Разговорите на другите

Двама мъже на средна възраст на задната седалка.
– Вторият случай е на самотната майка. Казва ти „Няма кой да гледа детето“, ти предлагаш да отидеш у тях. Носиш една бутилка водка, приспивате детето, сипваш по едно и си вършите работата.

Двама (поне съдейки по вида) клошари на спирката.
– Намерих 11 кила домашна ракия. Домашна! 11 кила!

12-14 годишни тийнейджъри в парка си говорят за бежанците.
– Колкото по-малко хора има в България, толкова по-добре. Няма да ги изхранваме, я!

Мъж и жена на съседната маса в бирария. Мъжът снима жената с телефон. Тя:
– Чакай да взема бирата в ръка, де! Сега да не ме пуснеш във Фейсбук!
Жената всъщност пие кола, след малко я бута и всичко се разлива на пода.

Понякога ми идва да подслушвам с часове и да търся причини защо разговорите протичат точно така. И моите, и тези на другите.

/0 Коментари/by

Поуки, мантри, наблюдения

Някои поуки и наблюдения от тази година, така сюрреалистична, кармична и еклектична. Странна година със загуби, болести, раздели, но и мъдра, динамична и някак наместваща. Хаотичен и пожелателен списък, който често ще препрочитам.

  • Да не се заричаме. За нищо. Не се знае кога ще ни настигне зад ъгъла.
  • Да не правим на всяка цена  каквото и както всички. Води до фрустрации и напрягане на обстановката. Каквото е на душа, доколкото обстоятелствата позволяват.
  • Да отделяме достатъчно време за разговори. Истински, лице в лице. Статусите не са разговори, а само опит за такива.
  • Да гледаме в собствените панички и да се чувстваме добре в обувките си. Би ни спестило много разочарования.
  • Да даваме, без непременно да мерим какво бихме получили в замяна.
  • Да четем повече. Тази година на Панаира на книгата хората се блъскаха да купуват. Единственото блъскане, което ме радва.
  • Да не копираме, а да се вдъхновяваме.
  • Да мислим нашироко. Тесногръдието не отива никому.
  • Да се отървем завинаги от някои женски клишета: „маниачка съм на тема обувки“, „искам да бъда себе си“, „обичам да пътувам“, „шопингът ме зарежда“. Така омръзнали са на всички.
  • Да държим на думата си. Иначе става лека и пълна с въздух.
  • Когато няма какво да кажем, просто да замълчим.
  • Да бъдем заедно с хората, които обичаме. Често и качествено. Евъргрийн клише, пък и вярно.
  • Да се грижим за животните, да ги пазим – най-преданата и всеотдайна любов е тяхната.
  • Да спрем да се вайкаме, че нямаме време. Винаги може да се направи нещо: по-добра организация, по-ранно ставане, по-късно лягане, без ФБ/телефон/компютър или каквото там е паразитно и отнема ценни минути.
  • Да правим жестове, да задаваме въпроса „Как си?“, да мислим за другите, да ни е грижа, да проявяваме емпатия.
  • Да правим експерименти и да се впускаме в приключения. Най-ценният опит.
  • Да се харесваме, без да изпадаме в мантрата, че сме най-добри и неповторими. Съмнението в собствените умения бута напред.
  • Да не вирваме глава прекалено, нито да я заравяме в собствената си божественост. Всичко е прах.
  • Да съгрешаваме умерено и с чар. Прекаленият светец и богу не е драг.
  • Да спрем да си мерим децата/парите/имотите/талантите/обективите/оръжията/акъла/красотата/знанията. Всекиму своето. Има достатъчно място.
  • Здравето все пак е най-важно. Факт.
  • Любов е  да те предпазват. Любов е да носят лопата и да погребват мъртвото ти куче. Любов е да те държат за ръка, докато сълзите ти текат с дни. Любов е да те хванат за раменете и да те разтърсят. Любов е да те изслушат. Толкова много видове любов.
  • Разделите са просто раздели. Приятелства приключват, връзки се изчерпват, се ла ви. Понякога е за добро.
  • Колкото и привлекателно да звучи, работата от вкъщи има своите недостатъци. Които все пак са по-малко от тези на работата в офис. Йей!
  • Да имаш две деца е доста по-шумно и изморително, но и доста по забавно и вдъхновяващо. Заслужава си, с две думи.
  • Сестрината любов е нещо магнетично, извънземно.
  • Хората, които са най-свободни от ангажименти, най-често се оплакват, че нямат време. Нещо като закономерност.
  • Фейсбук е доброволен. Никой не ни държи там насила.
  • Понякога хората имат истински, сриващ проблем. Едно „стегни се“ може би не е достатъчно.
  • Сарказмът невинаги се получава, самоиронията невинаги е искрена. Да ги използваме с мярка и по предназначение, никога непременно.
  • Био начинът на живот не бива да е лукс, а избор. Да спрем да го въздигаме в култ, и то в градска обстановка.
  • Децата не са принуда, а избор. Изолацията на майчинството, депресиращото еднообразие и вайкането по интензивния социален живот и „преди“ звучат крайно драматично и почти нелепо. Извинявам се.
  • Щастие не е мръсна дума.
  • В крайна сметка, независимо какво правим, всички се борим да получаваме любов. И одобрение. Да ни харесват. Отричането на този факт е празнодумие.
  • Споделянето е супер сила.

Това е. Да влезе 2015-та.

/0 Коментари/by
Кая е любов

Любов на име Кая

На 13-ти загубихме нашата Кая. Не просто куче, а скъп приятел и част от семейството.

Преди почти 12 години я донесох в шепата си, а в събота си я прибрах бездиханна в найлонов плик. Живот…
– Мамо, защо плачеш?
– Защото Кая я няма вече…
– Милата Кая… – и продължи да си играе.
Децата понякога имат стряскащо, по-скоро философско отношение към смъртта, все едно я приемат за нещо нормално, все едно не ги плаши и не е тъжно.

