатин) Ароматизирайте с рома и оставете да изстине.

 

Разделете тестото на две части-малка и голяма. От голямата разточете тънко тесто и го поставете във формата, намазана с масло, като оформите борд по стените на формата.

 

Напълнете с крема и покрийте с останалото разточено тесто, като запечатате краищата. Намажете с малко жълтък, смесен с 1 лъжица пр.мляко.
Печете 40 минути в предварително загрята на 200 C фурна. Поръсете с пудра захар и декорирайте с плод по желание.
Агнешките котлети, приготвени добре, са ми любими. Тази френска рецепта опитвам за първи път и станаха божествени! Крехки, нежни, добре подправени, сочни, без предварително мариноване и обработка. Гарнирах ги с картофена салата с много пресен лук и чесън, магданоз и копър. Чашата червено вино май няма нужда да споменавам:-))
Продукти: 6-8 агнешки котлета или плешка, глава лук, няколко моркова, 2 стръка пресен чесън, захтин, 1/2 литър червено вино, щипка розмарин, щипка майоран (или риган), щипка босилек
За соса: 100 гр. черни дребни маслини, няколко стръка пресен чесън, няколко стръка пресен лук, зехтин, 1 с.л.брашно
В малко зехтин се задушават нарязаната глава лук, морковите, пресния чесън. Прибавя се червеното вино и подправките. Всичко се изспива в керамичен съд. Върху зеленчука се поставя запечатаното предварително в малко мазнина месо. Пече се 2-3 часа на 150-160 градуса, посолява се накрая.
След печенто месото се изважда и отцежда. Сосът се прецежда. В малко зехтин се задушават пресните лук и чесън, нарязаните маслини и 1 с.л брашно. Разрежда се със соса от печеното. Прибавят се сол и черен пипер. Месото се нарязва и залива с топлия сос. Гарнира се с пюре, варени или задушени картофи, картофена салата или зеленчук по желание.
Източник: тетрадката на мама


Обичам Жак Пепен. Харесвам практичността на рецептите му, естественото му поведение и размахът, с който готви. Няма я излишната префърцуненост на френските готвачи и ненужните претенции за ексклузивност. Готви от сърце и с любов и това много личи. Един от най-популярните french chef, издал е 18 книги, една от които, La Technique, е фундаментален учебник за тънкостите на френската кухня. През 1999 г. е участвал в предаването Julia and Jacques cooking at home заедно с Джулия Чайлд. Oще една причина да ми е симпатичен.:-)

 

Една от любимите ми негови рецепти е тази за Френска зеленчукова супа. Елементарна, бърза и много ароматна.

 

Продукти: зеленчуков бульон, 1 връзка пресен лук, няколко тиквички, няколко моркова, 250 гр. култивирани печурки, магданоз, маруля, кашкавал за поднасянето.
Бях пропуснала кубче масло, решаващо за вкуса!

 

Всички продукти се настъргват на едро ренде ( пресният лук се нарязва ) и се пускат в кипналия зеленчуков бульон (желателно е да e домашно приготвен). Варят се до готовност, като накрая се прибавя салатата или всякаква зеления, която ви се намира в хладилника (спанак, киселец, лапад, маруля). Поръсва се с магданоз и се сервира в гореща купичка, на чието дъно е настърган кашкавал.

 

Вкусът и ароматът са превъзходни!
Източник на информация и повече за Жак Пепен тук и тук
За компания на супата 🙂 Charles Aznavour Et moi dans mon coin

 

 

Пак лесен сладкиш. Пак приблизителни пропорции. Напоследък съм в стихията на лесните десерти. Бързи, с налични продукти и с минимална термична обработка. Скоро ще трябва да се постарая и да спретна нещо засукано и трудоемко, което предизвиква „Ох!“ и „Ах!“, само и единствено заради предизвикателството:-)
Този сладкиш има различни варианти – някои карамелизират захар, някои го правят с козунак, някои пропускат есенцията. Настоящият вариант ми допадна много – ароматът на ром и уханието на диви ягоди се съчетават перфектно!
Продукти: 1 ч.ч прясно мляко, 4-5 яйца, 3 кроасана, половин ч.чаша захар(или по-малко според вкуса), половин пакетче желатин, есенция ром, сладко от диви ягоди.
Накисвате желатина в хладка вода. Кроасаните нарязвате на половинки и нареждате в тава. Разбивате в робот яйцата, захарта и есенцията, добавяте желатина и млякото и със сместа заливате кроасаните. Печете на умерена фурна (160) до готовност и зачервяване.
Сервирате студен и аранжиран със сладкото. Може да добавите пудра захар или мента за декорация.
Пожелавам ви една наистина сладка неделя!

За салсата от авокадо ме подсети Танита в блогa си, за което й благодаря:-)
Идеалният вариант за небрежна лека вечеря вкъщи – без готвене, лесна, здравословна и невероятна вкусна! Готовата салса не успях да снимам, но всички необходими продукти са визуализирани.
За тази салса има стотици варианти – с червени или зелени чушки, със зелени или червени домати, с лайм или лимон, с/ без чесън, с/без кориандър.
Моят вариант е: червен лук, червени домати без семките, сок лимон, много магданоз, зелена люта чушка, авокадо, сол и зехтин. С царевичен чипс се получава перфектно, но ако сте на режим, може и да го пропуснете.


