Публикации

Фотография: Силвия Алексиева

Години: 39

Професия или занимание: създател на Morkov.bg

Хоби: Обичам разходките и спортовете на открито. Чета книги. Обожавам хубавата и некомерсиална музика. Любимото ни семейно занимание вкъщи е да гледаме музикални филми и концерти на любими изпълнители.

Уебсайт: Morkov.bg

Какво символизира скейт културата за вашето семейство?

Скейт карането е начин на мислене. Това е любов към спортовете на дъска, било то на вода, сняг или земя. Всички те водят началото си от сърфа и специфичния му начин на управление и движение.

Лонгбордът е инструмента, с който сърф културата се прехвърля в града. Най-често хората, които са истински запалени по скейта, практикуват поне още един спорт с дъска, като сърф, уейк или сноуборд.

По същия начин и нашето семейство е завладяно от свободата и извънградското усещане, което лонгбордът ни дава в градски условия. За децата и нас карането на скейт е още едно забавление и още един спорт, който можем да практикуваме на открито. С него преживяването е различно, сравнено например с друг наш любим градски спорт като карането на колело. А хубавото е, че отново можем да го правим всички заедно, всеки със своята любима играчка.


Кога и как се запали по лонгборда? 

Привлечена съм от повечето борд спортове на различни настилки – сняг, вода, асфалт и се опитвам да ги практикувам. Разбира се, не всяка дъска и настилка ми се отдават, но с лонгборда мисля, че се разбираме.

Всичко започна с любовта ми към сноуборда, която се пренесе и върху асфалта. Всъщност, ако трябва да съм честна, тръгна от любовта към мъжа ми, заради когото се научих да карам сноуборд преди много, много години. Впоследствие той донесе и първия ни семеен лонгборд, докато очаквахме второто ни дете. До този момент нямах никакъв опит със скейтбордовете.

В началото бях предпазлива предвид ситуацията, но след като се появи синът ми се отпуснах и започнах да комбинирам бутането на детската количка с карането на лонгборд. Постепенно разходките с борда по парковете преминаха и в начин на придвижване на близки разстояния. А първите ни модели дъски сега красят стените в дома ни.

Ще ни разкажеш ли накратко каква е разликата между отделните видове бордове за асфалт? Ти защо избра лонгборда?

Бордовете са различни, в зависимост от това какво искаш да правиш с тях – да се возиш или да правиш трикове, както и как и къде  желаеш да ги караш. Затова са с различни форма, конструкция и размер, имат различни на големина колелца и предоставят различно усещане за возене. С всички тях можеш да се придвижваш свободно на асфалт.

Класическите скейтбордове са идеални и за трикове, каране в скейтпаркове и на рампи. Те са с двустранно заоблените краища и по-малки колелца.

Любимият на децата пениборд е най-малкият и лек борд с характерен заострен нос и по-големи колелца, подобни на лонгборда. С него могат да се правят някои трикове, но за рампи не е особено подходящ.

Лонгбордът има най-дългата и широка дъска, прикрепена към значително по-големи колелца, всичко това придава по-голяма стабилност и увереност при каране. Подходящ е за каране по пътища и на по-дълги разстояния. Затова е и предпочитаната от мен дъска. Формата му може да бъде със заострен нос или с еднакви предна и задна страна, с възможност за каране в двете посоки. В момента карам точно такъв. С него също могат да се правят трикове на асфалт, но не е подходящ за рампа.


Има ли условия за каране в София и някаква градска политика по темата? 

Ако искаш да караш, винаги ще намериш къде. Възможностите се увеличават. Има много и прекрасни паркове в София, по чиито алеи можеш да караш свободно.

Много хубав е Скейт паркът в Студентски град, има рампи в някои паркове и скейт заведения. Всички те обаче са построени със спонсорства от вносители на скейт марки или по Европейски програми. За съжаление за този спорт няма градска политика.

По друг начин стои въпросът, ако искаш да се придвижваш с борд из града. Няма навсякъде велоалеи, а там, където има, започват и свършват в нищото. Настилките на тротоарите не са удобни за повечето видове бордове. Лонгбордът в случая се държи най-добре и стабилно на по-грапава настилка.

