интериор - LAMARTINIA

Публикации

Черно и бяло в нас се преплитат

Вероятно ви се е искало да освежите или промените дадена стая без много ремонт, разместване и хамалогия, ей така, за един следобед. Да, възможно е, буквално за няколко часа.

Как? С т.нар. signature елемент – малък участък от фронтална стена, която се превръща в акцент на цялата стая, своеобразен център. В случая – детската. Когато Мартина се роди, тази малка стена с чупка беше бледорозова, с изрисуван кафез с излетели от него хартиени пеперуди, помня, че всички бяха много впечатлени. Децата обаче вече са две, по-големи, модата на розовото отмина и от известно време исках да я трансформирам в нещо по-графично. Съгласувах с тях основната идея, те я одобриха, а детайлите оставих за изненада.

Основната концепция: стена, която освен интересна и красива, да има и функционална роля. Решихме да не е с етажерка, окачени декорации или стикер/рисунка, а да е в черно-бяло (разбира се), с полица, която има неизброими приложения.

Изпълнението: най-лесният за мен вариант е боята за черна дъска на Tafel, мисля, че само косата си не съм боядисвала с нея, lol. Предимствата ѝ мога да изброявам дълго – съхне супер бързо, лесна е за нанасяне, капките се премахват с вода, не мирише, покрива веднага, графитеният цвят има красив финиш и става за рисуване с тебешир. Естествено, има и недостатък – съвсем лека зърнеста текстура и обратното боядисване в бяло би било трудно, предполагам (не съм пробвала, цяла стена в кухнята е боядисана с нея). Цената й е 16 лв. и я купувам от книжарница Импресия.

Какво ви е необходимо:

съд за разреждане на боята
четка или мече
хартиено тиксо
молив
рулетка
боя

Нанасям с четка, мечето не е толкова прецизно и цапа наоколо, но става и с него. Хоризонталните ленти ми се сториха по-лесни от вертикалните, широчината избрах произволно. Можете да измерите в двете страни разстоянието, да маркирате с молив и направо с хартиено тиксо да отбележите линията (задължително, за да не цапате бялата част). Тук държа да уточня, че не гоним математическа прецизност, а удоволствие от процеса и артистична небрежност, могат да се включат и децата. Има кривини, малки неточности, виждат се и на снимките, но какво от това!

След няколко часа скучната бяла стена вече се е превърнала в графично платно, върху което можете да импровизирате. Подготвих няколко варианта декорация и аранжировка, които да сменяме, в зависимост от настроението и желанията. Това са само идеи, разбира се, зависи изцяло от вас как ще подредите пространството.

Основна роля изиграха лампичките купър от Енигма, които вероятно познавате от миналогодишната публикация. В случая използвах каскаден вариант 600 броя топло бели, които може да използвате стандартно или да закачите на тавана (имат специална дръжка). Лампичките са безопасни дори за детска стая, нежни са и стоят много красиво, буквално като водопад светлини, сипещи се от тавана. Сняг и студ все още няма, но този тип лампички не са само коледна декорация, а универсален интериорен детайл.

Като дисплей за детски принтове, снимки в голям формат или картини/рисунки. Можете да подредите рамкирани или не изображения, спомени от пътувания, мили детски снимки от семейния албум. Лампичките служат и като осветление около рамката.

2. В тийн стая или спалня. Лампичките могат да се оформят като кълбо, принтът да е „като за големи“ и да добавите растение (добър вариант са сукулентите, изискват минимална поддръжка и грижа).

3. Като етажерка за плюшени играчки или кукли. Така достъпът за игра е лесен, а и играчките имат декоративна функция. Тук лампичките са закачени с кука на тавана. (куката може да се ползва и за люлка, пинята, различни декорации)

4. Като дисплей за ръчно изработените в детската градина или училище неща. Обикновено са все в кутии, а децата обичат да си ги гледат. Лампичките служат отново като осветление, подобно на мини-галерия. Матеа е много щастлива, че най-накрая са изложени на показ, много се гордее с тях.

5. Като дисплей за различни колекции. Децата все събират разни неща – войници, колички, скуишита и какво ли не.

6. Като кът на спомените със снимки, рисунки, бележки, картички. С помощта на лампичките и малки дървени щипки лесно могат да се сменят, преаранжират, комбинират. Подобни щипки могат да се намерят във всеки крафт магазин.

*Публикацията е в партньорство с ЕНИГМА.