Ако имате повече продукти и не сте на диета, можете да направите следната компания за чипса в три купички. В едната – салса с авокадо, в другата – заквасена сметана, в третата – домати на кубчета с чесън.
Това е друг вариант на салсата за испаноговорящите.
А тази рецепта не може да мине без това (Agustin Lara „Piensa en mi“)

Бишкотената торта. Изключително лесна. Много вкусна. Лека. Не се пече, няма блатове, трябва й само време и хладилник. Всеки, приготвял я някога, си има свой вариант, в зависимост от това какви продукти харесва.
Това е Моята бишкотена торта. Направих я за първи път преди 2-3 години, когато готвенето ми беше чуждо. Но в желанието си да блесна с умения пред Любимия я сътворих. Той пък взе, че повярва, че кулинарията ми е стихия. Доста успешна торта, демек:-))) Спомням си как я разнасях от вкъщи до офиса и после до неговото вкъщи. Тогава още не живеехме заедно и не вървеше да ме вижда сред омазани съдове и миксери. Имидж трябваше да се поддържа:-)

И така:

Продукти: бишкоти (предпочитам италианските), опаковка Маскарпоне (обикновено от 500 гр.), бял шоколад, разтопен на водна баня, филирани бадеми, течна сладкарска сметана (малка опаковка), яйчен крем или пудинг Ванилия без варене, ако не ви се прави крем, прясно мляко Не мога да дам точни пропорции, всичко правя на око, усет и вдъхновение:-)

Разбивате сметаната и я смесвате с част от Маскарпоне-то. На вкус, в зависимост кое колко ви харесва. Приготвяте крема. Топите бишкотите в мляко и ги нареждате във форма за торта или обикновена тава. Слой крем, наръсен с разтопения бял шоколад. Нов слой бишкоти. Покривате със сметаната+Маскарпоне. Поръсвате с бадемите и готово.

Желателно е да престои една нощ, за да поемат бишкотите. Сервирам я с рингове и плод за декорация. Листа мента, ако имате. Може да се направи и в чаши или купички. Безумно вкусна е!

Преди време се вдъхнових от филма „Джули и Джулия“ и реших, че съм способна на грандиозни подвизи в кухнята. Имах и да посрещам „гости от Париж“. Прословутият Бьоф Бургиньон ми изглеждаше по френски сложен, трудоемък и почти невъзможен. Но пусто вдъхновение, тегли и тормози:-))
Та реших да го изпробвам. Набавих небходимите продукти бавно и методично, по френски. Лукчета, моркови, месо, гъби, бекон – всичко изрядно подредено ме чакаше на плота. Последва 3-4 часова борба, която за моя изненада доведе до едно от най-вкусните френски неща, които съм приготвяла. Десетки съдове за миене, тотален хаос в кухнята и безкрайно удовлетворение, че не сгафих съвсем с рецептата. За гарнитурата сварих нежни пресни картофи, към които прибавих овкусено с чесън, копър, черен и червен пипер масло. Ммммм…..

Въпреки че имах книгата на Джулия Чайлд, доверих се на интерпретацията на Salted Lemons и не сбърках.
Charles Aznavour – Emmenez moi http://www.youtube.com/watch?v=UJVb0BZEj0U
За тази рецепта ме подсети преди 2-3 седмици новият брой на списание „Good food“. Бързах да го купя заради статия за Salted lemons/Lois по повод спечелена награда и попаднах на думите „круша“, „Порто“. Налични!
Круши с вино съм правила преди време, но прекалих с карамфила и се получиха прекалено наситени и почти неядливи. Този път от рецептата замених захарта с мед и пропуснах анасона.

Та, обелвате и изчистваете круши на половинки. Порто (или друго сладко вино), вода, карамфил, мед, пръчици канела, на умерена фурна, къкри до омекване. Обръщат се от време на време. Не е лошо да престоят в хладилник, за да се напоят качествено. Удоволствието от вкуса е несравнимо. Ако се добави и сметанов сладолед, става взривоопасно сексапилен десерт;-) Непременно го пригответе за някоя гушкава неделна вечер с любим филм и любим човек!

 

Оризът не е между най-любимите ми храни, но от време на време обичам да го ползвам. Предимно с морски продукти. Две предложения:

Ориз с миди – с лук, бяло вино, бял пипер и шафран – чудно!

Paella de marisco – замених белия ориз с черен, но вкусът му е прекалено силен и доминиращ и май няма да експериментирам втори път. Морските елементи са: калмари, миди и скариди. Източник: „Cocina espanola“, Barcelona 2007


Все още ме е яд, че последния път не си взех от Испания „paellera“, съдът за приготвяне на paella. Имаше ги дори на летището, но в суматохата пропуснах. Следващото посещение това ще бъде първата ми покупка!

Que aproveche!:-)
Ketama & Antonio Flores – Vente pa`Madrid http://www.youtube.com/watch?v=7h_eFXIIm-0