Ако сте родители на момиче(та), със сигурност сте чували репликите “Е, лесно ви е на вас, момичетата не са толкова палави, по-лесни за са възпитание и контрол”.
Всеки път врътвам очи в знак на отегчение, но наистина, при вида на две хрисими, спретнати, усмихнати, и на пръв поглед послушни същества, може би и аз бих реагирала по същия начин. Не обаче и щом ги поопозная малко.
Популярният щатски педиатър д-р Харви Карп беше казал в една от книгите си: “За темперамента е свойствено да се предава от родител на дете. Затова срамежливите родители често имат свити деца, а емоционалните – малки люти чушчици!” Е, честити ни малки люти чушчици – два броя! Затова никога не бързам да определям децата по пола и характера, темпераментът и запасите от енергия си казват тежката дума.
Преди да се родят и двете си мислех, че ще е страхотно да имам момичета ала Пипи – смели (понякога до безразсъдство), силни, с характер, бликащо въображение и собствено мнение, както и своя абсурдна детска версия за всяко нещо. Колко вълнуващо, нали! Е, невинаги знаем точно какво си пожелаваме, пък то вземе, че се сбъдне и се чудим какво да го правим. Сега имаме две Пипи на различна възраст – вечно във вихър; вечно контузени, ожулени, одраскани и насинени; вечно философстващи, че те са прави, а не ти; вечно спорещи и подлагащи всичко на дискусия; вечно измислящи нови и нови щуротии. Всеки родител определя детето си като “личност с характер”, но когато се намеси и темпераментът, положението става страшно.
Наивно смятах, че децата от едни и същи родители що-годе си приличат, и каквото се е случвало с момиче номер 1, можем да очакваме и от момиче номер 2. Е, лъгала съм се жестоко. Ето защо:
Мартина: Мартина от съвсем малка е динамично дете, което умее и да се концентрира, да се занимава само̀. Никога не е имала нужда от “анимация” и внимание – измисля си игри, влиза в роли, самодостатъчна си е през повечето време, но пък и лесно създава контакти. Играе, скача, тича и се катери наравно с мъжете/момчетата, вкъщи със смях си припомняме случката, в която двете момчета на моя приятелка дойдоха след двучасово вилнеене в парка и с изплезени езици си признаха: “Не издържаме повече, Мартина ни изтощи!!!”
Спортен тип е, жилава и гъвкава, харесва занимания навън, в училище повечето ѝ приятели са момчета. Но е и отговорна, старателна с уроците, съвсем спокойно може да стои в стаята си цял ден, да чопли нещо на бюрото, да разиграва сценки с миниатюрни играчки или да чете книга. Нежен воин, така я определям аз, и точно тази синергия между двата типажа харесвам много. Родителите не е лошо да сме наясно защо харесваме децата си, защо ги обичаме е ясно.
Белите на Мартина: Като съвсем малка никога не е чупила, късала или унищожавала играчки, предмети и мебели. Беше внимателно и грижовно към вещите си дете, което не проявяваше интерес и към домашния инвентар. Повече от чудесно! Не се е налагало да прибирам, вдигам нависоко или премахвам разни неща, които биха могли да пострадат от разрушителни детски ръчички. В магазини, паркове и чужди домове можех да я оставя без надзор и без притеснение, че ще срине всичко за минути.
И досега е така – пази книгите, играчките и дрехите си, което ѝ се получава някак естествено, докато примерно прави спринтове с момчетата в двора или се въргаля по хълма в парка. Не проявява агресия, деликатна е към другите, освен ако някой не я предизвика директно и се налага да отговори. Умее да преценява как да се държи, пред хора не се цупи за щяло и нещяло, сравнително сговорчива е, освен ако не е във фаза – обикновено недоспала и/или крайно уморена.
Истинските ѝ бели се броят на пръсти, като под “беля” разбирам някакво умишлено злодеяние, което се планира коварно и се прави нарочно. Изцапана дреха, счупена чаша или надраскана стена дори не ги квалифицирам като провинения. При нея са се случвали инциденти от невнимание, от желание да помогне, да прояви инициатива или да свърши нещо сама, без да ни занимава. За сметка на това сега си наваксва с твърдоглавост, упорство и инат, които е трудно човек да пребори, но това май е тема на друг разговор.
Изкълченият крак: Беше на около 3 и по онова време я снимах постоянно, буквално навсякъде (етапи, знаете). Реших, че е добра идея да скачаме от едни скали на плажа (голямата Пипи в действие), а баща ѝ да ни снима. Е, след няколко опита Мартина скочи накриво, поне така изглеждаше. Разрева се, ние се скарахме, разбира се. Драма голяма. Неутешима, хлипа, не може да стъпи на въпросния крак. Бяхме готови да я водим в спешното отделение в най-близкия град, но преценихме, че не е нужно. Три дни Мартина се движеше на конче или на ръце, а ние като едни шерпи, слуги и придворни удовлетворявахме всичките ѝ желания – от въртележки, през сладоледи, близалки, дребни играчки и какво ли още не. Докато на третия ден не се заигра на плажа и не стъпи виртуозно върху кофичка за пясък с … контузения крак, без да каже гък. Три дни заблуда и възползване от ситуацията. До ден днешен си разказваме тази случка и цъкаме как сме могли да се хванем толкова левашки.