11.11.2019/0 Коментари/by LAMARTINIA

НАПРАВИ СИ САМ

Закачалката тип „няма да стане“

Обикновено щом някой ми каже „Оу, това няма как да стане“, стрелката на мотивацията ми удря максимума. Ама как така няма да стане, супер елементарно е! На теория съм го измислила, но в случай, че не мога да се справя сама с изпълнението, ми е нужно техническо съдействие.

Подобен тип закачалка бях мернала някъде из Pinterest, уж за спалнята, да мятаме дрехи отгоре, но тъй като не харесвам класическите портманта и мебели за коридора, реших, че ще пасне най-добре там. Тъкмо имаше нужда от разместване и трансформация.

Набавих бамбуковата пръчка (5 лв., от едно много симпатично малко магазинче за бамбукови и ратанови неща срещу баня „Мадара“), конопено въже (цената варира спрямо дебелината и метража) и куките от железарския магазин (5-6 лв., не помня точна сума), остана Тито да оразмери и монтира на тавана.

Ама как ще закачаме на тоя бамбук?

Защо точно такава закачалка?

Мария, нищо не се закача на тавана.

Уф, все такива ги измисляш.

Няма да стане просто.

Откъде го видя това?!

Що се занимавам и аз…

Само някои от репликите, на които бях подложена, но не се отказвам лесно. И след половин час – воала, вече имаме доста симпатична бамбукова закачалка за леки връхни дрехи. За тежките и мокри палта разполагаме с място зад нишата, така че нека не се безпокоим, всичко е точно. Шеувахме се, че сме малко като в магазин за дрехи, но и в това има чар.

Децата се прибраха и казаха „Ееее, мамо, много е яко!“ и аз добих вид на подсмихващ се доволно емотикон.

01.08.2019/2 коментара/by LAMARTINIA

ИНТЕРИОР

Животът на един букет

Автор на рубриката: Невена Дорова/Sprinkled by Nevena

Случва се от време на време, особено сега, около празниците, да ни подарят букет. Слагаме го във вазата, както си е с целофана, наливаме вода и обикновено грижите приключват до там. В най-добрия случай му се радваме за около седмица. Скоро след това отива в кофата и често се оказва, че инвестицията не си е заслужавала.

Какво включват грижите за един букет, за да изглежда той свеж за по-дълго и как да удължим живота на рязания цвят? Можем ли да повлияем на цялостната визия и има ли значение къде ще го поставим?

Изборът

Още при избора на букет, се оглеждайте за такъв с неразтворени цветове. Колкото повече, толкова по-добре. Това особено важи за букетите от лилиуми, какъвто е и този. Много по-дълго ще му се радваме.

Вазата

При избора на ваза от значение са цветът, размерът и формата.

Ако вазата е прозрачна, може да бъде използвана за всички букети, без значение от цветовата гама. Ако обаче има нюанс или особено наситен цвят, комбинирането ѝ с цветя от топлата гама (като жълто, червено, оранжево), в случай, че тя е в студената (лилаво, синьо, розово), със сигурност ще развали цялостната визия и ефект. Както и обратното – ако цветовете са съчетани подходящо, това ще направи още по-голямо впечатление.
Размерът на вазата е добре да е подбран спрямо големината на букета – ако е прекалено малка и неустойчива, ще пада много лесно, а ако е твърде голяма, цветята ще се губят в нея.
Примерът по-долу показва, как точно формата на вазата влияе на цялостната визия на букета:

На снимката вляво вазата е по-тясна, с по-тясно гърло. Това прави букетът да изглежда компактен, а цветовете по-близо един до друг.

На снимката вдясно, букетът заема по-голяма площ, изглежда по-голям и има достатъчно място за всеки от цветовете да се разтвори.

Преди потапянето

Важно: Преди да поставите цветята във вазата, отстранете най-долните листа и най-вече тези, които влизат в пряк контакт с водата. Това ще предотврати загниването им и появата на неприятна миризма.

С помощта на ножица отрежете дръжките под ъгъл, като скъсите дължината с приблизително 2 см. Това ще осигури по-голяма площ, чрез която растението ще поема от водата и хранителните вещества.

Подготовка на вазата

Налейте 1 литър студена вода и изсипете пакетчето с „храна“ за цветя. Топла вода се налива, когато искаме цветовете да се разтворят по-бързо.

„Храната“ за цветя предимно представлява комбинация от захар, лимонена киселина и белина. Захарта осигурява хранителни вещества, които растението ползва, за да произведе нужната енергия за отварянето на цвета. Лимонената киселина регулира алкално-киселинния баланс, а белината намалява появата на бактерии и гъбички във водата.

Ако не разполагате с пакетчетата, които вървят заедно с букетите, заместете с домашно приготвена течност. Смесете 1 чаена лъжичка захар, чаена лъжичка белина за домашна употреба и 2 чаени лъжички лимонов сок.