– Кая е загробена до трите бора. – казва на всички М. Не искахме да я лъжем или да измисляме истории, така е честно. Ходим да я „виждаме“ и да ѝ говорим.

Кая беше великолепно куче и невероятен приятел. Енергична, емоционална, своенравна, любвеобвилна, предана, разбираща, интелигентна. Всички, които я познаваха, я обичаха. Беше с нас в най-щастливите и най-тъжните моменти, носеше безкрайно успокоение и топлина. Водехме я къде ли не, винаги се вълнуваше, усещаше пътуванията още преди да сме започнали да приготвяме багажа. През последните години беше по-скоро куче на родителите ми, те бяха поели изцяло грижите за нея. Баща ми я глезеше като дете, не даваше косъм да падне от дългата ѝ йоркширска козина. Летата прекарвахме заедно на село. В огромния двор беше нейното царство. Посрещаше и изпращаше всички на портата, малката господарка на големия дом. Щастлива съм, че децата ми имаха точно такова куче, благодарение на нея научиха, че животните не са заплаха, а любов, топлина и приятелство. И двете я обожаваха. И тя тях. Почти на 12 години, все още тичаше без почивка, играеше с топка и имаше енергия колкото 3 кучета.
Влоши се внезапно, буквално за два дни. Направихме всичко възможно да я спасим, но уви, наложи се да вземем тежкото решение, за да й спестим мъка и болка.
– Недей да идваш – предложи майка ми, всички вярвахме до последно, че ще се оправи –  Ела да я видиш утре, когато ще е по-добре.
Предчувствах, че ако изчакам до утре, ще бъде твърде късно. Прекарах последните й минути галейки и целувайки я, докато продължаваше да се бори. Милата ми Кая, милата ми Кая, милата ми… Бих заменила всички коледни тъпотии, мечти и списъци с желания за още няколко дни заедно.
Кая беше безусловна и предана любов и след нея зейна голяма дупка. И никога няма да бъде същото.
Благодарим за привилегията и ще се видим пак.
/10 Коментари/by

Природата си знае работата

Източник снимка

Преди няколко месеца, в началото на лятото, отново решавам, че искам да превърна тъмно кестенявото в доста по-светло на сектори, т.нар. balayage. Жертвам часове висене в салона и немалка сума пари за няколко тона разлика.

– Харесва ли ти новият ми цвят?

– А, нов ли е? Да.

– Даже не си забелязал?! Егати…

Едва след месец: светло кестенявото е скучно, в главата ми влиза за пореден път така любимият ginger. Нямам дори време да запиша час, 2-3 кутии с боя и воала, джинджърът е налице. Неподходящо упражнение преди море и много слънце, защото косата се изтощава двойно. Маски, балсами, положението е овладяно. Супер – с лунички, тен, идеална работа. Мда, но с всякакви червеникави или оранжеви тонове върху главата отпадат доста нюанси грим и дрехи. Косата се изсушава, накъсва, изисква доста повече поддръжка и внимание, процедури, освежаване на цвета, често подрязване, пребоядисване на вежди и какво ли още не.
– Добре де, как ме харесваш повече, с рижава или кестенява?
– Ами, всякак те харесвам.
– Е, не ми помагаш особено.
– Мария, не разбирам от тези неща.
Край на консултацията.
Дали да не я направя пак кестенява? Да си оставя естествения цвят? Баща ми винаги казва „Природата си знае работата“, т.е. естественото е за предпочитане. И може би има право. Малко жени сменили драстично цвета на косата си, са улучили точния за тях. Обикновено червеникавият пигмент в косъма води до неприятни жълти оттенъци на русото, а черните вежди на светла коса май не са стояли добре на никого, освен на Мадона през 80-те. Силно изсветлените коси обикновено са крайно изтощени, без блясък, движение, гладкост, гъвкавост. Естествено, има и красиви изключения. Прекалено потъмнените пък, катранено черни нюанси, изострят чертите и придават излишен драматизъм на лицето. Изобщо, рядко срещам жени с правилния цвят коса, освен ако не е техният естествен. Природата си знае работата, мда.
Докато се опитвам да установя какъв цвят ми отива повече, решавам да скъся бретона. Тъпа ножица и воала, имаме ефект Стар Трек, на който му отне няколко месеца да се върне в приемлив формат.
По-късно през същото лято „Дали да не си обръсна отново над лявото ухо?“. Знам, знам, че е демоде, но някаква неизвестна сила ме кара да го правя. Отивам в кварталната мъжка (!) бръснарница. Може ли… такова… да ми махнете една част от косата? Лелята преглъща ступора си и вади бръснача. Някаква тежест пада от плещите ми, един грандиозен казус е решен. Точно след няколко дни решавам, че е грозно, но вече е твърде късно. Фризьорът ми М. ме поглежда и врътва очи: Може ли бееееее? Ми може, поне имам много коса, а и бързо расте.
В началото на есента отново решавам да бъда кестенява. Ей, гледай какъв блясък, какъв гъвкав косъм, красота! Никога повече няма да я изсветлявам! Няма и да режа бретона, особено зимата, особено сама!
Природата си знае работата, природата си знае работата, природата си знае работата.
/0 Коментари/by

Блогореалност

Когато създадох LaMartinia (преди почти 5 години), имаше малко лични блогове  на разнообразна тематика. Повечето бяха кулинарни, социално-политически, за картички, пътувания, фотографски, модни, изобщо с някаква конкретна насоченост. С времето се появиха доста подобни (т.е без определена основна тема и линия), някои сполучливи, други недотам. Не съм измислила топлата вода, но съм засичала  имитации и повторения, които по-скоро са ме разсмивали, отколкото дразнели. Специфични неща като словоред, определена употреба на думи, структура на изреченията, характерен изказ и други от сорта. Иначе, нито съм първата, нито последната, която снима децата си, готви, пише на различни теми и ходи насам-натам, това вече светът го е видял многократно. Видял е също така и как един блог се превръща от лични записки в бизнес. Някъде там, не и при нас. Тук, при умело списван такъв, започват да пристигат предложения за работа, което е чудесно. Но блогът сам по себе си е трудно да се превърне в източник на доходи. Тази тема всъщност е едно негласно табу. Почти всеки автор на блог скача като ощипан при изричането на думата „пари“, обикновено последователите му също. Причините няма да анализирам, просто ще нахвърлям някои наблюдения, които натрупах за почти петгодишното съществуване на блога и покрай работата си напоследък (съвсем встрани от LaMartinia и извън българския пазар).
*Там* и *тук* са условни понятия с изключения, разбира се.
 
