Публикации

Фотографии: личен архив и http://www.trekearth.com/
Каквото и да пиша за Италия, няма да успея да я пресъздам реалистично. Италия си е Италия. Ароматна, вкусна, цветна, разнородна, неподлежаща на имитация. Всичко там те кара да поемеш максимум емоции и картини, да вдишваш и вкусваш, да се усмихваш, да наблюдаваш и запаметяваш. Няма значение дали си изпънат на някой плаж около Неапол, вечеряш в приказен малък ресторант в Рим, обикаляш из каналите на Венеция, пазаруваш в Милано, поемаш глътка вино в Тоскана, разхождаш се из Флоренция, закусваш в някое кафене в Сицилия, или пиеш еспресо в Торино, усещането е едно – на щастие. Просто защото хората там умеят да живеят с удоволствие, да създават комфорт у другия, да изпипват всяка глътка, хапка и момент, да си създават емоция от най-семплото преживяване.
Няма нужда да споменавам красотата на сградите, вкуса на храната, елегантността на мъжете, интензивността на кафето и мелодията на езика – те са ясни.
В случая реших да оставя настрана обичайните паста, пица, лазаня, ризото, морски дарове, полента и маскарпоне. За италианската кухня е характерно честото използване на различни видове сирена и колбаси, сметаната и доматите като добавка. Е, тази рецепта съчетава всичко.
Рулца от свинско с аспержи, прошуто и пармиджано в доматено-сметанов сос
Източник: сп. „Cucina“
За 4 порции
Продукти:
500 гр. свинско филе
няколко сурови аспержи (тъй като Любимият не ги обича, замених ги със зелената част на праза)
няколко резена прошуто крудо
50 гр. пармиджано
2 домата
голяма кофичка заквасена сметана
20 гр. масло
сол, пипер, магданоз
Пускате аспержите за няколко минути в подсолена вода, след като сте ги почистили(като отстраните долната твърда обвивка).
Начуквате парчетата филе и ги поръсвате със сол и прясно смлян пипер. Върху всяко филе поставяте парче пармиджано, резен прошуто и 1-2 аспержи. Завивате на малко руло и завързвате с кухненски конец. Загрявате маслото на тигана и запичате рулцата от всяка страна, докато цветът на суровото месо се промени(следващият път ще ги запека повече за по-търговски вид, станаха много „бледи“;-). Прибавяте сметаната и предварително обелените, нарязани на кубчета домати, с отстранени семки и течност.
Запичате за половин час всичко в умерена фурна.
Сервирате с прясно смлян пипер и магданоз по желание.
Получиха се безумно вкусни рулца с приятен пълнеж и аромат. Доматите олекотяват сметаната и правят ястието свежо и леко.
За гарнитура добавих домашно картофено пюре с копър.
Тиква не обичам. Сладка не правя. Няма как да се впиша в есенната вълна с рецепти.
Освен с една приятна класическа италианска супа. От манатарки. В случая прибавих и пачи крак. Можете да използвате различни видове диви гъби, но задължително в комбинация с манатарка заради неповторимия й аромат. Събира се от май до късна есен. Ако сте изпуснали времето за пресни, можете да приготвите супата със замразени или сушени гъби.
В Италия има хиляди рецепти за тази супа, някои прибавят сметана, други пармиджано. Реших да не прибавям нищо, за да не стане вкуса прекалено тежък.

Порция за двама, време за приготвяне: 40 мин.
Източник:http://www.mistercarota.com/ricette.php

Продукти:
350 гр. манатарки (добре почистени)
– 2 скилидки чесън
– 3 с.л. зехтин
– бяло сухо вино
– 3 средни картофа (около 350-400 гр.)
– 1 1/2 вода – пилешки бульон (почти задължително натурален)
– нарязан магданоз
– сол  и микс от зелен, черен, червен и бял пипер (прясно смлян)
– кубче масло

Нарежете на кубчета картофите и ги сварете в бульона. След омекване ги пасирайте. През това време почистете гъбите (за манатарките се твърди, че трябва да се почистят с влажна кърпа, без да се мият) и ги нарежете на малки парчета.
В загрятия зехтин запържете целите скилидки чесън и след зачевяване ги отстранете. Задушете гъбите в мазнината за 7-8 минути на среден огън. Загасете с виното. Посолете на вкус и прибавете пипера и магданоза. Оставете за още 7-8 минути.
Прибавете гъбите към картофите и бульона и варете на умерен огън 20-25 минути като разбърквате често. Накрая прибавете малко кубче масло.
Сервирайте със свеж магданоз и препечен хляб.