Въпросният скок
Ръждясалият нож: Пак в тази възраст, 3-4 години. По онова време имах ежеседмична кулинарна рубрика и за тази кауза влачех вкъщи всякакви съдове, прибори и покривчици, някои модерни, някои винтидж, но някои откровено вехти. По невнимание бях оставила един ръждясал нож на кухненския плот, а Мартина точно в този момент беше решила да отваря пликче със стикери. Само чухме едно плахо “Мамо…” и я заварихме трепереща, с ръка, обляна в кръв и нож на пода – филмите на ужасите пасти да ядат. За щастие, последствия нямаше, всичко завърши с уплах, поука и малък белег на пръста.
Ръждясалият пирон: Въпреки че е енергична и динамична, Мартина е доста разумна за възрастта си, особено в компания на по-малки деца. Вживява се като техен ментор, мини-родител и модел за подражание – грижи се, занимава ги, предпазва ги и ги учи. Преди няколко месеца, на почивка с приятелско семейство около един чуден язовир. Малки самостоятелни къщички и огромна поляна, защитена с ниска дървена ограда. Оставили сме четирите деца (3, 3, 5 и 8) на свобода, да играят и тичат на воля. Докато не чуваме пронизителен писък и три уплашени чифта очи, които пристигат да ни съобщят, че Мартина е скочила върху дъска с ръждясал пирон. ОМГ! Пиронът беше пробил джапанката, слава Богу, не и крака. Спешно отделение, промивка, сълзи, страх, усмивки накрая и леко накуцване за седмица. Прескочила оградата, за да донесе топката на малките. Пипи с пирон в крака. Оттогава внимава какви ограничения преминава и следи терена за остри метални предмети.
Матеа: Матеа от съвсем малка е дребен злодей с дълга руса коса и невинно пърхащи мигли. Дете, създадено да прави бели НАРОЧНО и после да се извинява с кокершпаньолски поглед. Дете, което чупи, руши, разглобява, драска, заличава, изтръгва, раздира и мачка без никакъв свян и притеснение, с усмивка и песен на уста – просто да види ефекта върху материята и вашата реакция. Експериментатор и въжеиграч върху тънки опънати нерви. Белите ѝ през тези четири, току-що навършени години, са толкова много, че дори не мога да се спра на няколко – всички до една са коварно планирани и извършвани с виртуозен непукизъм. Могат да се сравнят само с тези на куче под една година – ако не искате да рискувате, просто трябва да го затворите в безопасно помещение или да го вържете.
Спортните дисциплини са много.
Умишлено чупене на: чаши, чинии, статуетки, шишета, лампи, мебели, уреди, играчки.
Опит за чупене на: музейни експонати, ресторантски инвентар, такси инвентар, самолетен инвентар, витрини, прозорци, врати, телевизори, парфюми, бебешка количка, телефони, компютри (редовно събирах копчета от клавиатурата), таблети, дистанционни.
Пълно унищожаване на: гримове, козметика, играчки, домашен текстил (последователно с яркочервено червило и няколко цвята лакове), пердета, учебни принадлежности, други.
Драскане, пардон, рисуване върху: стени (о, какво клише), дрехи, телевизор, под, чаршафи, възглавници, кухненски престилки, мебели, чисто новия ви кожен офис стол с ПЕРМАНЕНТЕН МАРКЕР, нови книги, играчки, учебници и тетрадки на сестра си, кучета, т.н.
Изхвърляния през балкон на: възглавници, играчки, дребни предмети, дистанционни, часовници, боклуци, цигари, пепелници, саксии, пантофи, дрехи, бельо, хавлиени кърпи и каквото друго има вкъщи.
Изхвърляне през борда на лодка: биберон, шише за вода, бански, джапанки, капачки, за малко и ключове.
Мога да изреждам с часове, щетите са неизброими, но винаги прежалими. Защото този поглед и руси дълги кичури не ти дават възможност да си строг, лош и отмъстителен. Защото детето расте, опознава, научава и … лази по границите на търпението. Защото в крайна сметка това се помни и разказва през годините. Защото дете без бели е като сладолед без фунийка – не съвсем логично и малко скучно.
У дома се опитваме да сме гъвкави, толерантни, разбиращи и демократични, но ставаме внезапно лоши и строги в случай, че се нарушава редът и спокойствието на околните. Никой не е длъжен да търпи енергийни изблици на обществени места, както и прекалена родителска либералност в неуместни ситуации. Стараем се да поставяме лимити, но без да ограничаваме брутално свободата и движението, защото няма нищо по-тъжно от дете, което постоянни чува “не” зад гърба си и е предпазвано от всичко по пътя.
Не харесвам хич думата “малчуган”, но някак естествено приляга на всички приказни герои в малко тяло и с нрав на разбойници, независимо от пола и възрастта. За нас остава да бдим, да поставяме граници и да осигуряваме допълнителна грижа, за да защитим все пак безопасността и живота на тези малки екстремисти, които тестват възможностите на околния свят, както и нашите. А подготвяйки се за по-големите и сериозни бели, които предстоят, може просто да си припомним нашите собствени. Лакомство или беля? 🙂
*Статията е по инициатива на Nestle Baby и част от тяхната кампания #малчуганхулиган. Очаквайте съвсем скоро онлайн игра, следете страницата им и не пропускайте да участвате. А още за допълнителната грижа, от която се нуждае вашият малчуган, вижте тук=>