Ако не желаете да слагате белина във водата, може просто да дезинфекцирате вазата с нея, да я изплакнете обилно с вода и след това да добавите захар и лимонов сок.

Местоположението

Изберете място с непряка слънчева светлина, по-далеч от прозорец, за да не го огрява директно. По-хладната стая ще задържи букета за по-дълго, но ако искате да му се радвате във всекидневната, поддържайте възможно по-умерени градуси.

На деветия ден букетът изглеждаше леко уморен и някои от цветовете показваха първи признаци на прецъфтяване.

Отстраних повяхващите цветове и пожълтелите листа.
Смених вазата с по-тясна, за да изглежда по гъст.
Смених водата със свежа и сложих една лъжица захар и сок от лимон.
Преместих най-свежите цветя в центъра.

Визията му значително се промени. Успях да го задържа за още 3-4 дни.

Финалът

Изводи от експеримента:

Благодарение на пакетчето с течност и това че отстраних листата, водата нямаше неприятен аромат, в сравнение с чешмяната вода.
След седмица водата стана мътна и стана наложително да се смени. Някои експерти дори съветват водата да се сменя всеки ден, или ежедневно да се долива свежа, но ще опитам следващия път.
Последователно всички цветове се разтвориха напълно, без проблем в наситеността или формата.

Водата не придоби неприятна миризма, но за сметка на това, след осмия ден, ароматът на самият лилиум беше прекалено силен и натрапчив. Що се отнася до чистота – през няколко дни трябва да се забърсва падналият прашец от цветовете, но това не е кой знае какво в сравнение с гледката, която осигурява.

Невинаги ще имаме времето и желанието да положим толкова грижи и внимание за един букет. Понякога просто ще ни иска да го оставим с целофана. Няма правилно и грешно. Но ако това е нещото, което в момента внася цвят и разнообразие в ежедневието, развихрете се, експериментирайте и направете така, че да ви е приятно.

Снимки и текст: Невена Дорова/ Sprinkled by Nevena

14.12.2018/0 Коментари/by LAMARTINIA

ИНТЕРИОР

Блинк-блинк

Ако следите блога, може би знаете, че не съм от най-върлите почитатели на коледната суета и хамалогия.

Цялата тази истерия, пазаруване, резервиране, обикаляне и стрес, сещате се. Към коледните лампички обаче имам особена любов. Освен Пинтерест хит, те са и страхотен начин да си внесе човек малко блясък по всяко време на годината, независимо дали е празник или не. Който е идвал у нас знае, че на цветарника до бюрото си имам гирлянд, които стои там целогодишно, не защото ме мързи да го сваля, просто от време на време включвам блинг-блинг моменти настроение.

Когато от Енигма се свързаха с мен с идеята да направим нещо готино по темата, потрих ръце със задоволство. Искаше ми се да покажем част от приложенията на светлините и магията, която създават във всяко едно помещение, дори без присъствието на нито един друг празничен елемент. Речено-сторено.

Е, мислех, че съм наясно какво с лампичките – кабел, светлинки, щепсел, това. Да, ама не. Посещението ми в офиса на фирмата (най-големият вносител и производител в България на празнични светлини и фойерверки) ми доказа, че просто нищо не разбирам. Имало безброй видове, нюанси (само няколко на топлото бяло!), дължини, форми, дизайни. Използвах различни, но фаворит са ми гирляндите с медна жичка „купър“, при които няма и помен от грозните гумени кабели и пластмаса. Приличат буквално на украшение – нежни, малки, капкообразни, с възможност да насочвате и огъвате лесно в която посока желаете, в зависимост от идеята и местоположението. Топлият нюанс на бялото пък създава невероятен уют и топлина.

Ето и идеите за приложение, независимо от сезона и месеца:

Украса за празнична маса

Освен лампичките, умишлено не съм включила никакъв друг коледен елемент, но въпреки това масата изглежда тържествена и наконтена за парти. Не исках да прекалявам с блясъка, затова ползвах неутрални цветове и форми. Има истински УАУ ефект, а всъщност е нещо семпло, лесно и не изисква подготовка.

За целта използвах=> КЛЪСТЕР „купър“ 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

Постоянна декорация

Независимо къде аранжирате лампичките, те незабавно придават коренно различен вид на всичко, дори на най-обикновени саксия, рафт или шкаф.

