Публикации


*за „168 часа“
 
Продукти:
1 ч. ч. ситно настърган пресен джинджифил
1 ч. ч. вода
1 ч. ч прясно изстискан сок от лимон, портокал и грейпфрут (съотношение според вкуса)
1/2 ч. ч. натурален мед
½ ч.ч захар
 
 
Начин на приготвяне:
Настържете на ситно джинджифила.
    Прецедете го през марля или ситна седка.
    Прибавете към получения сок микса от цитрусови плодове, захарта и меда
    Бъркайте до пълно хомогенизиране. Ако има нужда, загрейте съвсем леко сместа на котлон.
    Изстудете в хладилник
    Във водна чаша сложете 1-2 чаена лъжичка от получения концентрат и допълнете със студена сода или минарална вода и много лед.
 
Съвети
Използвайте само пресен джинджифил.
Ако обичате по-сладко, изключете лимона.
 
Комбинации и сервиране
Гарнирайте с резени плод, прясна мента или ягода на клечка.
 
 
Пасищно пиле
    Със сигурност през последните години сте чували ужасяващи неща за отглеждането на пилета – антибиотици, живот в критични условия, бързо охранване с различни позволени и непозволени вещества, инжектиране с вода и какво ли още не. Вкусът на пилешкото отдавна не е същия и веднага може да го сравните, ако приготвите супа от бройлер и домашно пиле – две коренно различни ястия.
  Затова с интерес се отзовах на поканата за дегустация на пасищно пиле. Исках да го приготвя по семпла и ежедневна рецепта, без много подправки, за да се усети вкуса му. Избрах селска яхния със зеленчуци (моркови, чушки, сухи чушки, домати, магданоз, копър, лук) с гарнитура от ориз с шафран. Тази манджа, приготвена с бройлер просто не става вкусна. Така щях най-добре да усетя разлики, ако ги има. Сварих го предварително, за да получа бульон и да го използвам при приготвянето на яхнията.
  Резултатът от дегустацията – по външния вид на голото пиле не установих кой знае какви разлики, все пак не съм специалист:-). За мен беше важен преди всичко вкуса. Пилето увря за нормално време, бульонът се получи ароматен (пилето пристига с глава и крака, можете да ги използвате за по-интензивен бульон), бях добавила моркови и магданоз. Свареното месо не е тричаво и сухо, а плътно и сочно. Знаете, че готовите пилета просто сварени трудно могат да се консумират, трябват им един куп подправки и допълнителна мазнина, за да се премахне усещането за стиропор. В случая това не е необходимо, можете да консумирате дори без сол.
Яхнията беше ароматна и доближаваща се до тази от домашно пиле.
Ето малко повече информация от производителя за начина, по който пасищните пилета се отглеждат и условията за доставка.