PR агенции/журналисти/медии
Там – обикновено PR агенцията ви е забелязала, следи и харесва това което правите. Получавате уведомителен въвеждащ мейл, чрез който си уговаряте среща и обсъждате бъдещо сътрудничество. Ако блогът ви е PR friendly, го записвате някъде на видно място, за да не губите времето на хората отсреща и своето собствено. При положение, че се споразумеете и условията ви устройват, ви поема съответният Account Manager и действате по различни кампании. Във всяка публикация, която излиза по темата е упоменато „Sponsored by …“ или „Partnership with: …“

Тук – В повечето случаи до авторите на блогове се изпращат циркулярните прессъобщения, озаглавени с „колеги“. Случва се да бъркат имена, да не знаят какво точно има във вашия блог и защо пишат именно на вас. Често се срещат и неграмотно написани мейли на принципа „проба/грешка“ – ако стане, стане, ако не, здраве да е. Има, разбира се, приятни изключения, с които е удоволствие да се общува. Но са рядко. Доказано е, че реклама в блог е доста успешна, поради простата причина, че читателите приемат мнението и препоръката от първо лице, имат повече доверие и някой залага името си срещу всяка публикация. Не е лошо кореспонденцията да се води прегледно (и от двете страни), да се отговаря на всеки мейл в определен срок и да се употребява точното име от уважение. Такива едни прости неща.
Събития 
Там – поканата за събитие сама по себе си не е повод за публикация. Обикновено тя е част от цялостно сътрудничество и само добавка към отношенията. За да се отзовава човек на всички PR събития, най-вероятно трябва да прави само това. Повечето от тях са в работни дни и часове, цели уикенди, свързани са с пътувания, подготовка и … работа.
Тук – за начинаещия автор на блог поканата за събитие е голям комплимент. Независимо дали ви е интересно или пасва на вашата тематика, отивате. На третото мероприятие установявате, че всъщност по тези места присъстват едни и същи хора, които искат да хапнат, пийнат, да поклюкарстват и да отнесат някое подаръче. Не че „там“ не е така, просто тук мащабите са доста по-ограничени и личи повече. За този, който ви е поканил, присъствието ви означава едва ли не гаранция, че ще пишете за събитието. А не би трябвало.
Платена публикация
Там – ако желаете определен популярен блог да пише за вас, едва ли ще се случи с подарък, покана за събитие или мило писмо. Просто трябва да си платите. Колкото по-четен е даден блог, толкова по-висока е таксата. Нерядко сумите са обявени в т.нар. Media Kit, които са публикувани в блога или се предоставят при поискване. Публикацията задължително трябва да бъде означена като „sponsored“.
Тук – По нашите ширини това все още е тема-табу. Пари? О, не, аз само за удоволствие. Може би ако автор на блог спомене същата дума пред т.нар. рекламодател, реакцията би била същата. Тук обикновено се предлага бартер – избор на продукт или услуга за определена сума. С една подробност – да не се споменава, че е реклама. Неотдавна имах предложение от известен онлайн магазин с доста агресивна рекламна политика: изберете си продукт за сума Х, напишете публикация за нас, в която да има 5-7 (!) линка към нашия сайт, но моля ви, не споменавайте, че е реклама, кажете, че случайно сте попаднали на нас. Мда, никой не би разбрал, особено ако в още 4-5 блога се появи почти същата статия.
 
Рекламен банер
Там – обикновено месечните тарифи за рекламен банер за споменати в блога или направо можете да си закупите мястото. Банерите са отделени в колона със заглавие „Sponsors“ – чисто и ясно.
Тук – малко блогове го правят. Обикновено при появата на банер читателите обръщат отвратено глава „Ей, и тоя се продаде.“ Авторите на блогове правят рекламата завоалирано от типа „случайно си купих това и го препоръчвам“.
Ревю на продукт
Там – добър начин за реклама и популяризиране. Уведомителен любезен мейл за това дали бихте приели безплатен продукт срещу ревю-публикация в блога. Обикновено освен самия продукт, се заплаща и такса. Защото освен да тествате нещото си, трябва да го снимате, да оформите достоверно мнение, да отделите време за публикация, коментари, въпроси. Има специализирани блогове за подобни ревюта, които се занимават само с това. Обявени са общи условия, в които фигурира и точка, че ако продуктът не ви допадне, си запазвате правото да го върнете, а фирмата да оттегли заявката си за ревю.
Тук – тук такси няма, но напоследък има развитие. Изречението „Ама нали ще пишете за нас“ е заместено от „Не бихме желали да ви ангажираме или обвързваме“. Което определено е точният подход. Все още се срещат обаче и оферти от рода на: „Сега ще ви предоставим нещо (обикновено техника), тествайте го и ни го върнете.“ и „Ама това не е реклама, просто да ни споменете“. В крайна сметка тези отношения се изграждат дългосрочно  и е хубаво да следват някаква логика.
Томбола (Giveaway)
Там – също с определена такса + наградата за победителя. Не всеки блог е съгласен да организира подобни игри, това също е обявено в условията.
Тук – томболите са доста хаотични и непрофесионални. Някои блогове ги организират с идеята да печелят популярност, други срещу подарък, ваучер или нещо от сорта. Отново думата *спонсор* е табу.
/0 Коментари/by
6