=>вляво – КЛЪСТЕР „купър“ медна жичка 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

=>вдясно – ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

=> КЛЪСТЕР „купър“ с медна жичка, 300 LED лампички, 3 м., розово

Временна декорация с естествени елементи

Икебана, сухи растения или клони, цветя, мъх, листа – въпрос на вкус и въображение. Всяка година по това време обикалям най-близкия парк с ножица и торба – хем прочиствам храстите, хем събирам материал за есенно-зимна декорация. Миналата година правих венци за врата, този път реших да е просто голяма ваза. Лампичките придават съвсем тържествен вид на аранжировката, без да са натрапчиви и кичозни.

=>ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка с батерии и дистанционно, 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

Буркани и стъклени съдове

Този вид декорация е лесен и невероятно ефектен. Шишарки, клони, камъни, миди, свещ, плодове, изборът е безкраен. Ако вътре се настани и LED гирлянд, всико добива магическа светлина. Малките модели са удобни, защото са с батерии (и дистанционно с различни режими), които можете да пъхнете незабележимо в самия съд – така не загрозявате с излишни кабели и нямате нужда от ток, можете да местите където си пожелаете.

=> ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка 100 LED лампички, 5 м., топло бяло

Акцент в тъмни помещения

Някои от лампичките са по-интензивни като светлина, други по-дискретни, и са хубав идеен акцент за коридори, тъмни ъгли или места без добро осветление и удобен контакт.

=>ГИРЛЯНД „купър“ медна жичка, 100 LED лампички, 5 м., студено бяло

Реквизит за коледни снимки

Лампичките са напълно безопасни и играят ролята на перфектен аксесоар за празничните семейни снимки, дори да не сте облечени като снежинка и да снимате с обикновен телефон, не гоним арт висоти все пак. Правят красиви ефекти като фон и са изключително фотогенични. Падна голяма забава, виждате, Матеа твърдо заяви, че така ще отиде на детска градина.

=>КЛЪСТЕР „купър“ 320 LED лампички, 3 м., топло бяло

А покрай лампичките може да преразгледам отношението си към Коледа, кой знае. Вече ми е празнично, признавам. И все пак – светлината в очите и душата преди всичко, другото е контекст.*Публикацията е в партньорство с ЕНИГМА.

15.11.2018/2 коментара/by LAMARTINIA

ГРАДИНА

Да отгледаш орхидея

Автор на рубриката: Невена Дорова/Sprinkled by Nevena

Макар повечето хора да ги смятат за предизвикателство, екзотично красивите съцветия са сред най-желаните бижута за дома. Изтънчени, феерични, с грабващи окото цветове и форми.

Трудните за отглеждане стайни цветя са всъщност изключително адаптивни и устойчиви.

За да се научим да как да се грижим за орхидеите, първо трябва да разберем малко повече за естествения им хабитат и условията, необходими за успешното им отглеждане.

Семейството на Орхидеите е едно от най-многобройните в света, растящи основно в тропическите влажни широколистни гори, в субтропиците и планинските региони… още с това изречение се опасявам, че вече загубих някои от вас. Ако продължите да четете обаче, обещавам да откриете само полезни и интересни факти, преплетени с отговорите на най-често задаваните въпроси, свързани с отглеждането им, както и снимков материал за по-голяма яснота.

Интересен е фактът, че в природата орхидеите се прикрепват към други растения, най-вече дървета, понякога и храсти, малка част – към скали или много твърда почва. Получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовната вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.

Чрез въздушните си корени, които в природата са изложени на дъжд и вятър, набавят хранителни вещества и полезни елементи. Самите корени представляват тънки нишки, скрити под зелено-сребристата обвивка, която едновременно ги храни и предпазва. Тази обвивка доставя необходимата вода до корените. Ето защо орхидеите са предразположени към гниене, особено ако корените допълнително лежат във вода.

Къде да позиционираме орхидеята?

Най-разпространения вид орхидея, Фаленопсис или още Мот, е добре да поставите в близост до прозорец, без да я излагате на пряка слънчева светлина. Имайте предвид, че някои видове понасят по-нисък интензитет на светлина и биха предпочели по-тъмните кътчета на дома.

Поливане:

Напълнете дълбок съд с вода и поставете орхидеята в него. Накиснете добре за около 2 часа, след което я върнете обратно на мястото ѝ. Ако не разполагате с достатъчно време, напоете орхидеята обилно, отцедете я, и я върнете обратно в декоративната кашпа, като задължително се уверите, че сте изцедили добре излишната течност. Винаги проверявайте за събрала се вода в розетката и при наличие попийте с кърпа или салфетка. Това ще предотврати загниване.

Някои видове орхидеи имат вграден резервоар за вода в розетката от листа, което им позволява да складират запаси за по-сухи периоди. Много по-лесно е да преполеете орхидея, отколкото да я пресушите.