Ако имате интерес към дегустация, моля пишете на адрес  :
pile@harmand.info
Отглеждането на пилетата е все още в тестов период, не могат да бъдат открити в магазинната мрежа.
Пилетата се доставят досущ като в магазина – без перушина и вътрешности, охладени, в тарелка.
Те са сезонни (заради консумацията на трева) и новият сезон ще започне през май догодина.
Отглеждат се на 168 км от София.
При интерес, можете да дойдете и да видите при какви условия живеят те.
Децата ви ще се забавляват – гледат различните животни, гонят и прегръщат пилетата и бройлерите (да, те са доста търпеливи, дори към вашите деца).
Историята на пилетата:
– Учителят ни е американският фермер Joel Salatin, polyfacefarms.com. Принципът му на отглеждане на бройлерите е в кафез без дъно, който стои върху трева и се мести един или два пъти на ден.
– На пода на курника е застлан дебел, 12-15 сантиметров слой талаш, за да им бъде сухо, топло и да не мирише.
– Първите 14 дни пилетата кълват:
§     пясък и камъчета, за да си напълнят воденичките
§     смеска „Стартер”, специално формулирана за първите две седмици на пилетата.
В отделни хранилки им сервираме:
§     „Кюспе” от отдестилирана пшеница, наречено дидиджиес  (Distillers
Dried Grains with Solubles). Дестилериите „взимат” ферментиращото съдържание на зърното и от него остават само влакната, фибрите, микроелементите и високо съдържание на протеин.
§     Смлени ечемик и пшеница
§     Покълнали зърна от пшеница и ечемик. Кълновете са фабрика за витамини, ензими, лесно усвоими аминокиселини и захари, източник на калций и магнезий.
§     Но, ако ги попитате, деликатесът е червеният калифорнийски червей.
А като добавки:
§     калций, под формата на калциев карбонат
§     зеолит (също наричан диатомична пръст) – фин разпрашен минерал, едновременно източник на минерали и обезпаразител
§     пробиотик – специално култивирани „полезни бактерии“, които поддържат оптимален здравен статус на животните и стимулират продуктивността им
§     разбира се, пясък и камъчета за воденичките им
За разлика от фуражните смески (представям си ги като смлени в едно супа, салата, основно и десерт) оставяме птиците да кълват каквото и колкото си искат. Може би така губим от скоростта на наддаване, но със сигурност печелим по-здравословно отгледано месо.
 С какво се отличават пасищните пилета от останалите?
– На слънце и чист въздух, спят цяла нощ.
– На нова, свежа трева всеки ден. Хлорофилът е детокс лекарството им, а билките са естественият им антибиотик.
– Без ваксини, лекарства, хормони, стимуланти. Ако някое пиле не се чувства добре, го отделяме.
– Поемат естествени витамини (от кълновете и тревата)
– Отгледани са без стрес (на малки групи и в естествена среда)
– Не са обездвижени
– Червеите … не са гадни. Те са чисто и просто чист протеин.
– Цикълът на отглеждане е доста по-дълъг от индустриалните пилета – над 80 дни
Въпреки сложното си име, Вишисоаз е студена супа с елементарни продукти и познати вкусове. Различен е единствено начинът й на сервиране – най-често студена, консумирана в летните месеци и подходяща алтернатива на таратора и гаспачото.
Не се заблуждавайте от френското й заглавие, тази супа е американска и ако си я поръчате във Франция, биха ви изгледали доста учудено. Твърди се, че е създадена през 1917 г. в Нюйоркския „Риц” от френския майстор-готвач Louis Diat. В един горещ летен ден, той се замислил за студената супа от праз и картофи, която майка му приготвяла когато бил дете. Така се родила Вишисоаз, кръстена на градчето Виши, от чийто район бил готвачът.
Студените супи са много популярни в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Били приготвяни за разхлаждане и освежаване през летните месеци, от различни сезонни зеленчуци, с добавка най-често сметана и свежи подправки.
Този вариант на Вишисоаз е по-лек от оригиналната рецепта, в който количествата сметана и масло са значително повече.  Можете да срещнете рецепти и с добавка от бяло вино, мляко, различни подправки. Пригответе я според вашия вкус, с тези продукти гафове трудно може да допуснете.
 В различните райони по света познати солени варианти са:
          Гаспачо (gazpacho) – Испания – домат, краставица, лук, чушка, чесън, оцет, зехтин, вода, хляб
          Салморехо (salmorejo) – Южна Испания –  домати, хляб, чесън, зехтин и оцет
          Окрошка – Русия, Украйна – краставици, пресен лук, яйце, варени картофи, месо, сметана
          Ахобланко (ajoblanco) – Южна Испания – чесън, хляб, бадеми, вода, зехтин, оцет
          Борш – Украйна, Русия, Полша – червено цвекло, картофи, моркови
И сладки десертни супи:
          Супа от червен боб (red bean soup) – Китай, Япония, Корея, Виетнам – червен боб, вода, кора от мандарина
          Гинатаан (Ginataan) – Филипини – кокосово мляко, плодове, мляко, тапиока
          Супа от вишни (Sour cherry soup) – Унгария, Германия, Полша – вишни, захар, сметана
Продукти за 4 порции:
·         3 с.л. масло
·         4-5 ч. чаши нарязан на кръгчета праз (само светлата част от около 4 стръка)
·         1 средна глава лук, нарязана на ситно
·         1 кг. сурови картофи, нарязани на кубчета
·         6 ч.ч вода, зеленчуков или пилешки бульон
·         сол и пипер на вкус
·         1/2 ч.ч течна готварска сметана
·         Прясна мащерка или див лук за гарниране
Начин на приготвяне:
1.      В голям съд или по-дълбок тиган с дебело дъно разтопете маслото на среден огън и го загрейте докато започне да става на мехурчета. Оставете го още малко до леко покафеняване.
2.      Изсипете  нарязаните праз и лук. Разбъркайте. Намалете огъня и оставете докато зеленчуците станат прозрачни и омекнат.
3.      Прибавете нарязаните на кубчета картофи, посолете и залейте с бульона (горещата вода). След завиране намалете огъня на средна степен и оставете около 30-40 минути на полузатворен капак. Отстранете от огъня.
4.      Пасирайте всичко с кухненски пасатор или блендер до пълно хомогенизиране и гладкост.
5.      Оставете 15-ина минути да се охлади и прибавете на порции и с непрекъснато разбъркване течната сметана. След пълното изстиване, приберете в хладилника и оставете да престои поне половин час.
Съвети
Използвайте по-сладък сорт картофи.
Изберете по-крехък и нежен праз и сложете в супата само бялата и бледозелена част, перата обикновено са доста жилави, с много пясък и недотам приятни на вкус.
За предпочитане е да използвате натурален зеленчуков бульон, който придава на супата приятен аромат. Пилешкият е прекалено натрапчив, а с обикновената гореща вода може да стане леко блудкава.
Идеалната температура за студения вариант  на сервиране е около 18°C. Ако я охладите прекалено, вкусовете ще се изгубят.
В началото бъркайте непрекъснато маслото, за да не загори
Можете да използвате и червен лук вместо обикновения, но задължително включете праза – без него вкусът ще се промени коренно.
Преди да прибавите сметаната, извадете я от хладилника на стайна температура или леко я загрейте, за да не се пресече.
Комбинации  и сервиране
Има два варианта за сервиране на супата, в зависимост от сезона:
          топла през студените месеци – можете да гарнирате с препечени кротони, предварително оваляни в микс от провансалски подправки.
          студена през лятото – ако имате гости или пък организирате парти, можете да сервирате супата като предястие в малки чашки с разполовени чери доматчета, прясна мащерка  и пръчици праз за декорация.