6

Моето малко голямо момиче. От вчера на 6 ♥

/0 Коментари/by

Пренатални изследвания

Държа да отбележа, че под привидно суховатото и страховито заглавие стои единствено личен опит. Не съм лекар, нито генетик, и публикацията е без претенции за медицинска изчерпателност и научна експертиза. Нямам и намерение да разяснявам детайли по неспецифична за мен материя, за това има достатъчно текстове, източници и специалисти. Но от доста време я замислям поради две причини:
– уж разнообразната информация по темата в нета, която обаче се оказва доста едностранчива, хаотична и не особено практична.  Току-виж този материал от първо лице бъде полезен на някого, поне на мен подобни истории ми бяха.
– крайно оскъдните обяснения от страна на повечето акушер-гинеколози по темата. Силно комерсиализираната същност на тези изследвания, превърнали се в тип търговия. Общо-взето най-важната част е „Платете на касата“, „Платихте ли?“, „Колко струва?“. А е нещо малко по-различно от това да си купиш обувки, примерно.
В някои западноевропейски държави проследяването на бременността е сведено до необходимия минимум. Не от небрежност или немарливост, просто прекаленото вторачване и влизане в медицински детайли понякога води до стрес, неспокойствие, натрапчиви мисли – все неща, които не е препоръчително да изобилстват в периода на бременността. Напоследък, особено в България, повечето от бъдещите майки са толкова осведомени и запознати в подробности с всички особености на една бременност, че могат да съперничат с един не дотам блестящ акушер-гинеколог. Или поне така им се иска. Наличието на всякакви майчински форуми, семинари, литература и интернет информация както помага, така и усложнява нещата. Някак намалява авторитета на лекаря, снижава доверието, размива фактите, понякога дори може да бъде и опасно. Една Жена Каза в повечето случаи не е добра база за решения. От друга страна пък реплики от сорта на „Трябва да си направите този тест, защото ВСИЧКИ ГО ПР
АВЯТ“ е аргумент, който може да раздруса и най-стегнатата логика и мисъл.
По време на първата ми бременност (тогава на възраст 30-31 ) направих всички необходими, ако не задължителни, то поне пожелателни изследвания, а именно: БХС (биохимичен скрининг), фетална морфология, ежемесечни кръвни и други тестове и ехографски прегледи. Нямах абсолютно никакви притеснения, проблеми, съмнения. Втората обаче, вече на 35-36, някаква лека параноя ме беше обзела – дали всичко е наред, как е бебето, развива ли се нормално, добри ли са показателите, т.н Отхвърлях разни неприятни мисли с махване на ръка, отдавайки ги на развилнелите се хормони и блуждаещата бременна логика. Докато не дойде време за резултата от първия БХС.
По телефона не е редно да се съобщават подробности около медицински резултати, единствено могат да ви намекнат, в случай, че има нещо притеснително. След няколко секунди шумолене на листове и кратка пауза, в телефона отекна: „Имате повишен риск по някои показатели, най-добре елате да си получите резултатите лично и да говорите с доктор Ч.“ Следва изтръпване на цялото тяло, страх и рев. И проблемът не е толкова в новината, а в липсата на информация: За какво точно е бил този тест? Доколко е достоверен? Показва ли реален резултат или просто прогноза? Има ли вероятност от грешка? Неща, които обикновено никой не обяснява на бъдещата майка предварително. Акушер-гинекологът, колкото и доверен и професионално подхождащ да е,  не е специалист генетик, а предварителни консултации с такъв не са предвидени, на малко хора им хрумва да ги правят. От там идват много притеснения, проблеми и напълно излишни тревоги, както и фалшиво отрицателни резултати (при реално наличен проблем). Ако сте над 35, автоматично ви поставят в графа с висок риск,  просто такива са медицинските стандарти.
И така, по-подробно за изследванията:
 
БХС/биохимичен скрининг 
Цена 70-100 лв, в зависимост от това къде се извършва.
Не се поема от здравната каса.
Неинвазивно скринингово изследване.
Кръвна проба+ехографски преглед+попълване на тест с въпроси.
Има голямо изобилие от теоритични определения на този вид изследване. С медицински термини, сложни думи и алабала разяснения. Никой обаче не ти споменава доколко може да му се вярва, представя се едва ли не като диагностика. „Скрининг“, „скринингов тест“ е именно прогноза, вероятност, изчисление на база примерна формула, софтуер и средностатистически показатели. БХС е нещо като: кажи ми по колко цигари пушиш на ден, откога и на колко години си, за да изчислим вероятността дали един ден ще страдаш от белодробно заболяване. Малко тип анкета, малко тип томбола. Резултатите са на база математически формули и предварително взети: общи данни (възраст, пушач/непушач, проблеми при предишни бременности, т.н), ехографски показатели (CRL – дължина на ембриона, дължина на нухална транслусенция, наличие на носна костица, т.н) и кръвна проба (стойности на различни видове хормони). Тестовете са два: БХС I –11 до 13+6 г.с. и БХС II – 15 до 19+3 г.с.  Счита се, че първият е по-показателен, често се взима интегрирания резултат от двата теста.
Процент риск над 1:250 се счита за висок. В моя случай беше 1:30. След първоначалната уплаха, стрес, шок и страх, идва време на логиката и стегнатите целенасочени въпроси. Прочетох, че в отдел Генетика в Майчин дом проф. Кременски (светило в областта) дава безплатни индивидуални консултации с предварително запазен час. Уговорих среща по телефона и всички прекрасни думи, прочетени за него се оказаха абсолютно верни. От онези хора, които гледаш с почитание и възхищение, човек, който наистина знае какво прави и го прави със завидна отдаденост. Съвършено спокоен, обяснява разумно, логически обосновано, на прост човешки език. Всички почти наизустени от мен прочетени материали започнаха да се наместват в главата. След разговора с него си дадох сметка, че този тест е някаква лотария, основана на обща статистика, леко абстрактни данни и … машина (софтуер). Има голяма вероятност резултатите му да са фалшиво отрицателни (в моя случай) или фалшиво положителни. Но веднъж загнездилото се съмнение е трудно да бъде елиминирано. В БХС има много неща, които могат да се объркат:
– кръвна проба – неправилно отделяне на серума; неправилно съхранение на пробата на температура над 20 градуса; различните показатели и съответно съотношението между тях (отчита се повишен риск при ниски PAPP-A и алфа-фетопротеина, а висок бета-хорионгонадотропин), да е в резултат на психически стрес, физическа неразположеност, индивидуални особености на организма, прием на лекарства, но не и на генетичен проблем, други
– ехографски показатели – неправилно изчисляване на гестационната седмица, неправилно измерване на нухалната транслусенция и CRL, други.
С няколко думи, а именно тези на професор Кременски: „Кураж, госпожо, скринингът оценява риск, а не поставя диагнози. Няма място за паника.“
 