Карането по улиците е рисковано, защото лесно може да се появи препятствие, което да те накара да загубиш контрол. В семейството ни имаме лонгборд, който по време на трикове изскочи с висока скорост от парка на улицата и попадна под гумите на движеща се кола, за щастие без други поражения.

Когато с децата се придвижваме на по-големи разстояния избираме маршрути през паркове, дори и заобиколни, а през останалото време предпочитаме да носим борда в ръка.

Уж добре познавам селото, пък да не знам, че точно до реката, близо до вкъщи, на възвишенията зад пътя, имало мотописта – съвсем истинска и професионална.

През септември там се проведе кръг от националния мотокрос шампионат, на подготвителната част от който имахме удоволствие да присъстваме. Момичетата обичат мотори и бяха адски впечатлени от рева на двигатели и космическите скокове, които тези момчета правят.

 

В началото на пролетта получих любезна покана от RENAULT да тествам новия модел електромобил ZOE.

Идеята:

„С 1 зареждане и за 1 денонощие Renault ZOE изминава 400 километра, разказaни в 11 лични истории. Добри градски герои тръгват със ZOE в посока, която сами са избрали. Всеки има няколко часа, за да си върне най-ценното: своето собствено време. Защото сега ZOE дава повече път, а ти стигаш далеч в мечтите си. На 31 май зареждаме батерията само веднъж и показваме 11 маршрута за бягства и срещи, побрани в 400 километра.“

Избрах полет с парапланер, но заради силния вятър се наложи да го заменим с мотоделтапланер. Пак беше чудесно, малка част от полета можете да видите във видеото.  А повече за проекта и кои бяха останалите участници тук=>

Снимки и видео: Renault България

LaMartinia и Renault ZOE

LaMartinia и Renault ZOE LaMartinia и Renault ZOE

 

„Трябва да ви чекираме преди 17 ч., системата няма да позволи по-късно.“ – предупреждава ни любезно Венета от JetOps.

Малко преди края на работния ден яхваме скутера, за да избегнем понеделнишките задръствания, и в пет без пет се заковаваме на входа на летище Лесново – чакат ни за приятна разходка над софийските околности, в безброй нюанси зелено дори в юлската жега. Спретнат чист салон и накацали отпред малки бели самолетчета, досущ като чайки, събрали се да обсъдят нещо важно.

Проблеми с височините нямам, не се наложи да преодолявам себе си или да излизам от зоната си на комфорт, всичко що е нависоко одобрявам и приветствам. През половината полет кара Тито, което разбрах едва на кацане, но бях толкова заета да следя откъде минаваме, че изобщо не забелязах. Снимките отгоре определено са по-интересни от Мария под/пред/над/зад/в самолета, така че освен една моя за протокола, в аеро лайфстайл фотосесия няма да ме видите и този път, уви.

Изключително приятно прекаран половин час, благодарение на който си даваме сметка каква красота ни заобикаля съвсем близо до града. Не че не знаем, но е нужно да си го припомняме от време на време. Самолет едва ли ще се науча да управлявам, но скутерът е съвсем постижима цел. Кой знае.

*Публикацията е със съдействието на организаторите на тези приятни живописни разходки JetOps/SofiaTours

JetOps LaMartinia JetOps LaMartinia

Венета от JetOps любезно ще ви посрещне и ще ви разкаже всичко за предстоящия полет