 

Времето за аперитив е една от най-приятните части на деня. След работа, преди вечеря, онези 2-3 часа, в които можете да свършите нещо, но можете и просто да седнете на някое приятно място и да гледате в една точка.  Рано е за тежки трапези и чаши, късно е за кафе и кроасан. Точното време за лек коктейл, леко мезе и леки разговори.
Шприц (spritz) в български заведения не съм срещала, или просто не съм обърнала внимание. Типичен за Северна Италия, особено Венето, състои се от бяло сухо пенливо вино, сода и Кампари или Аперол и много лед. Гарнира се с резен портокал, лимон или зелена маслина. Свежо, бълбукащо и с искрящ цвят – перфектен избор за аперитив.
Ако между 18 и 21 минете покрай който и да е бар в Триест, Тревизо, Удине или Венеция ще видите всички над оранжево-червени ниски чаши, все едно са от някоя секта. Дори така се казват тези часове на деня – l`ora dello spritz. Коктейлът е лек – и за главата, и за джоба.

Продукти:

  • 2 части Campari или Aperol
  • 3 части Prosecco (може да използвате всяко сухо пенливо/газирано вино, с шампанско също се получава отличен резултат)
  • газирана вода
  • резен портокал/лимон, стрък мента, зелена маслина
  • много лед

В ниска широка чаша слагате лед, натрошен или не, почти до половината. Наливате Кампари/Аперо, бялото вино и завършвате със струйка газирана вода. Гарнирате с резен портокал, лимон, стрък мента и/или зелена маслина.