Buon apettito!:-)

Отдавна правих тези сирена, но все нещо друго е на дневен ред и не остава време да ги публикувам. Първо искам да благодаря на Пепи за невероятно лесната и ароматна рецепта. Нея можете да прочетете подробно ТУК.
Подправките, които използвах аз, бяха пресни, току-що откъснати – мащерка, розмарин, риган, мента, босилек, копър. Сложих цели скилидки чесън, сушена голяма чушка и бял, зелен, черен и червен пипер на зърна.
Сирената – моцарела, бяло краве и кашкавал. Следващият път ще експериментирам и с други видове. Получи се бързо и вкусно предястие, богато на свежи аромати, съхранени от зехтина.

 

Фотографии: http://www.trekearth.com/

Да, Северна Америка не е една от най-кулинарните територии. Пай, пълнена пуйка, хамбургер, хот-дог, барбекю, варена царевица, пържено пиле, май за това се сещам в момента. Но нещата не са съвсем такива каквито изглеждат. Многобройните колонизатори и преселници са оказали влияние на всеки регион  и в крайна сметка се оказва, че североамериканската кухня е смесица от течения – европейски (Франция, Германия, Италия), азиатски (Корея, Япония, Китай, Индия), латиномерикански (Мексико, Бразилия, Куба, Аржентина), еврейски, африкански и др.
Това дава и отражение на съвременната американска фюжън кухня, която е пълна с препратки и заемки.
Понеже нямах намерение да се боря с цяла пуйка, да опъвам барбекю, или да завихрям фюжън презентации, реших да приготвя Banana bread. Вид кекс, съдържащ  главно намачкани банани, със сода бикарбонат за набухвател. Лесен за приготвяне, подходящ ако имате няколко изостанали банани в хладилника. Първоначалният му произход е неизвестен, някои сведения говорят за домакини през 18-ти век, експериментирали с различни набухватели.  През 1933 влиза официално в известна кулинарна книга, а през 60-те години става една от най-популярните рецепти сред американските домакини.
Тук държа да подчертая, че рецептата я имам от моята приятелка Стани, която скоро ми гостува със Зимбабвийското приключение. По нейните думи, в този „Бананов хляб“ няма какво да се обърка и винаги се получава добре. Оказа се вярно!
Продукти:
2 яйца
1 ч.л. сода бикарбонат
1 щипка сол
250 гр. брашно
500 гр. намачкани зрели банани
115 гр. кафява захар (ако обичате сладкото, увеличете количеството на 150 гр.)
115 гр. масло
Разбивате маслото и захарта. Смесвате брашното, содата и солта в отделен съд. Разбивате яйцата и прибавяте към тях пюрето от банани. Добавяте сместа постепенно към маслото и захарта. Накрая на порции прибавяте и брашното.
Печете на 180 градуса загрята фурна около 60-65 минути. Ако печете в обикновен съд, а не форма за кекс, изпробвайте с клечка за зъби средата преди да извадите.
Можете да гарнирате със сладко, сладолед, ванилов сос или масло.
Получи се мек, сочен, пухкав и ароматен!
Преди време Мира публикува много интригуваща рецепта за кекс/сладкиш с бяло вино и грозде. Нещо ми подказваше, че тази комбинация няма как да е неуспешна, а и не бях приготвяла десерт с бяло вино досега. Та, изпробвах го. Резултатът – сочен от гроздето, невероятно ароматен от виното, с лека „влажна“ текстура и приятен послевкус.
Към рецептата добавих 1 суп. лъжица Марсала (като е алкохолен, да е алкохолен :-)) и замених бялата захар с кафява. Рецептата можете да видите при Мира тук.
Едва успях да го щракна преди да е свършил окончателно 🙂

Днес като че ли е хубав ден за започване на нова кулинарна рубрика, а именно – World cuisine (Световна кухня). Ще представям всяка седмица по едно ястие от определена държава – характерно, но и адаптирано към тукашния пазар, защото е ясно, че не всички продукти от оригиналните рецепти могат да се намерят из нашите магазини. Другото задължително условие е да са лесни и да не изискват обработка в специални съдове.

