Рими

Наскоро открих в архивите тайната си тетрадка със стихове. Всеки е имал такава. Драматична поетеса в късна тийнейджърска възраст, ведрата корица в розово само заблуждава.
Както може да се предположи, страниците са пълни с мрак и драма: смисъл на живота, истинска/несподелена/нова/отминала любов (хохо), смърт (!), раздяла, пепел, огън, дъно, черни дни, студено, тъмнина, жажда, страст, сълзи, устни, длани, душа, въдишки, самота и други в тази стилистика. Повечето „творби“ навяват минорно настроение и чувство за обреченост и отчаяние. Както отбеляза Т.: „Тъмна личност си била“:-) Стихотворенията са над 60 и обхващат периода от 1993 – 2002. Явно след това поетичният ми порив рязко стихва и страниците са празни.
Графичното оформление заема голяма част от този импровизиран сборник – с различни цветове мастило, разнообразен шрифт и нахвърляни скици. Не са ми стигали думите явно, някаква драматична бурна експресивност се наблюдава, то не са стрелки, спирали, вълни, орнаменти, чудо!
Писала съм и в Париж. Боже, къде другаде, ако не там! В розова тетрадка и замечтан поглед на брега на Сена, само като си го представя и ме напушва смях.
Писала съм дори на испански. Вдъхновението не познава граници, като се отприщи, преминава и езикови бариери. Спомням си, че едното беше домашно в гимназията, другото е на по-фриволна тематика, със силен сексуален заряд. Ха!
Тетрадката все още мирише на дъвка, спомням си, че търсех конкретно такава – ароматизирана. Катинарчето е безвъзвратно загубено, а цветните страници са с приятен жълтеникав оттенък.
Ще я пазя. Не се знае кога вдъхновението ще ме връхлети отново.
Казах на Мартина, че това е тайната ми тетрадка и тя изпитва забавно страхопочитание. Разлиства я внимателно и тихо, все едно е посветена в церемония:
– „Ама само на мен ли ми я показваш?!“
– „Само на теб, да“.
Обещавам да не отварям нейните бъдещи тайни тетрадки. Докато не ми ги покаже. Само на мен.
/0 Коментари/by

ТВ

Гледам малко телевизия, следя редовно само новини и публицистика.

Не съм почитател на сериали, женски предавания и риалити формати, гледам избирателно или пускам за фон, докато върша нещо друго.
Напоследък обаче ме гони сериозно безсъние и в малките часове на деня имам нужда от алтернатива на книгата и компютъра, просто да зацикля в нещо, докато ми се приспи неудържимо. Това са фаворитите ми:
Deadliest catch/Смъртоносен улов (Discovery Channel) – може би най-доброто и готино предаване изобщо. Едни мъже, които ловят крабове в ледените води на Берингово море. Нечовеци! Мечтая си да прекарам поне ден там.
Man vs. Wild/Ultimate Survival/Оцеляване на предела (Discovery Channel) – обожавам Беър Грилс. И той е нечовек. Може да са режисирани, изчислени, изиграни, но много харесвам всичките му предавания. Любимият ми епизод е този, в който изтърбуши умряла в пустинята камила и се скри в гръдния й кош от пясъчна буря. Оцелява човекът.
Taboo/Табу (National Geographic) – великолепно предаване за различни традиции, убеждения и начин на живот, излизащи от рамките на общоприетото за „нормално“.
Strange Sex/ Странният секс (TLC) – нищо не е странно, ако е ок и за двамата (или тримата) в една връзка.
Bid&Destroy/Заложи и разруши ( Discovery Channel) – едни хора, които разрушават стари постройки, но преди това намират разни неща в тях – от боклуци до антики.
NY Ink (TLC) – нямам татуировки, засега нямам и намерение да си правя, но предаването е много интересно, всеки с историята и татуса си. Главният татуист Ами Джеймс е абсолютен двойник на Джон Бон Джоуви.
Anthony Bourdain: No Reservations/Без задръжки с Антъни Бурдейн/ 24 kitchen – готвач от Ню Йорк, автор на книги и ТВ звезда. Пътува, хапва и пийва, запознава се с извънредно интересни хора, даже и му плащат за това. Много прилича на мой приятел (визуално и по чувството за хумор), харесват ми  грубоватите му шеги и иронията към манията по здравословен живот. Бохем и бунтар, над нещата, с неизменните рейбан и риза с навити ръкави, готин тип.
Swinger Wives/Размяна на съпруги (TLC) – всички си мислят, че на суингърите им е лесно, но се оказва, че размяната води със себе си неочаквани проблеми и сцени на ревност. Сложна работа.
Baggage battles/Битки за багаж (Discovery Channel) – забравен по летища, гари и чакални багаж, който се разпродава на търгове. Антиквари и търговци от всички краища на Щатите залагат и си тръгват със запечатани кашони, куфари и сейфове. Понякога изненадите са приятни, понякога намират мръсни чорапи и хавлиени кърпи.
/0 Коментари/by