Орхидеите се нуждаят от пулверизиране от два до три пъти седмично, с цел имитиране на естествената влажна среда. Ако това не е възможно, алтернативен начин за постигане на влажност за растението е използването на няколко размера по-голяма чинийка, в която да подредите декоративни речни камъни. Налейте вода, която почти покрива камъните. Поставете саксията отгоре, като се уверите че дъното не докосва водата.

Бонус съвет: по възможност поливайте с дъждовна вода.

Колко често да поливаме?

В зависимост от сезона и температурата в стаята, накисвайте на всеки 7 до 10 дни.

Кога да подхранваме?

След като орхидеята е приключила периода на цъфтеж. Използвайте специален подхранващ разтвор за орхидеи. Прочетете инструкциите, пресметнете необходимата доза и наторявайте седмично.

За допълнителна грижа и обилен цъфтеж, в грижата може да включите и спрей за подхранване, с който се третират листата и корените. Това допълнително осигурява необходимата влага.

Грижи за орхидеята след прецъфтяване. По какво да познаем, че е още жива?

Не бързайте да изхвърляте растението, в него има още много живот. Някои видове орхидеи доживяват до 50 години. С правилните грижи ще имате щастието да се радвате на обилен цъфтеж в продължение на няколко месеца, всеки сезон. След като е прецъфтяла, орхидеята преминава към латентност или спящо състояние. Разгледайте внимателно корените и листата. Ако листата на орхидеята са плътни и зелени, а корените пълни и сиво-зелени, следователно растението е още живо, но приключило периода на цъфтеж.

Как да насърчим повторен цъфтеж?

Не бързайте да отстранявате стъблата, освен ако са пожълтели и изсъхнали. Отрежете само сухата част, като оставите зелената здрава. Също така, ако стъблото е прекалено дълго, можете да го скъсите като отрежете до четвъртия възел. Има вероятност от там да потръгне нов растеж, като е възможно от един възел да се появят два нови цветоноса. Освен от старите стъбла, поява на нови цветоноси може да очаквате и в основата на листата. Наблюдавайте за нови пъпчици.

Преместете растението на добре осветено място близо до прозорец, без пряка слънчева светлина. Това ще осигури необходимите температурни градуси в порядъка на 20-27 градуса.
Още по-важно условие, ако искате да насърчите орхидеята да цъфне е, да осигурите температурна разлика от около 10 градуса между дневните и нощните температури. Поставянето ѝ до прозорец допринася както за по-висока дневна температура, така и за малко по-ниската през нощта.
Осигурете необходимата влага.
Ежеседмично подхранвайте със специален разтвор за орхидеи.

Цъфтежът на някои видове орхидеи се влияе пряко от температурната разлика в стаята и продължителността на деня. Съществуват видове орхидеи, които цъфтят по време на студените месеци и късата продължителност на деня. Не се обезкуражавайте, ако сте следвали всички стъпки за грижа, а цъфтеж все още няма. Дайте шанс и проучете по кое време на годината да очаквате цъфтеж.

Как да различим нов корен от нов цветонос?

Новият цветонос е светло-зелен на цвят и сочи нагоре. Въздушният корен има сребриста обвивка и кафяв връх, обикновено сочи надолу или настрани. Различават се и по форма -коренът е по-удебелен на вид в сравнение с цветоноса.

Кога да пресадим орхидеята и каква почва да използваме?

В зависимост от размера на настоящата саксия и колко добре/зле се чувства тя, пресаждането може да се извършва един път в годината или на всеки две години. Не използвайте обикновена почва за цветя. За целта ще ви е необходима смесица от специални дървени стърготини, имитиращи естествения хабитат.

Защо е препоръчително да използваме прозрачни саксии?

Въздушните корени на някои видове орхидеи имат функцията да фотосинтезират, затова е много важно да използваме прозрачни саксии с дупки, когато ги пресаждаме. Също така, ако искаме да ги поставим в по-красиви кашпи, то тя също е добре да бъде подходяща за целта и да има дупки, осигуряващи въздух и светлина.

По какво да познаем, че преполиваме орхидеята?

Често признак за преполиване са пожълтелите и меки листа. Пропуснете проливането ако стърготините са още влажни или забележите наличието на мухъл в основата. Преустановете поливането до пълното изсъхване и след това удължете периода между поливанията.

Снимки: Невена Дорова/Sprinkled by Nevena

18.10.2018/0 Коментари/by LAMARTINIA

ГАСТРОЛ

Гастрол: Вера Георгиева

*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.