Можете да променяте пропорциите, но класическият вариант е коктейлът да запази червения си цвят.

За да не прекалите с Шприца, прибавете към него леко предястие като брускетите, те могат да заместят и вечерята. Два варианта:

Брускети с колбас

Всеки твърд, пикантен колбас ще ви свърши работа.  В случая – испански фует. Можете и да направите варианти с различни видове шунки – прошуто или хамон.Изпечете бял или черен хляб (най-добре багета) на силна температура за няколко минути във фурна, като преди това сте капнали отгоре зехтин. Извадете и натрийте филийките със скилидка чесън, наредете колбаса, нарязан на тънко и гарнирайте със зеленчуци и свежи подправки (чери доматчета, парче червена чушка, босилек, салвия).

Вегетариански брускети
Освен класическите брускети с домати, чесън и босилек, можете да си приготвите и с пастет/сос/крем от чушки (нашенска лютеница с различни добавки – риган, мащерка, лимонов сок, лук).
Ако не ви се пече, реже, бърка, овкусява, по магазините има избор – като този италиански сос от червени и жълти чушки, който може да се ползва за много други неща – паста, месо, гарнитура.

Процедурата с печенето е същата. Гарнирайте с резен домат, в случая имах красиви оранжеви, идеални за декорация. Можете да добавите и люспа пармиджано.

Където и да прекарате този дълъг уикенд – възползвайте се от хубавото време, леките коктейли и фриволните мисли!

Още една от рецептите в рубриката. За някоя специална вечеря през уикенда:–)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Заешкото месо е нежно и ароматно – подобно на пилешкото, но по-сухо. С богато съдържание на белтъчини, липиди, фосфор, калий, натрий, витамин Е, B, цинк и желязо. Лесно усвоимо и изключително хранително. Ниското количество на мазнини и холестерол го правят подходящо за диети, режими и захранване на бебета.
Съществуват много варианти за приготвяне на заек – задушен, печен, шпикован, с различни видове сосове, гарнитури, пълнежи и подправки, под формата на яхния, рагу и студен в сандвичи. Често се комбинира с плодове. Характерни подправки за заешкото месо са розмарин, дафинов лист, мащерка, магданоз. Ястия със заешко са характерни за страни като Франция, Италия, Португалия, Испания, Унгария и Германия. В България все още рядко се използва – по- трудно е за приготвяне, по-високо като цена и по-рядко се намира в тукашните магазини.
 Днешната рецепта е вариант на класическата френска Lapin à la Moutarde (или Lapin à la Dijonnaise). Френската кухня обича горчицатаедрозърнеста или смляна, пикантна или не, с различни вкусове – медена, със зелени подправки и дори плодове. Освен за салатени дресинги и акцент в предястия, често се използва и при овкусяване на печени меса – придава характер, аромат и специфичен вкус, който не се натрапва след термичната обработка.
Гарнитурата пък е характерен начин за приготвяне на спанак в испанската област Каталуня. Оригиналният вариант е с кедрови ядки, които можете да замените с други по ваш вкус.
Продукти за месото:

1 заек – около 1,5 кг
5 с.л. горчица
½ ч.ч  розе
1 стрък прясна мащерка или 1 с.л. суха
30 г. масло
Зехтин
Сол, прясно смлян черен пипер
(допълнително 200 г готварска сметана за соса)

 Начин на приготвяне:
Измийте и почистете заека, нарежете го на порции и го запечатайте по 2-3 минути от всяка страна в тиган с малко зехтин. Извадете го и отцедете от мазнината върху хартиена домакинска салфетка. Овкусете със сол и черен пипер. Намажете с  горчицата. Наредете парчетата в намазнена голяма тава, поръсете с мащерката и наредете парчетата масло отгоре. Полейте с розето и печете под фолио около 50  мин на 180° C, като от време на време поливате със соса, за да не изсъхва месото. Отстранете фолиото и оставете до зачервяване.
По желание към получения в тавата сос, на бавен огън добавете постепенно 200 г готварска сметана. Бъркайте до сгъстяване. И полейте месото преди сервиране.