Един от ОНЕЗИ дни

Взимам те от детска рано, отиваме на концерт. Само двете, по женски.
Пристигаме час по-рано. Изненадващо, обикновено винаги закъсняваме. Последно обърках часа на кукления театър и влязохме почти в края на постановката.
В двора на радиото има малък параклис и красиви нови пейки. Сядаме на най-слънчевата. Все едно с фуния върху нас се излива енергия, от онази, космическата. Вадиш новото си списание и разглеждаш съсредоточено, все едно четеш. Приличаш ми на голяма, така вглъбена и спокойна, случва се рядко.
Две по-малки деца приближават, започват да пипат списанието и да се смеят. Питаш ме защо повтарят едно и също. Не знам, малки са, остави ги. До нас друго дете се дере жестоко повече от 15 минути. Майката захапва нервно цигара и се обажда почти с крясъци на бащата. Мяташ снизходителни и възмутени погледи, все едно и ти не правиш така. Припомням ти последния случай. Толкова е грозно, казваш. Да, но го правиш.
Идва време да влизаме. Впечатлена си от сградата на радиото – коридори, фоайета, студио 1, цялото в дървена ламперия и висящи от тавана микрофони. Около 100 пъти питаш кога ще започне, нервничиш. Гладна си, така и не се научих да нося храна в чантата. Обяснявам, че концертът не е кино и тук не се вади храна. За момент се улисваш и забравяш. Сядаш в мен, за да виждаш по-добре.
Концертът е страхотен – джаз музиканти, детски хор, момичета пеят с впечатляващи гласове, причудливи инструменти, великолепен звук. Гладна съм, припомняш. Ами ще почакаш, сега сме на концерт. Вече не ми приличаш на голяма. Изпускаш си микроскопичното пластмасово бебе и пролазваш три реда пред нас. Ако го изпуснеш още веднъж, няма да има нужда да чистят.
Харесва ли ти музиката? Да, искам пак да дойдем, обаче да сме обядвали преди това. Обещавам. В тази детска не ви ли хранят?
Изморена си и преставаш да мърдаш постоянно, отпускаш се в мен и те стискам силно. Момиче на около 10 запява Руфинка под съпровод на кавал. Идва ми да ревна, напоследък рева за щяло и нещяло, вече си свикнала.
Последна песен, ръкопляскания, тръгваме хванати за ръка. Навън е светло, мирише на окосена трева и прах.
Вадиш пластмасовия си детски фотоапарат и снимаш бял цъфнал храст. Нямаш лента, казвам. Нищо, много е красиво, отговаряш.
Купуваме солети и ги изяждаме заедно, вкусни са.
Един от ОНЕЗИ дни, в които всичко има смисъл и вкус. Дори солетите.
/0 Коментари/by

За ресторантите у нас

Провокирано от конкретна случка, с включени принципни наблюдения, независимо от типа ресторант. Какво според мен НЕ бива да се случва и рязко разваля удоволствието:

– продукти в микроскопични количества – обикновено кедрови ядки, пармиджано, яйца (?!), скариди, калмари, т.н. Фигурират в менюто, но на практика са невидими. Извинявам се, но 5 броя (броих ги) кедрови ядки в салатата е комично. Знам, че струват доста, но ако не ви се получава цената, просто не ги включвайте. Немислимо е да си поискаш допълнително, гледат те лошо. Срещала съм и двуцифрена салата с чери домати, в която доматчетата бяха 2, разполовени в четирите края на великолепната иначе квадратна чиния.
– пресни подправки, които отдавна не са пресни – уморен магданоз, рукола или „там нещо зелено за украса“, което е било свежо преди няколко седмици. Някак натъжава цялата чиния.
– два листа меню, в което половината неща не са налични – случва се – доставчици, срокове, качество, разбирам. Но е добре сервитьорът да предупреди преди отчаяно да си уцелил всички липсващи неща.
– кратко меню с повтарящи се продукти – предпочитам кратките менюта, но когато гарнитурите от основното преповтарят почти дословно салатите и предястията, изборът автоматично се минимизира.
– сервитьор, недоволен от бакшиша – обикновено изчезва сърдито и трябва да се изнижеш като престъпник. Няма на кой едно довиждане да кажеш.
– увехнали цветя на масата – по-добре без.
 – силни вкусове – обичам интензивните вкусове и подправки, но ако салатата прилича на десерт заради обилния мед, основното е непоносимо солено, а гарнитурата  плува в оцет и сос, някак не е добре. Винаги може да се прибави, но няма как да се отнеме.
– предястие или салата, пристигащи след основното – ако приготвянето на конкретно ястие отнема повече време, редно е това да бъде споменато при поръчката.
– деца на борда – освен ако изрично не е упоменато, че децата не са добре дошли. Детски кът е мечта, но бели А4 и цветни моливи е елементарен, евтин и мил жест, който радва всички.
– цигари – „Извинете, нали е забранено пушенето, тук всички пушат“ – „Ами, ще ви преместя в другия салон“.
– засуканите имена и чуждиците – атрактивни са, но е хубаво да има текст с обяснение за еквивалента им или начина на приготвяне, не всички сме Гордън Рамзи. Понякога имам чувството, че целта им е да се почувстваш тъп и неук.
– италианска кухня – мили хора, има и други видове кухня освен италианската. По-добре вкусна мусака, отколкото кофти ризото на фона на Тото Котуньо.
– грешки в имената и превода – има речници и интернет, не е толкова сложно.
– десертите – мелба, палачинка с шоколад и плодова салата. Наистина ли не се сещате за други?!
– виното на чаша – „Какво вино имате на чаша?“ – „Червено“. Някакво страшно пренебрежение има към пиещите по една чаша вино. Извинявам се, че не опуквам по бутилка всеки път.
– интериорът – самоцелните интериори обикновено са крайно нефункционални и те карат да се чувстваш странно. Някакви неща стърчат, висят, клатят се, пречат – дизайнерски решения.
– хляб и вода – все си мисля, че към чиния с храна, която струва 10-20 лева, 1-2 филии хляб и кана чешмяна вода не биха развалили уравнението. Не знам, може и да греша. Комплимент преди поръчката пък винаги действа стимулиращо стомаха и въображението.
– върната пълна чиния – нормално е да бъде зададен въпроса „Не ви ли хареса?“. Евентуално за мнение, съвет, оптимизация.
–  усмихнати сервитьори – изчезващ вид. Обикновено се чувствам така сякаш съм ги събудила в 5 сутринта преди 3 месеца и оттогава работят на добра воля за досадници като мен.
– вентилация – ароматът на храна е приятен, но не и когато си го носиш няколко дни с палтото.
– изгорени покривки – някаква битова БГ класика. Предпочитам хартиени или гола маса.
– преценка по външния вид – винаги съм се чудела какво значение има марката на чантата ми и дали съм се сресала днес, за това дали има свободна маса в заведението.
– надпис „запазено“ върху всички маси, когато в цялото заведение има двама човека – за престиж, за всеки случай, за „наши хора“, наистина не разбирам защо го правят.
– въпросът „Само това ли е?“ след поръчка – ами да, само това е. Броят на поръчките е правопропорционален на любезността на персонала. С една салата и минерална вода не бива да искате внимание, просто не си заслужава.
– „Какво представлява?“ – „Ами момент да попитам в кухнята“ – кухнята би трябвало отдавна да е попитана.

Без претенции за изчерпателност.

/0 Коментари/by

Тема: блогове, коитo (не) харесвам

В раздел „LaMartinia следи“ има линкове към доста блогове/сайтове, не всички от тях държа изкъсо.  Някои маркирам само с отваряне и установявам, че материалът не ми е интересен, други изчитам от-до, независимо от обема на публикациите. Към едни  с времето изгубвам интерес, други са заместени от нови, а трети преставам да чета, защото съм на друга вълна. Преди няколко дни написах пространен мейл до моя приятелка, която се колебае дали да създаде свое интернет място. Общо-взето обяснявам какво ми е дал блогът и какъв е съвсем личният му и интимен смисъл за мен. Звуча доста нахъсано и зарибяващо, между другото. Факт е, че харесвам блоговете като форма на изразяване и комуникация. Единственото важно условие за оправдания им живот обаче е, да създадеш блога на първо място заради себе си, след това заради всички, които евентуално биха го чели. Така мотивацията остава лична (в повечето случаи) и суетата от факта, че група хора го следят отстъпва място на потребността от споделяне.
Считам, че блоговете са ценни гледни точки, като отворени книги в реално време. Не бих ги заменила и с най-добрата литература, и с най-гениалното изкуство, просто защото са нещо коренно различно, като разговор с приятел, понякога като собствена мисъл/образ, които някой е прочел в съзнанието ти. Особено е.