Вера Георгиева – LA VITA SEMPLICE

Възраст: на 35 съм, странното е, че се наложи да смятам, докато стигна до коректното число. Сигурно защото напоследък не си правя труда да отбелязвам рождения си ден.

Начало на блога: съществува от края на януари 2017. Исках да започна годината на чисто, тъй като 2016 беше много турбулентна в емоционално отношение, така че идеята изкристализира в края на тази тегава година, но имах колебания какъв е точно смисълът от още един блог в пространството. Все пак в първите дни на януари си купих домейна и първия пост написах на 30 януари 2017 г.

Основни теми: малко непостоянни са, точно като мен самата. В началото пишех повече за гардероба си и напъните да го превърна в капсулен гардероб, исках да правя повече outfit постове, с които да покажа, че нямаме нужда от стотици дрехи, за да изглеждаме различно всеки ден, но това бързо премина, тъй като или ми липсваше настроение, или фотограф.

После започнах да го използвам за формулиране на собствените си мисли, а след това за документиране на “направи си сам” проектите и семейните ни пътуванията. Така или иначе в момента (а вероятно и така ще си остане) това е само един личен дневник, където споделям нещата, които ме вълнуват, вдъхновяват и мотивират към конкретния момент според по-постоянните си интереси, които са в сферата на домашния уют, естетиката, децата и (пре)откриването на света, себе си и околните.

Когато започнах си казах, че искам да вдъхновявам и подкрепям хората да живеят живота си бавно и спокойно, като споделям максимално искрено своите собствени опити да правя точно това. Наистина се затруднявам да определя с думи прости и малко на брой за какво аджеба е този блог.

Кое му е сложното на простия живот?

Въпросът е много интересен и сигурно всеки има свой собствен отговор. За мен сложното е да различавам нуждите от желанията си. Опитвам се да живея живот, в който намират място само неща, хора и случки, от които се нуждая, за да бъда щастлива. Това е личната ми дефиниция за прост живот.

Кога човек се научава кое му трябва, за да бъде щастлив? При теб как и в какъв етап се случи?

Щастието е променлива величина. Моето щастие е усмивката на лицето на детето ми; прегръдката на мъжа ми; разпалените разговори (в които понякога се ражда и някоя истина) с приятелите и родителите ми; всеки дъх в планината; сутрешната песен на птицата, която живее на дървото в двора пред спалнята ни; шумът на вълните, когато си лягам в палатката на плажа; дъждът, който потропва ритмично по прозорците; мирисът на окосена трева; времето, в което пътуваме семейно и откриваме нови и непознати места; моментите, в които осъзнавам, че съм част от много по-голям и неразбираем за мен план. Да признаеш и оцениш тези малки късчета наслада е щастие.

Не знам дали трябва да се учим на това, но определено трябва да се научим, че не е нужно винаги да сме щастливи. Всички имаме и добри, и лоши дни (месеци, години) и това е окей. Не приемам манифестацията на щастие пред света, безграничния позитивизъм и патетичните мотивационни речи и цитати, които доскоро се лееха щедро в интернета. Старая се да общувам със и да следя хора, които са искрени за всичко, през което минават и не се страхуват да споделят и радостите, и болките си. Това е филтърът, който си наложих преди близо две години на излизане от един страхотен бърнаут, в чиято връхна точка се опитвах да съчетавам ролята на майка, съпруга, домакиня, професионалист на два фронта, душеприказчик, помагач и перфекционист. Започнах да намалявам малко по малко ангажиментите и вещите, които ме задушаваха и ме караха да се чувствам неудовлетворена и неосъществена, за да имам време, място и душа да оценя моментите, за които говорих по-горе.

30.09.2018/0 Коментари/by LAMARTINIA

РЕВЮ

I/TEMS

I/TEMS правят изящни предмети за дома. Отдавна не бях виждала такова забележително внимание буквално към всеки детайл. Смокинята ми е абсолютен фаворит, пренася те в други измерения. Браво – и за идеята, и за изпълнението.

* Продуктите ми бяха изпратени за тест от I/TEMS. Публикацията изразява личното ми мнение и оценка.

05.10.2017/0 Коментари/by LAMARTINIA

ИНТЕРИОР

Ремонтни работи

Наред с раждането, абитуриентските балове, сватбите и ходенето на море, ремонтът е ключово събитие в българското семейство. Отпуски се взимат, ученици си остават вкъщи, бригади се събират, софри се редят.