Продукти за спанака:
500 г пресен спанак
3 скилидки чесън
50 г стафиди
30 г кашу
4 с.л. зехтин
сол, пряно смлян черен пипер

Начин на приготвяне:

Накиснете стафидите до омекване. В загряния зехтин добавете чесъна до зачервяване. Намалете огъня и прибавете предварително измития и почистен спанак. Задушете 10 минути под капак. Добавете стафидите, овкусете със сол и черен пипер. След отстраняването му от котлона, прибавете счуканите ядки кашу.
Съвети
Не изполвайте замразен спанак – вкусът му е съвсем различен от този на пресния, въпреки че често върху етикетите пише „свеж”.
Потърсете спанак с нежни и малки листа, който е добре сортиран. За да сте сигурни, че в листата му няма остатъци от прах, пясък и пръст, след измиване го накиснете за половин час в студена вода.
Вместо кашу, може да използвате кедрови ядки, които предварително сте запекли леко на тиган.
Преди обработване, измийте много добре заека. За домашните екземпляри не е нужно предварително изкисване в оцет и вода. Ако заекът е по-голям, най-добре го оставете за една нощ в марината от бяло вино, зехтин, сол и мащерка.
Използвайте качествена горчица, най-добре френска. Може да е едрозърнеста или смляна. Ако сте любители на пикантните вкусове, изберете по-силна и интензивна.
Розето естествено може да бъде заменено със сухо бяло вино.
Комбинации  и сервиране
Ако не обичате спанак, пригответе за гарнитура пресни картофи, запечени на фурна със зелени подправки, зехтин и масло.
Добре изстудено розе, ризлинг, шардоне или траминер биха били доста подходяща компания за това ястие.
Къде да откриете продуктите?
Замразен заек – в добре заредените големи месарници, Метро
Охладен заек – Пикадили, Централни хали
Пресен спанак – големите пазари, добре заредените магазини за плодове и зеленчуци
Все пак реших да публикувам и тук новите рецепти от рубриката ми в „168 часа“ за тези, които не го четат или нямат възможност да си го купят. Така или иначе е въпрос на копи/пейст, а и вече рядко публикувам рецепти в блога и така ще се запълни тази празнина.
Тази рецепта можете да спретнете още този уикенд!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Американски палачинки с малиново масло
  Палачинките са позната класическа закуска, която по света съществува в дестки разновидности, размери и интерпретации. Солена или сладка, пухкаво дебела или елегантно тънка, завита на руло или триъгълник, с пълнеж или топинг, гарнирана или семпло самостоятелна – изборът е богат и зависи до голяма степен от фантазия на този, който я приготвя или консумира.
  Фини до прозрачност във Франция, карамелизирани и на апетитни парчета в Германия и Австрия, с добавка от сладко вино в Унгария, с кисело мляко в Русия, с канелена захар в Африка, гарнирани с лимонов топинг в Англия, дунапренено меки в Северна Америка или пикантно подправени в Азия  – палачинките са универсални, лесни за приготвяне, подлежащи на  импровизация, трудни за объркване и безумно вкусни.
  Американските палачинки, за разлика от френските, се приготвят с набухвател (в случая – бакпулвер), по-дебели са (около 1 см) и по-малки. Обикновено се сервират в компанията на кленов сироп, течен шоколад или мед. Успешно се комбинират със сезонни и сушени плодове, различни видове ядки, сладка и сметана.
  Днешната рецепта съчетава въздушната текстура на палачинката с ароматното и топящо се в устата плодово масло. И всичко това опаковано в аристократичния аромат на ванилията. Начало на късна неделна закуска или  за завършек на изтънчена петъчна вечеря  – палачинките е добре да се консумират в желана компания и секунди след приготвянето. Тогава ароматите и текстурите са в пълна хармония, а емоциите  във вихъра си.
Продукти за палачинките:
135 г брашно

1 ч.л. бакпулвер
½ ч.л. сол
2 с.л. пудра захар
130 мл прясно мляко
1 голямо яйце (леко разбито)
с.л. разтопено масло