Има обаче неща, които биха ме отказали да следя определен блог. С уговорката, че по-долу става дума за лични такива, не професионални, нито свързани пряко с конкретен бизнес или принадлежащи към основни сайтове т.н :

– с откровени и самоцелни реклами на продукти – едно е да споделиш личен опит или да препоръчаш нещо изпитано, друго е в около 10 блога заедно с твоя едновременно да излязат призиви „Купи(х) си еди какво си“. Разклаща доверието ми моментално.
– игри и томболи – така вметнати между другото от типа „Остави коментар и ме харесай, ако още не си“. Не ме отказва да чета, но ми прави кофти впечатление.
– отчаяното търсене на идентичност чрез въпроса „Какво искате да видите в блога?“ – щом авторът търси съдържанието по заявка, някак нещо не върви.
– сайтове, маскирани като лични блогове – тази форма на заблуда ме кара да се изприщвам
– блогове, които говорят на имплицитния си читател на „ти“ – звучи ми сектантско и престорено: Какво ще вечеряш? Искаш ли кафе? Имаш ли нужда от приятел? – брррр.
– груби правописни грешки – дори особено мъдрото съдържание олеква моментално. Старая се да се абстрахирам, но често не успявам.
– откровена напрегнатост у автора около поддържането на блог – блоговете са доброволни и по желание, не виждам смисъл от неприятни емоции около процеса
– английски вариант на текста преди българския или тоталната липса на български текст (автор – БГ, аудотория – предимно БГ) – някак ненужно ми се струва, а и изчезва всякаква спонтанност.
– модни блогове с лоши снимки – извинявам се, но е важно.
– лични блогове, които постоянно намесват работни ангажименти – малко ме объркват.

Нямам претенция за изчерпателност, но ще спомена блогове, които много харесвам и редовно следя – свежи, не се взимат на сериозно, приятни за четене и гледане, полезни, предизвикващи мисъл и емоция, удовлетворяващи очите и съзнанието. Не съм ги степенувала, изброени са хаотично:

Български
* Градината на слънцето – и друг път съм го споменавала – Гери е великолепна! Изчитам всичко без изключение. Човек, който създава и е близо до земята няма как да не носи приятни емоции.
* Яна – несъвършенството прави стила – Яна пише увлекателно, с чувство за хумор, самоирония и сарказъм. Единственото неприятно е, че публикува рядко.
* Творения и вдъхновения – каквото и да публикува Тони, ми е интересно и любопитно. Освен на картичките й, съм почитател на всички останали нейни проекти и занимания. На елегантната й деликатност също.
* Teya Diya: The Heartbeats of a fairy – просто съм фен на Тея. Точка.
* Marmottes et Chocolat – интересни рецепти, информация и разкази в снимки + великолепното чувство за хумор на Мира
* Гладната акула/ Нервната акула – независимо дали Магдалина е гладна или нервна, почитател съм на директния й стил и понякога крайни убеждения
* phood TALES – Теди готви и разказва с лекота, рецептите са изключително сполучливи и по мой вкус, убедих се неколкократно. С всички нейни пътувания не знам как успява!
* Cooks and bakes – блогът на Дани е много добре структуриран и подреден, без излишни отклонения и залитания.
* A beautiful place to get lost/Mourning Mary – Яна има страхотен стил на писане и не се страхува да споделя. Много емоционални и искрени публикации, и в двата блога.
* alia[алиа] – близък по теми и светоусещане, уютен и без напрежение
* ONE 2 TEN BLOG – Иво значително разшири темите и рубриките, подобри качеството на снимките, лансира модна колекция. Блогът се развива и го следя с удоволствие.
* Шарена сол – Вероника разказва много непринудено за свои любими неща, сред които пътувания, здравословно хранене, спорт.
* Дневниците на Бени – много харесвам  този блог, кара ме да мисля и чувствам.
* Trop de sucre – визуално омайващ и нежен
Чуждестранни
*The Selby – мечтая си за повече интересни домове тук и подобен блог, който да разказва за тях в снимки
*Garance Dore – лекота, самоирония и чувство за хумор+великолепни, изчистени, семпли фотографии
* The Sartorialist – няма нужда да обяснявам защо.
* A beautiful mess – тези две мацки са изключително приятни и личи, че се забавляват.
* Fox in the pine – полезни отправни точки и вдъхновения.
* 100 layer cake – не съм почитател на сватби, но окаквинещапубликуваттук!♥
* Belle maison – много приятен блог с подбор на предимно интериорни идеи.
*Canelle et Vanille – Аран разказва приказни фото истории и снима великолепно обляна в светлина и цветове храна.
* Design Sponge – един от най-любимите! Пълен с направи си сам идеи, вехтории и интериорни трансформации.
* Dishfunctional designs – отново интериор с направи си сам насоченост. Публикациите са по теми с добре подбрани снимки и прилежни линкове към тях.
*David Leibovitz – и тук май нужда от коментар защо.
*Lingered Upon – фотографски блог на Алис Гао. Прекрасен и лаконичен, мога да го гледам с часове.
* Orange Juice, ETC – следя го сравнително отскоро. От всичко по малко, визуално добър и с интересни идеи.
* The daybook – готина мацка, свежи снимки, атмосфера.
* Manger by Mimi Thorisson – космополитност в малко френско село. Великолепни уютни снимки.
* Easy fashion in Paris – чудесен Фред и чудесни парижки улици
* The cherry blossom girl – един от първите лични модни блогове, които започнах да следя. Харесвам историите и ролите, в които влиза авторката, придружени с музика и красиви снимки.
Със сигурност съм изпуснала още доста, списъкът е дълъг.
Най-хубавото на блоговете всъщност е свободата – всеки може да мисли, пише и публикува каквото си пожелае. Четенето въобще не е задължително.
/7 Коментари/by

За споделянето

Една от причините, които биха ме накарали да прекратя ползването на Фейсбук е безогледното споделяне. Иначе приятно и полезно, когато става въпрос за мисли, емоции, анализи, музика, достоверни новини, линкове към интересни събития, красиви снимки, разсъждения, дискусии, интригуващи страници, полезни статии и материали. Но бутон „сподели“ без мисъл и преценка, спонтанно и първосигнално все още остава необясним за мен. Някои от най-натрапчивите споделяния:
– за изчезнали хора/деца – снимка с призив, без конкретни контакти, източници, информация и доказателства. Снимка на сладко русо момиченце уж изчезнало в парка Заимов все още обикаля из мрежата. Преди няколко месеца стана ясно, че детето никога не е било обявявано за издирване, а снимката е свалена от профила на нищо неподозираща майка с единствената цел  да генерира спам. Крайно неприятно и вредно, редица ФБ потребители продължават да се опитват да „помогнат“.
– насаждане на агресия, расизъм, омраза, дискриминация – отново снимки на нищо неподозиращи хора, придружени с елементарни, груби и често неверни текстове и призиви „Сподели“. Как точно и на кого се помага по този начин остава също неясно.
– чужди снимки без автор и източник – ако не от уважение, поне за информация.
– споделяне на линкове от собствена ФБ страница в личния профил – най-вероятно повечето от контактите ви знаят, че притежавате ФБ страница и са наясно с нейната дейност, не е нужно постоянно напомняне.
– снимки на котета/зайчета/кучета/бебета – усмихнати, облечени с костюми, озъбени, пушещи, пишкащи, крещящи и т.н със закачливи глуповати надписи, крайно досадни, инфантилни и безсмислени
– снимки на продукти, които евентуално можете да спечелите ако ги споделите около 80000 пъти в профила си – сигурно са маркетингово ефикасни, но са и също толкова досадни
– информация от недостоверни източници – непрекъснато обикалят такива „новини“, агенция ЕЖК (една жена каза) работи нон стоп. Лошото е, че понякога е доста убедителна.
– всичко в поп-фолк ритъм и образ –  имам органична непоносимост дори във ФБ, извинявам се.
С подобни споделяния има малка вероятност да помогнем някому, по-голяма да навредим и още по-голяма истински важните неща за споделяне да олекнат. Така си мисля аз.
/0 Коментари/by