Фетална морфология
Цена около 100 лв.
Не се поема от здравната каса.
Ултразвуково изследване основно на 2D ехограф.
Целта на изследването е да се оцени анатомията на плода и да се изключат или установят аномалии, които се проявяват в по-късните срокове от бременността и са достъпни за ехографско диагностициране. Не всички аномалии обаче могат да бъдат засечени и установени чрез феталната морфология. Добре е да бъде направена поне една (общо са 3 за периода на бременността), като за най-показателна се счита втората, около 20-22 г. седмица. Препоръчително е да бъде извършена от качествен специалист, в моя случай – д-р Томова, в 20-тата седмица, след като вече имах резултатите от амниоцентезата. Потвърди се липсата на видими аномалии и увреждания. Д-р Томова е изключително мила и любезна жена, чудесен специалист, обяснява подробно и спокойно, препоръчвам.
 
Кръвни ДНК тестове
Цена около 2500 лв.
Не се поемат от здравната каса.
Неинвазивно скринингово изследване чрез кръвна проба.
Вече има няколко вида, на различни цени, последно поколение изследвания. Не съм правила подобно. Най-популярното е на цена около 2500 лв., вече има и по-бюджетни варианти доколкото знам, така или иначе цената е безумно висока за средностатистическата бременност.  С доста агресивна реклама, на моменти подвеждаща. Отново чрез кръвна проба на майката, отново скринингов, с разликата, че резултатът при този тип тестове е с доста по-висок процент достоверност. Но! При доказан положителен резултат, т.е наличие на вероятност за генетична аномалия, задължително се прибягва до единствената инвазивна процедура със 100% диагностичен характер – амниоцентезата.
 
Амниоцентеза
Поема се от Здравната каса. При избор на екип се заплащат 120 лв.
Инвазивна процедура със задължителен тридневен болничен престой.
Най-общо представлява инвазивна процедура, при която малко количество околоплодна течност се взема от околоплодния сак (амниотичния сак), в който се намира плода през бременността. Обикновено се извършва се между 16-та и  20-та гестационна седмица. Бях прочела доста страховити описания за тази процедура, наред с тях и окуражаващо успокоителни. Избрах да вярвам на втория вид. Ако резултатите докажат наличие на генетична аномалия, опциите са две: прекъсване на бременността или запазване на детето. Вкъщи имахме негласния избор да бъде второто, поради простата причина, че това си е нашето дете, но държахме да знаем дали има проблем, да бъдем информирани и подготвени. Всеки има право да вземе своето решение, кое и доколко е правилно не е обект на тази публикация.
Записах си час при доцент Димитрова в Майчин дом, след десетки препоръки и положителни мнения. Дръпната била, строга, мълчалива, но най-добрата в тази област. Оказа се внимателна и любезна жена, изключителен професионалист. Процедурата се покрива от Здравната каса, ако изберете екип, плащате около 120 лева. Има задължителен болничен престой от три дни, по време на които сте под наблюдение. Е, Майчин дом не е най-приятното място, особено ако от прозореца на болничната стая виждате собствения си балкон, но се преживява. Нямах търпение да мине, да излязат резултатите и да съм/сме наясно. Самата процедура се извършва при пълно ехографско наблюдение, с доста дълга игла, която нямах куража да погледна, безболезнена е (усещането е като при взимане на кръв), трае 10-15 минути и в моя случай не причини никакъв физически дискомфорт. Разбира се, възможни са усложнения – контракции, рискове от инфекция, увреждане или загуба на бебето, т.н Рискове, за които би трябвало човек да е предварително осведомен. Ако не е, има възможност да прочете внимателно дългата декларация за съгласие преди да я подпише. При амниоцентезата имате възможност да изберете кратък ДНК анализ (само за основните диагнози – синдром на Даун, синдром на Едуардс, синдром на Патау, спина бифида) и разширен цитогенетичен анализ на всички 46 хромозоми. Първият е готов за 3-5 работни дни, вторият за 20-30.
Важен момент при този вид процедура е рискът – около 0,33% (1:300). Добре известно е, че всяка инвазивна болнична процедура или операция крият такъв. Този процент се счита за относително нисък. Но го има. Въпрос на индивидуален избор е дали да се подложите, да бъдете информирани през следващите няколко месеца бременност или да изпитвате съмнения и притеснения. Зависи от психика, характер, приоритети, състояние.
Проверих резултата на четвъртия ден – няма данни за генетични аномалии, очаквате момиченце. (амниоцентезата дава сведения и за пола) Доброто ми предчувствие се потвърди и облекчението, което изпитах аз и няколкото близки около мен, които бяха в течение, може да се сравни с отместване на високотонен товар от главата. 
 
Изобщо, в този тип изследвания, както и във всичко останало, е добре да знаем какво правим и защо го правим. Да сме наясно с основните положения, без да изпадаме в крайни параноични състояния на свръхинформираност, да имаме възможност за избор и да взимаме обосновани решения. 