Начин на приготвяне:

  Смесете пресятото брашно, бакпулвера, солта и захарта в голяма купа. В отделен съд разбъркайте млякото с разбитото яйце и добавете маслото.  Прибавете на малки порции чрез постепенно разбъркване сместа към брашното до пълното й хомогенизиране. Оставете да почине 5-10 минути.
  Загрейте тиган с незалепващо покритие на средна температура, намажете с бучка масло. Сместа може да ви се струва твърде гъста, но така и трябва да бъде, за да се получат палачинките изкусително пухкави и задоволително дебели. Разнесете в диаметър 10-13 см (дебелина 0.5-1 см) и обърнете когато на повърхността започнат да се образуват мехурчета. И двете страни трябва да имат приятен златист загар на финала.
Продукти за малиновото масло:
          100 г обезсолено масло
          1 ч.ч малини (или друг червен плод – ягоди, боровинки, къпини)
          1-2 ч.л. пудра захар или мед
          ванилия от шушулка
Начин на приготвяне:
Разбивате маслото с пасатор докато побелее и стане пухкаво. Прибавяте захарта или меда. След това измитите и подсушени малини и с едно завъртане на пасатора или просто с лъжица  смесвате всичко. Малините не трябва да се раздробяват до хомогенизиране, добре е да се усеща вкуса и формата на плода. Завивате с помощта на прозрачно домакинско фолио и покривате с алуминиево. Оставяте в хладилник поне за час, за да стегне
Съвети
  • Препоръчително е да пресеете брашното, за да бъдат палачинките по-пухкави.
  • Ванилия можете да сложите и в тестото. Друга подходяща добавка са парченца натурален шоколад към сместа преди изпичане.
  • Използвайте обезсолено масло, за предпочитане да не е българско.
  • Ароматното плодово масло можете да приготвите с всеки червен плод – малина, къпина, боровинка, френско грозде.
  • Ванилията е желателно да не е прахообразна есенция, а оригинален екстракт от шушулка – ароматът е по-интензивен и завладяващ
Комбинации  и сервиране
Придружени от голямо пухкаво капучино сутрин или  предпочитано десертно вино след вечеря – зависи от часа на поднасяне. Можете да добавите сметанов сладолед, листенца прясна мента, крокан или филирани бадеми. Ако маслото не ви е достатъчно сладко, поръсете с ванилова пудра захар преди сервиране.
Къде да намерите продуктите?

Мед – от производител

Шушулка ванилия – от Spice shop или Пикадили
Обезсолено масло – във всички хипермаркети
Малини и ягоди – във всички хипермаркети и пазари
Поводът да сготвя това нещо с дълго заглавие беше един онлайн семинар за food фотография, който хванах за час-два през уикенда. Воден от известната фотографка Penny de los Santos (Saveur magazine, National Geographic, etc.), предаван в реално време от Сиатъл, с интерактивна връзка със зрителите, отговори на въпроси, дискусии, демонстрации, различни сюжети и стилове на заснемане и разни други неща, свързани със снимането на храна.
Темата ми е интересна, но не дотам, че да прекарам петък, събота и неделя от 8 вечерта до 3 сутринта пред компютъра:-) Хванах само една част, май най-съществената през втоеия ден. Имаше и доста паузи, размисли за живота и лирически отклонения. Госпожа Де лос Сантос разполагаше с двама готвачи и двама стилисти, които подготвяха стайлинга, ястията, съдовете, аксесоарите и начина на подредба, естествено съгласувани с главното действащо лице – нея. Пени споменаваше през цялото време, че снима почти само на дневна светлина и обикновено отгоре, заради графичността на повечето видове храни/ястия. Споменаваха се главните условия, за да изглежда добре снимката – контрастна основа на продуктите, хармонична цветова гама, обмислена композиция, динамика в кадъра, добра светлина, успешно подбрани елементи и други технически условия. Безспорно дълъг и професионален процес, сложно композиране, конецепция и съгласуване с клиента. Обсъждане с дни, седмици, дори месеци, няколко часова подготовка на снимките…
Реших съвсем любителски да опитам с един ingredient shot. Е, без стилисти и готвачи, с две малки ръчички, които през цялото време се опитваха да ми „подобрят“ стайлинга:-)) и 40 минути за целия процес – от изчистването на калмарите, през готвенето,  до снимките. Не знам доколко се получило, но беше забавно. Труповете на тези мили фотогенични калмарчета от модели се превърнаха в неустома на вкус порция паста. Обратите на съдбата:-)))
 Челлентаните (cellentani) са особено вкусен вид паста с форма на тирбушон. Имат плътна текстура и стегната тубообразна форма, сосът прониква във вътрешността им и ги прави сочни и добре овкусени. Естествено, могат да бъдат заменени с всеки друг вид. Рецептата е , от областта Abruzzo, взета от тук:

С леки мои модификации – вместо магданозът в оригинала, добавих пресен риган. В съставките имаше и няколко броя аншоа, които умишлено пропуснах.
Публикувах преди време подобна, обяснението е за пропусналите първата.

Продукти за соса (количествата са приблизителни, в зависимост от броя порции):
– 200 гр. настъргани пресни домати
– 3-4 скилидки чесън
– 200 гр. пресни мини калмари (за чистенето съм споменавала тук
– 1/2 чаша бяло сухо вино
– суха люта чушка
– пресен риган, сол, зехтин, прясно смлян черен пипер

В съд (за предпочитане керамичен за готвене) оставете да се загрее зехтин (1-2 супени лъжици), добавяете целите скилидки чесън до зачервяването им. Към тях изсипете изчистените и нарязани на шайби калмари, лютата чушка и загасете с бялото вино. Посолете леко. След 10-ина минути на слаб огън, добавете доматите и оставете още 15 минути бъркайки често. Овкусете с подправките и добавете сол ако е необходимо.

Добавете соса към предварително сварената в подсолена вода паста и разбъркайте.
С пармиджано или без, изборът е ваш.

Преди няколко дни приключих с въпросния житен режим. И при това успешно, с което съм много горда. Доволна съм – от свалените няколко килограма, от пречистването на организма, от победата на волята и от преживяната друга гледна точка.
Признавам, че хич не беше лесно.  Храната е достатъчна като количество (не се усеща краен глад), но еднообразна, което в един момент натоварва и разколебава. Ключови бяха 4-ия и 5-ия ден – лека отпадналост, липса на енергия и силно желание за отказване. Но с упоритост и инат отбелязах и последния 10-ти ден. Чувство на лекота и задоволство – така мога да опиша усещането в края. Припомних си, че в храненето трябва да има хигиена и дисциплина, освен удоволствие – нещо, което лесно  и често забравяме. Бих превърнала този режим в практика в първите месеци на пролетта или в друг момент, когато усещам нужда от него. Има нещо мистично и космическо в същността му, далеч не е само диета или приумица.

Препоръчвам го на всички, но ако имате някакви съмнения дали е подходящ за вас и здравословното ви състояние, задължително се консултирайте с лекар!
За да отбележа последните дни на захранването (след режима), приготвих една крем супа от прясно набрана коприва. Освен стандартния вариант с лук, моркови и ориз, този също се получи страшно вкусен. Лесен, цветен и пролетен също! Пропорциите са приблизителни, зависят  от количеството коприва, с което разполагате и вкуса ви.
                         
