После ме повлече пубертетът. Тогава бях популярна и не съм си броила калориите. Освен когато мама ми кажеше, че с тая пола и тая цепка, трябва да сваля тия малки бричове, натрупани през зимата.
https://www.lamartinia.com/wp-content/uploads/2021/02/1_A456D66A-972C-472B-85D9-E3C202CB045F-Mariya-Atanasova-side-scaled.jpeg17072560LAMARTINIAhttps://www.lamartinia.com/wp-content/uploads/2020/12/logo_.pngLAMARTINIA2021-02-26 11:34:162021-02-26 12:01:32Храна за размисъл: МАРИЯ А.
https://www.lamartinia.com/wp-content/uploads/2021/02/33F6E409-90BC-42E2-854F-FC21257D94EB.jpeg10121800LAMARTINIAhttps://www.lamartinia.com/wp-content/uploads/2020/12/logo_.pngLAMARTINIA2021-02-12 09:02:182021-02-12 09:07:27Храна за размисъл: Мария
Спрях да се обвинявам за много неща и все още се търся баланса между нарциса и срамежливото притеснено момиче, което непрекъснато се страхува, че не е достатъчно добро.
https://www.lamartinia.com/wp-content/uploads/2021/01/DSC_0166_web-1.jpg10931640LAMARTINIAhttps://www.lamartinia.com/wp-content/uploads/2020/12/logo_.pngLAMARTINIA2021-01-21 20:25:242021-01-21 21:51:17Мобилният ресторант на Никола
Храна за размисъл: ВЕСЕЛИНА
Обичам тялото си, защото това съм аз, защото не ме предаде. Сега е време да му върна жеста и започнах да слушам по-внимателно какво ми казва.
Храна за размисъл: ТЕЯ
Не мисля, че съм имала по-суров съдник от себе си. Никой не ме е обиждал, поне не съзнателно, но аз превърнах тялото си в своя инструмент за мъчения.
Храна за размисъл: ДЕСИСЛАВА
После ме повлече пубертетът. Тогава бях популярна и не съм си броила калориите. Освен когато мама ми кажеше, че с тая пола и тая цепка, трябва да сваля тия малки бричове, натрупани през зимата.
Храна за размисъл: МАРИЯ А.
В един момент започнах да осъзнавам, че не е нормално да нося XXS дрехи, да се храня с кафе и цигари и това трябва да се промени.
Храна за размисъл: СТАНИСЛАВА
Светът около мен беше изпълнен предимно с укор и присмех, а този вътре в мен – със срам, страх и несигурност.
Храна за размисъл: ЕМИЛИЯ
Преоткрих радостта от простичките неща – точно като в детството ми – в топлия домашен хляб, яйца на очи и запържения в масло червен пипер
Храна за размисъл: Мария
Решенията относно храненето ми не бяха плод на критическо мислене и разбиране, а отново повлияни от страх.
ГАСТРОЛ: Албена Тодорова
Стихотворението е като сграда, в която читателят ако желае, може да влезе.
Храна за размисъл: Йоана
Спрях да се обвинявам за много неща и все още се търся баланса между нарциса и срамежливото притеснено момиче, което непрекъснато се страхува, че не е достатъчно добро.
Мобилният ресторант на Никола