Форум на Националната Генетична Лаборатория (професор Кременски отговаря в кратки срокове на индивидуални въпроси във форума)
 
/7 Коментари/by

Лято?

По това време из блоговете е пълно с подобни постове. Винаги са ми били любопитни и приятни за четене, ето моите must haves за това …хм… лято:

1. Много харесвам шапки. И хора, които ползват шапки. Това лято ми беше мерак за класическа панама в бяло, с тъмна текстилна лента. Направих я на нищо за няколко дни от фон дьо тен, пясък, плажно масло, бебешки пюрета и какво ли още не, но ще изкара още един сезон. Марка – незивестна, 10 лв. от сергия.
2. Голям почитател съм на Reisenthel. Изключително функционални пътни чанти, несесери и всякакви други текстилни аксесоари. Много издържливи, в красиви десени,  с идеални шевове и разпределение, помислено е и за най-малкия детайл. Този размер тук е прекалено голям за ръчен багаж в самолет, но за пътуване с кола е чудесен. С вътрешни джобове, устойчива конструкция и двойна дръжка. 60 лв. от Genesis.
3. Общо-взето никъде не тръгвам без шал. Използвам го за глава, на врата, като дреха, в ролята на бебешко одеяло, сенник, салфетка (!) и какво ли още не. Този конкретно е тънък, мек и доста голям, не заема място. Купувала съм го от намаление, не помня откъде. В багажа имам винаги поне 2-3 подобни.
4. Супер Разсеяната Небрежна би могло да е индианското ми име. Не умея да пазя вещите си, признавам. Особено лятото. Особено слънчевите очила. Нося ги без калъф, пускам ги в чантата с ключове, сядам върху тях, децата ги размятат, забравям ги на маси и под пейки, пълен ужас. Затова напоследък не купувам скъпи. А и бързо ми омръзват и ги захвърлям. Тези са по 25 лева от Bijou Bridgitte (немска марка аксесоари), със стандартен UV филтър. Държа да са без надписи отстрани и разни украси.
5. Задължителен слънцезащитен продукт за лице, фактор 50, био продукт на Lovea – по аптеките. За тяло ползвам също фактор 50.
6. Лятото не понасям коса на врата и сушене със сешоар. Нося я вързана през повечето време, ластиците са задължителни. Силиконовите – идеални за море.
7. В жегите през деня рядко ползвам червило, а гланцовете са ми прекалено мазни и разтичащи се. Имам нужда от добър стик за устни в удобна опаковка. Поръчах тези EOS балсами от eBay след като прочетох доста положителни ревюта. В комплект от 5, с аромат и вкус на: сладка мента, пъпеш, пасион фрут, ягодово сорбе и летни плодове. Органични, без вредни съставки, страшно приятни за ползване, в много удобна силиконова сфера, дълготрайни, безцветни – чудни просто!
8. Освен дежурните червен и черен, лятото ползвам разни ярки цветове лакове за нокти. Не обичам да ходя на маникюр, хващам ме лудите на стола. Лакирам се сама, обикновено набързо, обичам различни цветове, някои от тях просто не стоят добре на ръката, ноктите и цвета на кожата ми. Този отровно зелен не беше от най-точните попадения (О, мамо, като жаба си!), а този нюанс на червеното просто не е моят. Синият ми е любим. Купувам евтини лакове на масови марки, бързо ми омръзват, а и сравнявайки лак от 20 лв и такъв от 2, не виждам особена разлика, трайността при мен е винаги 2-3 дни. Тези конкретно са на Golden Rose, с удобна широка четка, не особено издръжливи.
9. Бялата фанелка е задължителна. Тази е тънка и свободна, с набрано по-дълбоко деколте. От намаление, 5-6 лв.
10. Нощните кремове обикновено са ми тежки, затова ползвам този Eнергизиращ дневен със сибирски женшен на Sothys през нощта. 
11. Тази година в последния момент се сетих, че нямам бански. Много харесвам целите ретро модели и отдавна ми беше мерак за такъв. За съжаление обаче са в отвратителни десени (обикновено голееееми розови цветя, пффф) и с размери на палатка. Открих го в Бургас, истинско попадение от Marks&Spencer (признавам, че рядко влизам в техни магазини), а и намален от 99 на 39 лв. С доста отворен гръб (обикновено са до плешките) и горна напречна презрамка, удобна за плуване. Много стегнат плат, хубава кройка и без банели. Разликите не ме притесняват, с 9 месечно бебе на плажа това е последната ми грижа.

Мисля, че вместо това списъче, можеше просто да публикувам един дъждобран. Това е положението.
/0 Коментари/by

Класически фото сюжети

Скоро Яна публикува кратък списък с някои дразнещи неща във ФБ.

Вдъхнових се да събера най-досадните за мен сюжети за снимки. Всеки се е подхлъзвал (включително и аз) в момент на умопомрачение да прави подобни. Ако не си ги публикувал никъде, все едно не съществуват, това е по подразбиране. С нетърпение очаквам ФБ да измисли някакъв начин за филтриране. Едва ли.
 
– снимка на бира/мента/коктейл на плажа – пясъкът е прекрасен рефлектор и всичко става много фотогенично на секундата. Заради тези снимки ФБ трябва да включат „eye-rolling button“.

– селфита – селфитата са чудесни повишители на самочувствие, един филтър и изчезват косми, бръчки, петна. Винаги си от красивия си профил и гледаш небрежно, сякаш не знаеш, че те снима лявата ти ръка. Слава Богу телефонът ми има кофти камера, която почти никога не използвам.

–   снимка на загорели намазани крака и море за фон – тук коментарът е излишен

– снимка на кафе/чай – изключително досаден сюжет, експлоатиран непрекъснато. Капучиното винаги е със сърце в пяната, чашата винаги е порцеланова, наоколо има сладки, кроасан, лаптоп/таблет/смартфон, книги и разбира се цвете във ваза.