Май
Като оставим настрана нешкаробевските спортни достижения и амбициозните майки, които си проправят със зъби и нокти път в съблекалните, художествената гимнастика е приятен момичешки спорт, който, освен че оформя чудесно тяло, стойка, чувство за ритъм и координация, създава дисциплина, отборен дух и усещане за принадлежност. М. тръгна по собствено желание преди година, имаше моменти, в които се колебаеше, доскучаваше ѝ, или ѝ се струваше прекалено трудно. Оставихме на нея решението дали да продължи – 3 пъти в седмицата по 3 часа е една значителна порция време, за която човек би трябвало да има самостоятелна позиция, дори да е на 5-6-7 години.
Отклонихме любезно поканата за тренировки и през лятната ваканция поради отсъствие, а и всяко занимание би трябвало да е дозирано здравословно. Като цяло, стараем се да не се намесваме в избора на спорт/хоби, така направихме с йогата, балета, таекуондото, народните и латино танците, които пробва в детската градина, и поради различни причини сама реши да преустанови.  Не знам дали е правилно да сме дотолкова демократични и непоследователни, но наблюдавайки какво се случва с прекалено амбициозните родители и милите им деца, някак ми олеква. По тази тема мисля да пиша отделно, защото има наистина епични сцени, достойни за екранизация.
Всяка Коледа и в края на учебната годин клубът организира тържества-концерти. Наистина мили мероприятия –  горди родители и треньори се смесват с  деца в цветни трика, които крещят, смеят се истерично и треперят от вълнение. Раздават им грамоти, медали за участие и подаръци, карат ги да се чувстват значими и заслужили. Малки стройни дами в сложни съчетания и съвсем невръстни, 3-4 годишни, които общо-взето не знаят къде се намират, но са доволни, че са там. Най-хубавото от всичко е, че по-големите момичета са оформили красиви приятелства и железни навици, подкрепят се, мотивират се една друга, аплодират чуждите успехи и се прегръщат окуражително, ако някоя от тях допусне грешка – все неща, които биха им свършили работа и извън залата.
„И да изпереш трикото на ръка с хладка вода. На ръ-ка! Така каза госпожата.“
*Снимките са от тържеството през май, а видео от коледното съчетание на родителите може да бъде видяно тук
fit 30
По покана на Руми в понеделник започвам новата й програма за влизане във форма fit30. Това лято не само че не свалих нищо, ами и качих. Долчевитата не прощава никому. Преди зимата имам спешна нужда от стягане и тонус, така че тази програма идва точно навреме. Най-хубавото е, че тренираш вкъщи без да зависиш от време и място, упражненията траят по 30 минути и продължават 12 седмици. Който има желание да се включи, fit30 може да бъде закупена на промоционална цена от 75 лв до неделя. Ще споделям тук впечатления веднъж на няколко дни, какво харесвам, кое не ми допада, как се справям, затруднява ли ме или напротив, има ли ефект и какъв точно. Надявам се да съм редовна и да изкарам трите месеца до края, ще следя с интерес и останалите отзиви.
В залата
Сама реши да ходи. После имаше намерение да се отказва. Правели едно и също, скучно й било. Помолих я да си помисли и да ни каже. „Оставам“, дойде и промърмори. Не бях стъпвала в залата. Не защото не ме интересува, просто това си беше нейна територия. Понякога разказваше, по-често не, аз и не разпитвах. Всеки път, когато ставаше въпрос за „художествената“, очите й грейваха.
Снимах ги през един от дългите почивни уикенди. Само 4 деца. Великолепно късно слънце като прожектор. Седях си в единия ъгъл и не смеех да гъкна. Съсредоточени, вглъбени, мотивирани и сериозни малки същества, обсебени от това, което правят. Космическа концентрация на любов и светлина. Крачета по чорапи и скърцащ дъсчен под. На 6 години светът едва започва. Чак ти се иска да си на тяхно място…
 

След запитвания и като автомотивация, обещах да споделя за режима (хранителен и упражнения). Разбира се, след като имам пряко впечатление – как ми се отразява и дали въобще успявам да го следвам. 22 дни след началото, ето и отзивите:

Защо започнах режим?
Родих преди четири месеца и имах нужда от сваляне на няколко килограма, стягане и влизане във форма.
След зимата, раждането и обилните празници усещах липса на енергия, отпадналост, тежест. Причината за режима е не толкова естетическа, колкото здравословна. Исках да предприема нещо, за да мога да се справям с всички ангажименти без да се чувствам като мекотело.
Твърдо съм убедена, че когато човек не се чувства достатъчно добре или не се харесва, трябва да вземе мерки, а не да се оправдава с липса на време и мотив. Най-много се дразня на реплики: Ама каква диета, много си си добре! Ми не, не съм си добре.