Продуктите:
– листа от коприва
– 1-2 скилидки чесън
– 50 гр. масло (или по-малко за по-диетичен вариант)
– 2 суп.лъж. брашно
– 1 ч.чаша прясно мляко
–  краве сирене за гарниране
Копривата се сварява в подсолена вода и пасира. Маслото на слаб огън се смесва с брашното при непрекъснато бъркане. Добавя се млякото и след това пасираната коприва, заедно с водата. В края – едро нарязаните скилидки чесън, сол и черен пипер. ОСтавя се на слаб огън за 20-ина минути.
По желание се гарнира с рендосано или натрошено сирене.
Заедно със салата от домати се превръща в перфектна пролетна вечеря!
Сигурно повечето от вас вече са забравили, че този блог има и кулинарна част. Е, време е да я поизтупам и възобновя пролетно. С една елементарна зеленчукова гарнитура – цветна, лесна, ароматна и вкусна!
Лично аз често се затруднявам при избора на гарнитура към месо – картофите са прекалено обичайни и не особено щадящи килограмите, всякакъв вид броколи, брюкселско зеле, резене, аспержи и артишок са доста характерни и не любими на всеки, оризът е прекалено скучен, а задушените зеленчуци от пакет обикновено доста блудкави. Та всеки път умувам за подходяща компания на месото. Днес ви предлагам един вариант – лесен и цветен!

Продукти:
– тиквички
– гъби печурки
– моркови
– масло
– черен пипер, сол
– копър

Зеленчуците зе нарязват на тънки лентички. В тиган с малко зехтин и масло се задушават първо морковите, след това гъбите и накрая тиквичките до омекване. Добавя се сол и прясно смлян пипер. Накрая ситно нарязан копър.
Можете да оставите зеленчуците по-хрупкави, въпрос на вкус.
Елементарно, но изключително вкусно!

Най-сигурният начин човек да ме откаже от нещо, е да постави отпред „задължително“. Лъвският ми характер има крайна непоносимост към тази дума. Въпреки уж непокорната ми природа обаче, съм изключително лесна за манипулиране. Просто трябва да ми бъде внушено, че „нещото“ е единствено плод на моята добра воля, свободно желание и избор. И воала – правя чудеса от храброст с лекота и размах.

И тъкмо обратното – ако открито ме принуждават да направя нещо или усещам някакъв натиск, никоя сила или стихия не е способна да ме мотивира да го свърша!

Така е и с готвенето. Ако имах до себе си мъж, който смята почти ежедневното готвене за абсолютно необходимо, то със сигурност щях да го ненавиждам. И готвенето, и мъжа, хаха! За щастие човекът до мен се отнася лежерно към думата „манджа“ и може с месеци да кара на салата и барбекю (които той прави!). Малката още е на детска кухня и за мен остава изборът „Да готвя или не?“. Напоследък е съвсем спорадично поради вечерни излизания, диетични зеленчукови менюта, безкрайни гостувания насам-натам или пренасяне на кутии с домашно сготвена от родителското тяло храна.:-) Та на този етап, слава Богу, готвенето си остава чисто и просто плод на вдъхновение и внезапен порив.
Внезапен, внезапен, колко да е внезапен. Различно, понякога замислям менюто с дни, понякога решавам да експериментирам в последния момент (естествено в допустими граници, крайният фюжън е рядко явление:-), понякога приготвям добре познати  неща с прибавен нов елемент, понякога се придържам строго към класиката.
Тези крокети са от предпоследния вид – със слой нежни филирани бадеми, които се превръщат в златисти, хрупкави люспи с неустоим аромат.
Продукти(количеството е ориентировъчно):
500 гр. сварени картофи
2 суп.л. разтопено масло
3 разбити жълтъка
сол, черен пипер, индийско орехче
За панировката:
3 суп.л. брашно
3 разбити яйца
120 гр. филирани бадеми
Сварените добре картофи се отцеждат от водата  и се пасират. Прибавят се маслото и двата жълтъка. Всичко се разбърква на слаб котлон (в съд с дебело дъно, за да не загори!) докато  пюрето изсъхне. Накрая се добавят и солта, пипера и щипка индийско орехче. С влажни ръце от сместа се оформят топчета или малки кюфтенца, овалват се последователно в брашно, разбито яйце и бадеми. Пържат се в загрята мазнина до зачервяване. Отцеждат се върху домакинска кърпа или решетка до отстраняване на излишната мазнина.
Сервират се с кисело мляко с чесън и копър. Ако са гарнитура, може и без добавки.
Консумират се в ограничено количество поради висока калоричност!:-)
И така до следващия порив 😉