– снимки на елхи/тикви/яйца/козунаци/плюшени мечета – по празниците става страшно, надпреварата е безмилостна.

– лошо направени снимки на храна – без фокус, в странни цветове и неясна консистенция, мистерия е идеята на тези кадри.

– голи деца на плажа – независимо от възрастта на детето, някаква хигиена в този тип кадри е задължителна.

– снимка на куфари –  преди тръгване, на летището, в хотела, обикновено с надпис „Време е“, „Отново на път“ или някоя песен с *път“ в заглавието. Интересно.

– снимки пред забележителности – с пръст върху пирамидите, с айфеловата кула върху длан, списъкът е безкраен и о, безкрайно досаден.

– снимки на закуски в хотел – с таг от мястото, естествено. От най-върлите почитатели на хотелските закуски съм, но при мен гладът винаги изпреварва фотографския хъс.

– снимки с характерното за модните блогъри изражение – нацупено, сърдито, намръщено или пък крайно замечтано, меланхолично, поетично, отнесено. Една усмивка би свършила доста по-добра работа.

– снимки в огледалото с голям черен фотоапарат закриващ едното око/снимки с телефон в огледало на тоалетна – тук отново се питам – защо?!
 
Със сигурност бихте могли да продължите списъка.
/0 Коментари/by

Служебно

В този блог много рядко става въпрос за работа, поне за моята. Под работа имам предвид „нещата, които човек върши срещу заплата/хонорар/пари“.

Темата е необятна. Факт е, че голям процент от хората не са щастливи с/от това, което правят. Не се стараят, не акумулират и грам ентусиазъм, пуснали са се по течението, мечтаят за нещо съвсем различно. Факт е също така, че мечтата понякога не е толкова привлекателна в действителност, нито е в правилната за конкретния човек посока. Но животът на другите често изглежда по-апетитен от собствения. Изумително, но широко разпространено явление.
Напоследък наблюдавам два феномена: 1/длъжности, титли и професии, които хората си закичват с лекота и без неудобство и 2/обезателното желание „да правя всичко друго, но не и това, което правя в момента“. Това е и поводът да поразсъждавам върху типовете занимания и някои общи заблуди, естествено само и единствено от личен опит, без претенции за изчерпателност. Пробвала съм много неща, сменяла съм рязко браншове и това никога не ме е притеснявало, дори напротив, смятам, че промяна в период от няколко години е строго задължителна. Поради много причини – мотивация, нови умения, динамика, предизвикателство, разнообразие, интереси, търсене на призвание, колкото и клиширано да звучи последното. Невинаги уседналостта е породена от липса на алтернативи, понякога е и заради удобно изграден навик, страх от катаклизми, опасение, че няма да се справиш. Никога обаче не можеш да знаеш със сигурност преди да си пробвал лично. Разбира се, има и хора, които са намерили „своето нещо“ отрано и в годините се усъвършенстват последователно и упорито. Те обаче са рядкост.
Собствен бизнес
Може би най-разпространената мечта – сам да си си шеф. О, да! Веднага средният служител си представя купища пари, 2-3 часа работа на ден, раздаване на заповеди по телефона, срещи с приятни хора, грандиозни планове и пълна свобода на духа. Нещата обаче не седят точно така. Постоянно напрежение, липса на квалифицирани и мотивирани кадри, непрекъсната борба, неочаквани сривове и дъъъълъг работен ден. Мисълта винаги е заета, срещите се оказват с не съвсем приятни хора, а свободата на духа се превръща в ефимерно понятие. Така от мечтата да бъдеш шеф, постепенно минаваш към мечтата да имаш шеф. 
 
Предприемач на всяка цена
Желанието да правиш бизнес понякога не се покрива с реалните възможности и заложби. Ако си наясно, че трудно взимаш радикални решения, рядко рискуваш, нямаш усет за хора и тенденции, не си последователен и не умееш да организираш и да раздаваш задачи подредено, по-добре  е да не се напъваш да бъдеш предприемач, просто няма да се получи. Хубаво е човек да си даде сметка дали става за това възможно най-рано, иначе фрустрациите са огромни.
 
Свободна практика
Обикновено когато хората останат без постоянна работа, автоматично си слагат определението „freelancer“ – звучи готино, неясно, модерно. Да си фрийленсър обаче може да означава много неща – от свободолюбив характер, който не обича ограничения, до непостоянен тип, неспособен да върши една и съща работа дълго време. Да си на свободна практика далеч не е толкова романтично, колкото изглежда. Понякога ангажиментите се струпват накуп и едвам смогваш, а понякога не идват със седмици. И едното, и другото не са хич приятни. Свободата да пътуваш и да не зависиш от конкретно място, както и разнообразието, са големите плюсове.

Работа в офис
Хората много обичат тази дума. ОФИС! В офиса това, в офиса онова, бях в офиса, на път за офиса. Някак на работа извън офис се гледа леко пренебрежително. Друго си е да седиш до дразнещ колега по цял ден, да пиеш по 18 кафета на ден, да се натряскваш на семинари и да се схващаш ежедневно от климатика. Обикновено хората, които работят в офис мечтаят да имат свободна професия, а тези със свободни професии мечтаят поне за малко офис порядки. Факт е, че след като дълго време си работил от вкъщи, връщането в схемата 9-18 е трудно, понякога сдухващо, дори болезнено. Има един определен тип хора, за които всички социални контакти и мероприятия се ограничават до Колегите с главно К. За тях вероятно този тип работа е най-удачен. За онези обаче, които държат на свободата, независимостта и умеят съвестно да си изпълняват задачите без надзор изкъсо, офисът е просто едно скучно място.
 
Творчески професии
Също доста разпространена мечта. Да съм творец, артист, да създавам, да оформям идеи, да вдъхновявам. Определено не за всеки. Не всичко е „арт“, а и не е нужно. Освен ако не си напълно свободен (само хоби), абсолютен гений (рядко, знаем) или пълен непукист (често), творческите професии в практиката далеч не са толкова творчески. Работата с клиенти винаги е свързана с компромиси, пренебрегване на собствения вкус и почти винаги се превръща в рутина. Совите не са това, което са. 
 
