Храна за размисъл: ВЕСЕЛИНА
Обичам тялото си, защото това съм аз, защото не ме предаде. Сега е време да му върна жеста и започнах да слушам по-внимателно какво ми казва.
This author has yet to write their bio.
Meanwhile lets just say that we are proud LAMARTINIA contributed a whooping 860 entries.
Обичам тялото си, защото това съм аз, защото не ме предаде. Сега е време да му върна жеста и започнах да слушам по-внимателно какво ми казва.
Не мисля, че съм имала по-суров съдник от себе си. Никой не ме е обиждал, поне не съзнателно, но аз превърнах тялото си в своя инструмент за мъчения.
После ме повлече пубертетът. Тогава бях популярна и не съм си броила калориите. Освен когато мама ми кажеше, че с тая пола и тая цепка, трябва да сваля тия малки бричове, натрупани през зимата.
В един момент започнах да осъзнавам, че не е нормално да нося XXS дрехи, да се храня с кафе и цигари и това трябва да се промени.
Светът около мен беше изпълнен предимно с укор и присмех, а този вътре в мен – със срам, страх и несигурност.
Преоткрих радостта от простичките неща – точно като в детството ми – в топлия домашен хляб, яйца на очи и запържения в масло червен пипер
Решенията относно храненето ми не бяха плод на критическо мислене и разбиране, а отново повлияни от страх.
Стихотворението е като сграда, в която читателят ако желае, може да влезе.
Спрях да се обвинявам за много неща и все още се търся баланса между нарциса и срамежливото притеснено момиче, което непрекъснато се страхува, че не е достатъчно добро.