Всяка минута

Моя позната, мога да кажа вече приятелка, наскоро загуби съпруга си. Тя – американка, живяла дълги години в Париж, той – блестящ български адвокат. Срещат се в зрелите си 40 и в средата на размирните ни 90. Говори за него все още в сегашно време, на перфектния си български:
„Имаме нашите дребни ритуали, които ни правят много щастливи. Например, щом чуем любима мелодия, ставаме и танцуваме, по пижама, хавлия, домашни дрехи, няма значение. Веднъж в седмицата обличаме красиви дрехи и сядаме да вечеряме, у дома или навън, независимо какво има на масата, това са нашите празнични вечери. Бяха… Използвайте всяка минута заедно…“
Да, използвайте всяка минута заедно, другото са глупости.
Весели празници!
/0 Коментари/by

Дупки и хрущяли

Към 20.30 ч., много гладни и уморени, сядаме в крайно непретенциозна бирария на две крачки от нас. Яде ми се манджа или месо, или месо в манджа, няма значение, навън е -10 и не съм хапвала нищо от сутринта.

Нашата е последната свободна маса. На прозореца от двете страни стои драматичен призив за протеста на пушачите и ресторантьорите – жълти букви на черен фон, залепен с оранжеви стикери за цени. Бирарията отвън изглежда нормално, интериорът е като дом на нестинарка – каменни стени (за уют?!), бъклици и дрян, менчета, дървени лъжици. Сивкави гирлянди, които стоят целогодишно, сервитьорите гледат телевизия, покривките са шарени, за да не личат лекетата, не са прани може би откакто са окачени гирляндите. Опушени стени, дупки колкото 2 стотинки, в които можеш да пъхнеш малко пръстче, салфетките стават за ксерокс хартия, тоалетната е някъде навън, на студа. На стената виси плакат с „Le grappe migliori d`Italia“ (?!).
Поръчвам си от обедното меню, задължително за този тип места и отработен принцип –  нещо семпло, месо+картофи+сос. Основното меню е плашещо дебело, като телефонен указател, доста енциклопедично, има от кралски скариди по тайландски до агнешка главичка в масло. Питам може ли без соса, мне, така си била порцията. Добре, сместете го отстрани, моля. Няма вино в малки бутилки, рискувам и поръчвам чаша. Почти се наяждам със салатата и хляба (учудващо вкусни). Носят ми битова чиния с размер на леген. Малко месце, скрито под соса и огромна гарнитура и сос. Студено и прилича на хербарий. Отстранявам соса и установявам, че месото всъщност се състои от: тлъстина, хрущяли, кожа и кокали. Разравям го два пъти и оставям. Не ми се разправя, нямам желание дори да отварям темата, в повечето случаи не води до нищо добро.
– Не ви ли хареса? – пита притеснено сервитьорката.
– Хрущялите и кокалите не ми харесаха, но другото става.
Отнася чинията. Връща се.
– Много съжалявам, станала е грешка. Грешка на кухнята. Ще Ви донеса нова порция.
– Не, благодаря, приключих.
– Ама за вкъщи!
– Не, благодаря. Може да ми намалите стойността на порцията в крайната сума.
– Няма как да стане, не може.
– Добре, донесете ми още една чаша вино тогава.
Гузно ми сервират виното и след 10 минути към мен се носи още един битов леген, този път добре затоплен и о, чудо, има месо! Комплимент, един вид. Изненадват се, че не го докосвам и тъжно ни изпращат.
/0 Коментари/by

Цигара?