Чисто нова професия
Това, че си снимал няколко пъти приятели не те прави автоматично фотограф, нито пък няколкото статии тук-там, журналист. Все едно да лекуваш настинка и да се наречеш лекар. Образование, опит, познания, талант, много практика, признание и реалистична преценка. Чак след това идва смелостта да се закичиш с професия. Иначе е комично до абсурдност, особено ако липсват заложби и качества.
Друг вид са новоизлюпените „професии“, например „блогър“, тотално лишено от смисъл понятие, дори да изкарваш пари от това. Човек с блог, човек с куче, човек с дете, човек с червена коса. Някак тези неща не ми приличат на професии. Наскоро разбрах, че имало професия *Консултант по щастие* и *Мениджър на ФБ страници*. Мда.

Сферата на обслужването
В тази графа включвам професии като сервитьор, продавач, барман, консултант, гише, рецепция, други видове пряка работа с клиенти. Обикновено хората приемат тези занимания като временни, неизискващи квалификация и особени умения. Голяма грешка. Това е и причината повечето обслужващ персонал (в България особено) да е леко троснат, крайно недоволен, често намръщен и непрофесионален. Всички изключения от това общо правило правят впечатление, чак радват.
 
Да си имам едно магазинче/ресторантче/кафененце/сладкарничка/книжарничка
Една от най-заблуждаващите мечти, най-често женска. Обикновено си представяте романтични сцени от филми, детайли от интериора, концепции, идеи, партита. Дотук добре, всичко се случва точно така – по ваш вкус, от вашите ръце и сърце. Ако нещата потръгнат и хората харесат мястото, ехей, справили сте се. Обаче! Има много други „подробности“, които не сте отчели предварително. Само някои от тях: всички административни процедури, документи, разрешителни, уведомления, тефтери за попълване (ежедневно), проверки от най-различни служби и инстанции, възможни глоби за какво ли не, сезонни спадове в оборотите, проблеми с транспорт на стоките, доставчици и наличности, клиенти експерти по ВСИЧКО, т.н И най-основният проблем за този тип бизнес – не можеш да мръднеш почти никъде! Цялото ти свободно време прекарваш там, буквално всяка възможна минута. Ако те няма дори за ден, нещата тръгват стремглаво надолу. Просто клиентите свързват мястото с теб и се мръщат на отсъствия. Пътуванията, уикендите и почивките стават мираж, започваш да се чувстваш буквално като в затвор. Всички приятели и познати знаят къде да те открият, дори когато нямаш настроение за разговор и среща. След първоначалната еуфория, любопитството и новите интересни хора идва осъзнаването, че тази мечта не е точно за теб. Може би за някой по-улегнал, по-малко динамичен и по-статичен, но не и за теб. Опитът, познанствата и сбъднатата мечта остават най-ценното от цялата история.
 
Работа от вкъщи
Когато споменеш, че работиш от вкъщи, хората веднага врътват очи и слагат типична физиономия „Ааа, ясно.“ Тоест – щом не ставаш сутрин в 7, не пътуваш до офис, не пушиш с колегите и не пиеш супа в чаша, за каква работа изобщо ми говориш. Представят си, че спиш до обяд, седиш си по пижама и гащи (е, понякога е точно така:-), абе общо-взето само се преструваш, че работиш. Реалността е малко по-различна. Вкъщи обикновено имаш доста други задължения и се изискват виртуозни организационни умения, за да разграничиш двете и да успееш да свършиш всичко за деня. Ако са налични и деца, ситуацията се усложнява. Да ги нахраниш, преоблечеш, приспиш, преобуеш, изкъпеш, изведеш на разходка; да сготвиш, изчистиш, да поприбереш вещите от пода и … о, да, да свършиш това, за която ти плащат. Затова нерядко работиш рано сутрин, до много късно вечер, събота и неделя, по време на ваканции. Най-хубавото обаче е, че компютърът и тефтерът са ти достатъчни, можеш да работиш навсякъде и по всяко време, кеф. Има естествено и подводни камъни – опасност от загуба на среда и мотивация за социални контакти например. При жените и пускане по течението откъм външен вид и форма. Скоро четох за възрастна англичанка, която въпреки финансовата си обезпеченост и аристократичен произход, работила през целия си живот. Когато здравето й вече не позволявало да ходи ежедневно в кабинета си в центъра на Лондон (около 80-тата й годишнина), тя продължила да работи от вкъщи. Ставала всяка сутрин, обличала елегантните си рокли и обувки (наред с прическа, грим и маникюр), носела ги през деня и в шест отново обличала небрежен домашен екип. Pure elegance. 
 
Работа в кофис/на плажа/в кафенето
След работата вкъщи, логично идва темата за работата, която също не вършиш в офис, но пък ти е скучно да си вкъщи. Ей това не го умея, признавам. В кафенето ми е шумно, на плажа горещо, сред хора се разсейвам. Не знам как го правят другите, струва ми се по филмов начин нереално, особено ако работата изисква концентрация и стегната мисъл.
 
Семеен бизнес
Този модел е много успешен, но и доста консервативен, трудно подлежащ на промени и на моменти крайно комплициран. Особено ако хората не умеят да разделят работата от личните отношения. Не за всеки е и да прекарва с половинката си по 24 часа и да се говори нонстоп за работа. За някои връзки това може да бъде дори пагубно. 

За себе си съм установила, че оптимален вариант е комбинацията от видове – няма го напрежението, рутината е малко вероятно да настъпи, имаш някакъв сигурен доход и съответно свободата да приемаш само ангажименти, които ти допадат. Необходима е обаче стегната организация, иначе просто не се получава. Каквото и да избере човек, би трябвало да го върши добре и да се старае. Звучи просто, но се среща рядко, уви.
 
 
/0 Коментари/by