Фотография: http://www.trekearth.com/

Започвам с Еквадор – малка държава в Латинска Америка, граничеща с Тихия океан на Запад, Колумбия на Север и Перу на Югоизток. Към нея принадлежат и островите Галапагос, които толкова ми се иска да посетя. Ако някой има път натам, да ми се обади, идвам! 😉

Фотография: http://www.trekearth.com/

 Няма да ви занимавам със зашеметяващата култура на инките, многото войни и политически преврати, фолклора и историята на Еквадор, повече може да прочетее тук.
 Може би защото в гимназията и университета изучавахме история, култура и литература на Латинска Америка, имам страхотен сантимент и любов към този континент – към музиката, изкуството, багрите, хората, кухнята, езика, философията, манталитета, начина на живот.

 

Фотография: http://www.trekearth.com/

Днешното предложение е за лека и изключително вкусна салата от зеленчуци, сирене и медено-лимонен дресинг. Поради липса на местни еквадорски продукти, заместваме тамошното твърдо сирене с Грюер. Към дресинга имаше и лъжица сметана, която аз пропуснах, за да е по-лека салатата.

 

Продукти за 1 порция:

– 1 круша – добре узряла или леко кисела в зависимост от вкуса;
– половин авокадо;
– половин маруля/салата;
– настъргано сирене Грюер;
– орехи;
– мед, лимон и сол за дресинга

Всички продукти се нарязват на тънки слайдове и се нареждат върху листата маруля, полива се с дресинга и се поръсват ядките.

Que aproveche! – както биха казали в Еквадор 😉

Деля храната не на стандартна и нестандартна, а на вкусна и не толкова, интересна и по-малко интересна. Цяло предизвикателство си е да спретнеш нещо ново и необичайно, да отделиш сума ти време  в набавяне на продукти и  приготовление и накрая да установиш, че не е по твоя вкус, или просто не става за ядене. За щастие ми се е случвало едва 1-2 пъти, не знам дали защото имам малък кулинарен стаж, или просто защото имам късмет :-))
Неведнъж съм споменавала, че една рецепта може да ме спечели освен с интересна комбинация на вкусове, с нов вариант на приготвяне, с непознати съставки  и с … елемнтарност и бързина. Нещо ефектно, експресно, с качествени продукти и балансиран вкус е перфектното ястие за мен – и за консумиране, и за приготвяне.
Та, тази рецепта е точно такава:
– необичайна заради цветовете от тиквичка, които в България не се използват, поне доколкото ми е известно;
– бърза – отнема едва 10-ина минути;
– лесна – не е нужно да си кулинарен корифей, за да успееш;
– ефектна – цветовете са изключително красиви и в сурово състояние (не бях ги забелязвала досега), и в паниран вид;
– обичаен вкус в необичайна форма – хем е вкусът на тиквичка, хем не съвсем 🙂

Използвах цветове на зелени тиквички (zucchini, zucca), които са доста големи, свежи, крехки и удобни за приготвяне. Има стотици начини за приготвянето им, освен панирани, се правят и с различни пълнежи от сирена и колбаси (fiori di zucca ripieni).
Цветовете са перфектно предястие, чувстват се добре в компанията на кисело мляко с чесън и копър. И обещавам, спирам с тиквичките тази година, аман от тях!:-))

Продукти за панировката:
1 яйце, 3 супени лъжици брашно, бира, сол

Приготовление:
Цветовете се измиват и подсушават. Смесва се разбитото яйце с брашното до получаване на гъста каша. Прибавя се бира до консистенция, която позволява полепване по цвета (гъстота на боза примерно).
Потапя се всеки цвят в загрята мазнина и сe пържи до зачервяване. Изцеждат се на домакинска хартия и са готови за консумация.