Хранителният режим
Никога не бях пазила диета с меню, освен Житния режим, но него правих по-скоро с пречистваща цел, не отслабване. Опасявах се, че ще е адска скука и всеки ден ще се налага да ям варени яйца и да хрупам моркови. Оказа се точно обратното! По програмата Оптимално тегло диетата се изготвя според продуктите, които човек обича, индивидуалните вкусове и конкретния желан резултат. Моите хранителни навици са най-общо: много зеленчуци, по-малко плодове, месо, риба, почти тотална липса на пържено и газирано, рядко сладкиши. Закръглям се от тестени неща, моята слабост – кексчета, хлебчета, кифлички, обожавам! За щастие, лишена съм от така разпространената женска пристрастеност към шоколада, непонятна ми е тази мания по всичко шоколадово, тежко и супер сладко. 
Менюто, което получих е по дни, много разнообразно, с включени рецепти и комбинации, които се оказаха адски вкусни, лесни и бързи. Разбира се, изисква се някакво време за приготвянето им, но всичко е в рамките на половин час. Удобно е, защото не се налага да мъдря какво да хапна, всичко е взаимозаменяемо в рамките на калорийния прием за деня, могат да се комбинират или разделят продукти.
Няма залитане по био, супер мега органично, веган или други подобни, което за мен е важно, защото не съм привърженик и не харесвам пропаганда по темата.
Има заложен буфер и интерпретацията на дневното меню е индивидуална, което също ми е важно. Няма по-досадно нещо от компанията на жена, която е на диета. Искам да мога да определям от какво да се лиша в един момент от деня, за да мога да си позволя нещо друго по време на вечеря навън или гости.

Упражненията
Три нива, все още минавам това за начинаещи (1-2 месеца). Изпращат се в клипчета, всяко упражнение е обяснено подробно, с адекватно разгряване, в три серии. Всеки ден упражненията са различни и не омръзват. единствената ми препоръка към Руми е втората и третата серия да са в по-високо темпо, за да не се губи време. Правя ги когато мога, отнемат ми от 40-минути до 1 час на ден. Има дни, в които пропускам, старая се да наваксвам в следващите. Ефикасни, не особено трудни засега, предполагам реалният ефект ще дойде след 2-3 месеца.

Процедурата
След първоначалния мейл, в който уточнявате какво искате да постигнете и други детайли, изпращате снимки, превеждате сумата (за този режим – 95 лева,  онлайн плащане, супер удобно) и до 2-3 дни получавате режима. Всичко е обяснено подробно, ясно и точно. Реално режимът е за 4-5 месеца, така че цената е напълно ок. Хранителният е за 28 дни, който можете да повтаряте до достигане на оптимално тегло и резултати. Естествено и да ползвате винаги , когато ви е нужен. Всичките нива на упражненията се минават поне за 4-5 месеца. 5 седмици имате право на онлайн консултация, изпращате таблица с мерките в началото на всяка седмица, а в края на режима се прави анализ на резултатите с препоръки и съвети.

Комуникацията
Изключително бърза, адекватна, логична. Информацията е полезна и създава навици. Каквито и въпроси да ви човъркат, можете да се консултирате с Руми, отговаря светкавично.

Какво постигнах дотук?
– доста повече енергия, за да мога да се справям с бебета, 5 годишни, работа, домашни задължения и какво ли още не.
– минус 3 кг, засега
– намалени обиколки, „прибиране“
– промяна в хранителните навици – по-малко мазнина в храната, която приготвям, спрях захарта в кафето, свикнах да правя междинни закуски, липса на тежест след хранене, преоткрих много продукти, които по разни причини бях спряла да консумирам – фурми, чия, овесените ядки (много вкусни, ха!), киселото мляко, гъбите, цвеклото, суровите бадеми, елдата, т.н. Смятам да спазвам режима още 28 дни.
– установих, че и без капка мазнина много ястия са все така вкусни, невероятно, но факт.

Трудностите
Изпитвам затруднения с големите количества салати и въобще порции. Важни са обаче, защото съдържат важни елементи, а и засищат, така че … working on that.
Понякога не устоявам и пробвам малки хапки от разни неща извън менюто. Не е фатално да го правя, но искам да тренирам волята си и действам и по тази точка.
Приготвянето на храната не отнема много време, но си е ангажимент.
Сладко не ми се прияжда, но трудно се сдържам пред топла ароматна багета примерно или домашна юфка с много масло, захар и сирене. Устоявам обаче.
Все още съм на мнение, че повечето здравословни неща изглеждат отвратително, ще го преглътна някак си, важното е да са вкусни.
Храненето навън леко ме натоварва, изкушения много, трябва да скръцна със зъби и да поръчам най-близкото по менюто за деня.