Срещам преди няколко седмици познат, управител на нощно заведение.
– Беше ли на протеста?
– Кой протест?
– Да се върне пушенето в заведенията.
– Не, не пуша от 5 години, а и не искам да се връща, така ми е идеално.
– Е, можеше да дойдеш от солидарност. (?!?)
– Солидарност към кого и какво? Ти последно кога си бил на протест, чиято кауза не подкрепяш?
– …
– Не искам докато вечерям с детето си или приятели да ми димят в лицето.
– Е, да де, ама разбери ме и мен, не мога да карам хората да висят на студа, те за това идват – да пият и да пушат.
– Сигурен ли си, че идват само за това?Ами музиката, компанията, персонала, обстановката, отношението? Как по света може да се случва?
– Абе айде бе, и те пушат.
– Кои те?Къде?
– Ми навсякъде.
– А не е ли добре да има отделни заведения за пушачи, тип „пура/уиски бар“, където пушенето да е разрешено и преди 22 ч.?
– Е кво, другите да фалираме ли?!
Пушенето на затворени обществени места е все едно в нощен клуб да задължиш всички посетители да ударят едно голямо на екс при влизане. Просто щото е такъв тип заведение, пиеш, не пиеш, пушиш, не пушиш – гълташ . След доста напъни и в БГ приеха да не се пуши и е чудесно – свежи, невмирисани хора вечерят спокойно и усмихнато с децата си и пушат на определените за това места. По мои лични наблюдения забраната  не е отказала никой пушач да посещава любимите си заведения, дори напротив.
Факт е, че пушачите (особено тук) са далеч по-нетолерантни. Пуши се в лицето на съседа по маса, в пясъчника на детската площадка, докато люлееш детето си на люлката, в спалнята, в таксито,  в хотелската стая за непушачи, в асансьора (особено готино!), а пред повечето магазини обикновено е „назначена“ дежурна пушеща продавачка, която се мръщи, че й прекъсваш „цигарката с кафенцето“. Ако направиш забележка на някого, особено на открито – о боже, каква дързост, как се осмелява!
Аз съм от типа *бивши*. Нямам дълга история като пушач, не съм се крила в училищния двор или в банята, опитвала съм в гимназията, но просто не ми беше интересно. На около 14-15 нашите ми купиха от онзи дългия Ротманс, за да пробвам (и евентуално да се убедя колко е гадно). Разнасях го насам-натам и много гордо го оставях на видно място. Не ги ползвах, просто кутията изглеждаше добре.
Започнах доста по-късно, на около 20, тъкмо  заминала да уча в Испания, а там, известно е, се пуши доста. Съквартиранката ми от Бразилия беше пушач, другият ми съквартирант, американец, изпадаше в истерия само при вида на кутия цигари. Нещо като малка революция срещу него и здравословния му начин на живот бяха нашите запалени цигари в апартамента – бохемите декаденти от България и Бразилия, cool! Испанците  пушат навсякъде, по много и редовно. Пък и са толкова удобни онези автомати за цигари по заведенията. Ако нямаш пари, там е практика да поискаш от непознати. Затова и в края на седмицата важи максимата „Не вади кутията, защото ще свърши за 15 минути“.
След онзи период си попушвах – в офиса, вкъщи, рядко на улицата. По 10-15 цигари на ден, ако излизам вечер, и повече. Никога не съм палила рано сутрин, имало е и периоди, в които съм пушила само вечер, наваксвайки си дозата за деня. Цигара с кафето, цигара след секс, цигара след хранене, цигара на плажа, една цигара време, цигара преди тръгване, цигара след пристигане, ей такива неща. Пробвах многократно и безуспешно да ги откажа, сред колегите бях пословичен шампион по спиране на цигарите. Опитвала съм с лепенки, с дъвки, с вътрешна мотивация, с книги, с изхвърляне на всичко свързано с пушене вкъщи, имало е периоди, в които не съм излизала и не съм се срещала с пушещи, за да не се изкушавам. „Leaving Las Vegas“ за пушачи.
Когато се запознах с Т., отново бях във фаза „Вече не пуша“. След първите му изпушени от мен кутии, той започна да купува по 2 и ги опуквахме за вечер. В момента, в който интуицията ми усети, че малко същество е на път, още преди теста за бременност, просто някой изключи копчето ми за пушене. Никакво желание, никаква абстиненция, никакво страдание и драми, ей така, от раз. До ден днешен. Сега мога да запаля (и го правя от време на време), без това да предизвиква наново навика – перфектно и удобно. Продължавам да считам това за едно от постиженията си, колкото и елементарно да звучи.
Както всички бивши пушачи, и аз съм ултра досадна – все ми мирише на фасове, все някой ми дими в лицето, все усещам кой е пушил преди малко, все обяснявам колко е хубаво да не пуши човек. Затова и новината, че се обсъжда през 2013 пушенето да стане разрешено след 22 ч. хич не ме радва. Представям си как по монтирани радиоточки в заведенията се отброява тържествено последната минута и всички дружно вадят кутиите, на фона на бурни одобрителни възгласи и подсвирквания.
Много характерно за нас българите е, че се възхищаваме на хората, спазващи правила, но когато тези правила важат за нас, се превръщаме в псевдо революционери, които с виртуални юмруци се опитват да преборят статуквото. „Айде бе, те ли на мен ще ми казват какво да правя!“,  „София и без това е мръсен град, нищо няма да й стане от моя фас“, „Е, кво толкова, Чистота ще ги събере“, „Аре бе, нали и ти беше пушач, кво се правиш“ – железни и неоспорими аргументи.  Напоследък не съм виждала шофьор на светофар, който да изхвърля през вратата небрежно препълнения с фасове пепелник – има надежда!
Не искам да призовавам целия свят да спре да пуши, нито да депресирам някого, че се трови, но не е лошо хората с цигари да се съобразяват повече. Дори и само от фалшива любезност, устройва ме напълно.
/0 Коментари/by