Особено ако е включена и банята, положението става съвсем тържествено. Ремонти се правят най-интензивно преди да се появи бебе, все едно се ражда малък експерт по интериор и хигиена. Класическа гледка, и тук, и по света, е бременна жена, придружена от изнервен мъж на обиколка в: Икеа, строителен хипермаркет, склад за мебели, други подобни. Обикновено с огромен корем, много изисквания и съвсем бегла представа за реалността.

Е, и ние не направихме изключение от тази класическа ситуация и преди 7 години, след неуморни тримесечни огледи на недвижими имоти, най-сетне се спряхме на място. Основният ремонт беше неизбежен, с малката подробност, че през 2008 имаше невероятен бум на строежи и покупки, цените на всичко бяха безумно високи, а да намериш майстор или бригада – почти невъзможно. Бременната жена рядко разполага със строен реалистичен план, в главата й бушува весела смесица от пинтерест картинки, каталози за мебели и изрезки от интериорни списания. Точно тогава идват грешките, особено ако ви притиска корем, срок, или и двете. Грешки, прикрити зад уж сполучливи визионерски идеи.

Цветовете

През 2008 минималистичната мода на „всичко снежно бяло, тук-там малко черно“ не беше нахлула, та основният цвят у нас се оказа цвят шампанско, екрю, ванилия или просто мръсно бяло. Едно е да гледаш цвят на каренце в каталог, друго на цяла стена. Няколкото нюанса се оказаха по-тъмни от очакваното и бяха разредени с литри снежнобял латекс. Да повториш ръчно забъркан цвят – на всекиго пробвал това упражнение е ясно, че е почти непосилно. Всяка корекция, която впоследствие може да се наложи, е неосъществима, просто няма как да докараш същия цвят. Ако е бяло, нека да е класическо, без нюанси.

Подовата настилка

Ако някога по някаква причина ви хрумне да положите в кухня и коридор огромни плочи в бяло, с релеф във формата пчелна пита (малки вдлъбнати дупчици, оле!) – ОТКАЖЕТЕ СЕ! Прекрасната текстура в магазина се оказва пълен кошмар – и за слагане, и за чистене. Ама как ми се случи точно на мен? Тази, която се смееше иронично при израза „лесно за поддръжка“. Айде бе, каква толкова поддръжка, стегнете се. Бяло? Няма проблем? Релефно? Колко му е. Е, бях готова да разбия това чудо с голи ръце и да го заменя с обикновен гумен балатум или гол цимент. Съжителствахме си няколко години, уви.

Осветлението

Едно от най-важните неща, и функционално, и естетически погледнато, се оказа осветлението. Т.е да предвиди човек къде точно ще му трябва лампа, за какво ще я ползва, какъв тип ще бъде (настолна, висяща, на стената, просто декоративна, за четене, за маса, за ефект, т.н). за съжаление пропуснахме този момент и сега сме: ей, тука може ли да се пусне ток? Което неминуемо води до разбиване и висящи кабели. Добре, че са актуални.

Временните неща

Ако искате нещо постоянно, вкарайте го в графа *временно*. Всичко за което бяхме казали „Абе на първо време само“ така си и остана.

Мокрите помещения

Тук важи същото правило за цветове. Ако не знаете каква да е банята, направете я бяла. Защото смяната на плочки е епична борба с много нерви и боклуци. При бяла основа, смяна на няколко аксесоара ще даде съвсем нов вид на помещението. Със закъснение установих, че самостоятелната тоалетна без мивка съвсем не е нужно да бъде облицована с плочки. В общия случай няма плискащи се води и осезаема влага и могат да се намерят къде къде по-красиви и идейни решения, но това е положението.

Външната врата

Ако живеете в апартамент и не желаете съседите да ви разказват за какво сте се карали, сложете си двойна външна врата. Отново установено постфактум. Единичната върши работа, но пропуска доста шум, особено ако имате навика да си подвиквате.

Направи си сам проекти

Моят личен извод е, че не бива да се започва нищо diy, което не съм сигурна, че ще успея да довърша. Имам един куп неща в гаража, мазето и на балкона, за които все не идва ред. Столчета, каси, етажерчици и какво ли още не – пречат и дразнят. Докато не ти писне и ги изхвърлиш.

Гардеробите

В един идеален свят бих живяла с удоволствие без гардероби и врати, но уви, употребата им е наложителна. Ако нямате гардеробна или дрешник, не подценявайте тази мебел. Добре е да са стабилни, с добро вътрешно разпределение, високи до тавана и с осветление. Всичко друго е компромис, установено от опит.