В общи линии е това. Изключително доволна съм, преосмислих доста навици, придобих нови, нучих важни неща, погледнах от друга гледна точка, подобрих менюто вкъщи. В никакъв случай не го чувствам като тежест, задължение и принуда, по-скоро като приключение, новост. Определено няма да стана фитнес маниак или да аскетизирам храненето си, смятам го за ненужно и некатозамен, но пък подобрих значително баланса и увеличих енергията – палци горе. Мартина попи от моя ентусиазъм и когато е вкъщи, правим упражненията заедно. Малък суитшърт и малък клин, които подскачат около мен и подвикват „Ще издържа, ще издържа!“, какво по-хубаво от това:-)




За хората, които ме познават не е тайна, че не съм от най-спортните натури.

Пробвала съм  тенис, плуване, фитнес, джогинг, зумба, тае-бо, аеробика, каланетика , йога, танци и какво ли още не, уви, без нито едно от тях да се превърне в навик. Ентусиазмът ми се изпарява малко след като съм се заканила „Е, този път вечеее…“.Много ми се иска три пъти в седмицата да сгъвам прекрасното си екипче в прекрасното си сакче и да се отправям към залата по еди какво си, но в тази сфера проявявам учудващо непостоянство, направо мързел.

Общо-взето винаги мога да измисля причина да НЕ правя спорт – за ски ми е студено, басейните са мръсни, фитнесът е скучен, джогингът е натоварващ, йогата е мудна, т.н За извинения от сорта на сега ми е студено/топло, изморена съм, няма време, в цикъл съм, пълнолуние е, вали дъжд/сняг и тем подобни не  е нужно да споменавам.  Пробвала съм да си купувам карти, да ходя с компания, да наемам инструктор, да се мотивирам по всякакви други начини, безуспешно. Способна съм да катеря върхове, да вървя пеша с часове, да извършвам какви ли се натоварващи физически дейности, но що се отнася до спорт волята ми се смалява до размерите на грахово зърно.

По време на втората ми бременност имах притеснения, че ще кача много килограми, които с моя „спортен хъс“ никога няма да мога да сваля. За щастие обаче килограмите в плюс бяха само 9, половината от които бебе/плацента/води, а още три свалих след това. Не съм се ограничавала, може би се дължи на хормони, топлите сезони (пролет/лято), многото движение, пътуванията и смяната на обстановката. 
Сега, два месеца след раждането, килограмите не са проблем, но през бременността се задържат течности, кожата се дехидратира, мускулатурата се отпуска, активността е ограничена, т.е има нужда от някакви мерки, особено във възрастта след 30. Още в седми месец реших, че не бива да разчитам на прекрасното си екипче и прекрасното си сакче и се свързах с личен треньор, който изготвя индивидуални програми – хранителен режим и упражнения. Единственият начин да бъда стриктна и последователна е да се ангажирам лично с някого и той да ме следи изкъсо какви ги върша. Не бих могла да ползвам просто някакви неща от нета, защото кърмя и храненето трябва да е съобразено, физическото натоварване също. Работя от вкъщи, но с две малки деца спортуване три пъти в седмицата би било трудно за координиране, затова да се потя и мятам ръце и крака в собствения ми хол се оказва най-удачния вариант. За момента. Попълних въпросник с какви храни съм свикнала, какво не консумирам, какво искам да постигна, т.н Хранителните режими определено ме изнервят. Като виден чревоугодник не обичам ограниченията и следенето на хапките, с количествата нямам проблем, но съм „тапас“ човек – обичам да опитвам. За видими резултати обаче няма как да мина без фиксирано меню и определени лишения. В хода на тренировките ще трябва да изпращам снимки и  обиколки, да се отчитам един вид. Бях предупредена, че упражненията са тежки, но заради скорошното раждане ще имам въвеждаща по-лесна част. Целта ми е преди всичко стягане, оформяне и удължаване на мускулатурата, сваляне на подкожна тлъстина в определени зони, цялостно влизане във форма и „изчистване“ на ненужното.
Започвам скоро, пожелайте ми воля. Ще споделям от време на време до къде съм го добутала.