Мария – инструкции за употреба

На тази психологическа задача попаднах при Яна (великолепен блог, наистина!) и реших да я изпробвам. И, моля ви, не ги приемайте буквално като инструкции, все пак това е само игра. Всеки може да я направи за себе си.

DO:
– приемай моите „ниски моменти“ – това, че почти винаги съм в добро настроение не значи, че не мога да бъда тъжна/разстроена/разочарована/депресирана/отчаяна/крива
– бъди точен – независимо по какъв повод, оценявам го
– потупвай ме одобрително по рамото – само когато съм се справила добре, иначе не е нужно
– сваляй ме на земята от време на време – не брутално и грубо, с подход
– бъди инициативен – в повечето случаи аз съм инициаторът, но понякога се изморявам
– проявявай поне малко въодушевление по моите идеи – няма страшно, често остават само на идейно ниво
– приемай моето мнение – не е нужно да се съгласяваш, просто ме изслушвай
– изтърпявай изблиците ми на енергия – знам, че не е лесно

– бъди над нещата – няма по-неприятна черта на характера от дребнавостта и малката злоба
– приеми саркастичното  ми понякога чувство за хумор – нямам за цел да обидя, уязвя или нараня, просто такива са ми шегичките и няма да ги промен само защото на някой не му харесва. Точка.
– спечелвай ме за каузи – готова съм на подвизи, ако съм убедена в смисъла на нещо
– участвай активно във всичко, с което се занимаваш – харесвам енергични и дейни хора, не обичам постоянно мрънкащите, пасивните, нихилистите, сръдльовците
– приемай ме такава каквато съм – никога не съм твърдяла, че съм перфектна
– опитвай с мен нови неща – винаги съм в готовност

DON`T:
– не ме закачай когато съм гладна или ми се спи – в такива моменти съм много зла
– не ми казвай „Няма да стане“ – не мога да приема, че не съществува начин, длъжна съм поне да опитам
– не се гордей, че НЕ можеш да правиш нещо – гордей се с нещата, които умееш
– не си хвърляй фасовете/отпадъците на улицата, поне в мое присъствие – смятам го за крайно нередно
– не ме изнервяй излишно – напълно достатъчен ми е холеричният ми темперамент
– не отлагай уговорки в последния момент без основателна причина –  вбесявам се
– не ме разочаровай – няма обратен път назад, колкото и да ми се иска, просто не е същото
– не ми потушавай ентусиазма – остави ме да си се паля
– не искай да харесам нещо, което не е по вкуса ми – просто няма как да стане, колкото и доводи да ми извадиш
– не ме карай да обикалям по магазините само защото съм жена – шопингът не е моето нещо
– не спори с мен без аргументи в стила „просто защото така“ – не ми е интересно
– не ми натяквай за сoбствените ми недостатъци – знам ги всичките и това, че все още ги притежавам значи, че нещо при остраняването им не е проработило.
– не казвай реплики от сорта „Изглеждаш добре/зле/изморена/отслабнала/напълняла/недоспала“ – не е нужно, знам много добре кога как стоят нещата
– не искай от мен да говоря бавно, да имам търпение и да съм спокойна – не умея нито едно от трите
– не говори с/за мен чрез посредници, статуси или трети лица – ако имаш нещо да ми казваш, давай направо
– не ми забранявай – най-лесният начин да ме накараш да искам неудържимо
– не ми заповядвай – има много други ефикасни и меки начини да ме накараш да направя еди какво си
– не ме обвинявай, че се боря с вятърни мелници – щом го правя, значи съм намерила смисъл и причина
– не говори на висок глас докато сме заедно – чувам добре и не съм на 100 км
– не ме въвличай в интриги – не съм точният човек

/0 Коментари/by