Хора, които не са сигурни в собствените си умения, е препоръчително да наемат добър интериорен дизайнер със сходен мироглед и вкус, който да им спести много време, нерви и пари. Ако пък се втурнете в приключението основен ремонт сами, е добре да обмислите предварително всички етапи и елементи, за да няма после „Ееее, тука можеше така да стане“. A, и да не вярвате много на Pinterest. Там всички стаи са полупразни, кухните са без шкафове, няма врати и чорапи на пода, а единственото разхвърляно нещо е одеялото, драпирано небрежно върху дивана – един идеален свят, мда.

30.04.2015/0 Коментари/by LAMARTINIA

ГРАДИНА

Сукуленти

Обикновено в един дом първо впечатление ми правят не подредбата, мебелите или чистотата, а липсата на няколко неща – книги, цветя и снимки. И трите мога да понасям в изобилие, понякога дори прекалявам. Освен всички налични досега (малко сме като в ботаническа градина), напоследък у дома се заселиха т.нар. сукуленти – най-общо растения с месести листа или стъбла, които натрупват вода. Към тях се причисляват и кактусите. Освен че са компактни и интересни на вид, те изискват символични грижи. Не се пресаждат, през студените месеци се поливат веднъж на 2-3 седмици, обичат светлина (но не пряка слънчева), виреят в плитки съдове, не се пулверизират, нямат листа за почистване, въобще – лесна работа. На дъното на съда е добре да сложите по-едри камъчета, за да се отцежда излишното количество вода и да не загнива почвата. В случая използвах огромен (непотребен иначе) стъклен съд, който пасна идеално. Исках да ги засадя по-раздвижено, на различни нива, но ландшафтната архитектура се оказа трудна работа и стана малко скучновато. С Мартина заедно подредихме камъчета и охлюви – нещо като мини алпинеум. Има място за още няколко растения, които ще набавим допълнително.

08.11.2014/0 Коментари/by LAMARTINIA

Без категория

Детската стая

Тази стая имаше нужда от ремонт/подреждане/систематизиране/реорганизация. От вещи вътре не можеше да се влезе. Ентусиазирано планирах ремонт за 1 седмица. 1 седмица, честно? Разбрах, че няма начин да се случи, особено ако се прибираш в 8 вечерта. Е, случи се след месец, тогава обявихме стаята за полудовършена. Ентусиазмът винаги ме изстрелва в Космоса. След това ме приземяват добри хора.

Исках ремонтът да не отнеме прекалено много време, средства, нерви и дизайнерски умове. Идеята беше за по-неутрални цветове, играчките са достатъчно шарени. Всичко да е достъпно за Мартина, що-годе подредено и свободно от мебели. И да махнем РОЗОВОТО!

По-долу са елементите, които променихме. Останаха: нова лампа. смяна на пердета и разни други дребни неща, които не заслужават внимание. Поне на този етап.

Тотално пребоядисване в бяло с латекс.

Кутии от вино в ролята на етажерки. Специално на тази стена, това е само началото, смятам да комбинирам много по вид, размер и цвят.

Флагчетата ги изплете моята мила майка, закачени са на канап и пирони.
Дръжките на шкафа боядисах с блажна боя, а розовите лайсни покрих с латекс и бяла дантела.
Висящите керамични фигурки са дотиженията на Мартина по Приложно в детската градина.

Количката е антикварна находка. Може би е оцеляла около 70 години невредима, Мартина успя да я счупи, предстои й лек ремонт. Касите, върху които е, също са в роля на етажерки. Също от вино (най-вероятно), домъкнах ги от Франция. Стабилно дезинфекцирани и лакирани са, нищо, че изглеждат вехти.

Етажерките от Икеа бяха червени. Във вихъра на ентусиазма реших да им правя декупаж с *О, боже!* амбалажна хартия. Е, не се получи, да не кажа, че беше пълно фиаско. Бял латекс и безцветен лак прикриха щетите. Не и срама.

Този кош/кошница открих на битака. Срещу 7 лв. Имах такъв като малка. Реших да го оставя в оригиналния му цвят. Само сапун, дезинфектант и лак. Отгоре са аксесоарите на Барби бандата, долу е бъкано с принцове и Уинкс.

Тези балони за реплики изиграха ролята на декорация на празна стена. Малко дебел картон, сива боя за дъска и фриволни надписчета. Могат да се трият, сменят, премахват. Закачени с пирони и канап за тавана.

Кошница от битака. За 3 лева, от истински пръчки. Отново сапун, дезинфектант и лак – перфектна!

Кутиите за вино.

От битака се снабдих и с истинска дървена люлка срещу 4 лв. При идеята да бъде закачена в стаята й, Мартина изпадна в екстаз. На достатъчно високо ниво, за да не може да я ползва, предназначена е за куклите.