Не съм по тестените неща. Не, не, че не обичам да ги консумирам, а да ги приготвям. Не са и особено „figure friendly“. Напоследък обаче се начетох на ужасии за съдържанието на детските закуски, и солени и сладки. Та, реших да спретна едни мъфини за моята Мартина.
За начало избрах солени, с някакъв пълнеж. Спрях се на рецептата на Димитрана от „Тайната на нашата вечеря“. Пица- мъфини с рикота, праз и зелени подправки. Нямах праз и го замених с настъргани отцедени тиквички, прибавих и копър. Получиха се страхотни – хрупкави отвън, сочни отвътре. Благодаря на Дими за рецептата, много сполучлива за всякакви видове плънка. (След няколко дни пък реших да пробвам новата силиконова форма за мъфини, подарък от мама. Този път избрах Мъфини с банани и шоколадов чипс. Отново сполучлива и супер лесна рецепта. От тук: http://www.muffinrecipes.net/banana-chocolate-chip-muffins.html
Мъфините са и много „фотогенични“ – с еднакви форми, приятно зачервени, не се топят и разтичат . Солените може да гарнирате със салата от рукола, а сладките с ванилов сладолед.

Пожелавам ви сладка и успешна седмица!

0 Коментари/by

Периодът на голямото неготвене продължава. Разписвам се от време на време, за да не загубя тренинг. Много пътувания, много празници, много жеги, то чак да му стане на човек неудобно да готви:-))
Това лято, поради богата реколта вилни тъмнозелени тиквички (zucchini), успях да открия около 176 890 рецепти за приготвянето им – от супи до кексове. Е, не съм изпробвала всички, но поне съм теоритично подготвена. Този сорт е по-сочен от стандартните и е необходимо по-дълго отцеждане. Вода допълнително не се добавя при печене, самите тиквички отделят достатъчно.
Настоящата рецепта се оказа много вкусна. Малко е пипкава заради завиването, но пък е лесна като продукти и по-добра от стандартните пълнени с кайма тиквички. Картофеното пюре с копър допълва и уплътнява вкуса.

Продукти:
– няколко средно големи тиквички
– 500 гр. кайма (за нея – 1 глава лук, 1 яйце, черен и червен пипер, чубрица, сол)
– домашно картофено пюре (за него – 1 кг. картофи, пр.мляко, 1 лъж.захар, сол, черен пипер, масло, копър)
Тиквичките се пускат за 5 минути във вряща подсолена вода, за да омекнат. Нарязват се на тънки ленти по дължина. Готовата кайма се омесва с лука, яйцето и подправките и се запържва леко на тиган. След това се нанася върху всяка лентичка и се навива. Рулцата се нареждат изправени в намазнена тавичка и се пекат на 200 градуса около 30-40 минути. Може преди изваждане от фурната да се прибави кашкавал, но аз го пропуснах.
Сервират се върху канапе от пюрето, гарнирани с предпочитани зелени подправки Копър, розмарин, див лук).
Виното няма да го споменавам, вие си знаете 😉

Признавам си, че скоро овладях китайските бамбукови пръчици за хранене, преди това ги ползвах само за кок:-) Толкова ми хареса, че се обзаведох с 2-3 вида в различен дизайн и при всеки удобен случай ги ползвам. Сдобих се и с всички необходими принадлежности за една истинска китайска вечеря – дървени купички за ориз, рисувани порцеланови мини купички за соев сос, оризов оцет, сусамово олио, различни видове подправки, няколко вида дървесни гъби, ароматен ориз, лъжички за супа, чайове и още много атрибути, които скоро ще влязат в употреба.

Като за начало в китайските ми кулинарни преживявания избрах семпла и лесна рецепта за ароматен ориз с дървесни гъби. Гъбите се накисват в хладка вода за около час. Предупреждавам, че набъбват много, така че и малко количество е достатъчно.

Продуктите:
ароматен китайски ориз (количество в зависимост от броя порции), бели и черни дървесни гъби, пресен лук, 1 скилидка чесън, 1-2 капки сусамово олио

Начин на приготвяне:
Сварявате ориза в подсолена вода заедно с 1 скилидка чесън. Ароматният ориз е готов за около 10-15 минути, внимавайте да не го преварите. Отцеждате гъбите от водата и ги нарязвате на едри парчета. Смесвате с ориза и нарязаните на ситно пера пресен лук. Капвате и 1-2 капки сусамово олио. Не повече, защото ароматът и вкусът му са изключително концентрирани.

В тази комбинация на ориз и гъби аз лично не добавям соев сос. С гъбите не се спогаждат много като вкус.

Приготвянето е съвсем лесно, остава да се преборите и с клечките!;-)Успех!



В края – няколко кадъра от неповторимия Chinatown, London